За Виетнам и Кралство Камбоджа - един по-различен пътепис (част 2) - Култура и фестивали - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
За Виетнам и Кралство Камбоджа - един по-различен пътепис (част 2)

Първа част на пътеписа за Виетнам и Кралство Камбоджа на Диана Маринова можете да видите тук.

Нека се отбием в пагодата Тиен Му. Фигури на своеобразни гардове има пред вратите на почти всеки храм – отляво стоящият гледа строго, отдясно – усмихнато. Символизират приканване към честност на пристъпващите прага на храма, да забравят двуличието, да не говорят едно, а да правят друго. Всеки, търсещ закрила и опрощение свише, трябва да е смирен, честен. Няма бедни и богати – пред божественото всички са равни.

В този храм може да видим и колата на високо почитания монах Тик Куанг Дук, който през 1963 г. в знак на протест срещу режима на Нго Динх, пристига с нея в Сайгон и в характерна медитивна поза лотос се самозапалва. Когато огънят е утихнал, очевидците разказват, че сърцето му все още е туптяло в овъгленото му тяло.

61766

61769

Хайде сега да разгледаме и една от най-новите атракции не само във Виетмам, но и в света – 150-метровия пешеходен мост, държащ се от две огромни ръце – ръцете на Буда - Златния мост в Ба На Хилс. За около два часа път от Дананг се изкачаваме в планината и при съвършено организиран ред, с лифт (всяка една кабинка е за 10 човека) се придвижваме нагоре на два етапа. Първа спирка – високата 27-метрова статуя на Буда, наистина впечатляваща, огромна, с няколко тераси удобни за панорамни снимки към планината, граничеща с Лаос или към пищно аранжирания с цветя двор, в който има фигурки на пеперуди-феи или огромни пауни. И отново с лифта – спирка номер 2 – площад, от който тръгват лъчовидно няколко улици в ретро стил. Кабинковият лифт в Ба На Хилс е открит на 29 март 2013 г. и държи световния рекорд за най-дългият такъв с дължина 5 801 метра.

61768

61765

61760

61767

61761

61762

Микс от всичко по малко - рицари, римски войни, богове, фонтани, валс по улиците, цветя, свещени статуя на Буда, кухни от цял свят, гара Любов и отлична организация. За децата има и богат увеселителен парк.

В този район на Виетнам има и няколко фабрики за производство на мраморни изделия. За процъфтяване на този бизнес, започнал от преди стотина години, важен фактор е Марбъл маунтин. В нейните кариери се добива висококачествен бял и черен мрамор, а ръчно изработените статуетки и фигури се продават в цял Виетнам. От там си закупих оригинален шах, ръчно резбована мраморна дъска и много интересни фугури – уникати. В селището се занимават от столетие и с бране на ароматни билки – особен интерес към специфичния им аромат, съставка на парфюми и козметика, имат арабските търговци. Обикновено тези фабрики са фамилна собственост – бизнесът се наследява и усъвършенства от поколения наред.

61764

61763

Всички сме виждали уникално красиви снимки на нежни виетнамки в типичната носия Ао Дай. Толкова грация има в походката и нежно развените рокли с дълбоки до кръста цепки. Ръчно или фабрично изрисувани или избродирани тези носии, на повече от 3 века, са символ на женственост, грация и романтика. В Северен Виетнам може да видите много повече жени по улиците с Ао Дай, но ще е интересно да научите, че в същност тази носия се налага на север едва през последните десетилетия – след обединението на Севера и Юга през 1976г. Преди това носията е била типична дреха за жените от Юга – като по-богат и по цветно-фриволен район. На Север чичо Хо е считал, че е излишен лукс да се харчат пари за такава пищна дреха – платът от коприна е скъпо удоволствие. За това там са се носили семпли дрехи – предимно къса кафява блуза и черен панталон.

61779

61776

Може ли да се влюбиш в нещо, без да го докоснеш, дори и с поглед? Разходете с мен из един от най-красивите градове - Хой Ан, влюбете се (в него) и един ден ви пожелавам да съзерцавате тази феерия от цветове и усмивки, на брега на реката, с купичка сладолед от дуриан и лимонена трева, кафе и фреш от маракуя.

61771

61772

61774

61770

Един пример за подражание в ранното утро. Баща, който владее техниките на справяне с две деца, запазвайки пълно спокойствие, след закуската - и разходка из градината. Е, и на почивка е довел фамилията, пък и грижите на майката отнема.

61777

Обяд в симпатичен сайгонски ресторант с още по-симпатично меню, поднесено по типично артистичен начин: пролетни рулца в светещ ананас-птица, супа от морски дарове - в кокосов орех, сезонни плодове в круша с форма на дракон. И бира Сайгон, разбира се.

61773

61775

61778

За гордостта на виетнамските герои и патриоти - тунелите Ку Чи , е изписано много. Те наистина са впечатляващи. 25 години са копани на ръка в твърда глинеста почва. Строежът им започва през 1948 г., като тунел, дълбок 3 метра, се е изкопавал (на ръка) за 24 часа от 3-4 човека. Пръстта се е хвърляла с панери в реката.

Интересни тактики са прилагали войниците на виетконгската армия, като например – носили са еднакви сандали, наречени хошиминки, ходейки в редица в едни и същи стъпки – тактика за объркване на американците за брой на войниците, поръсване около шахтите за проветрение с пипер и силни подправки – за заблуда на кучетата, които са ползвали американците за да откриват входовете на тунелите, своеобразни клапани за затваряне на отсечки от коридорите, в случай, че врагът подпали някой тунел. Хапвали са предимно „касава” (кореноплодно наподобяващо сладък картоф), подправен със счукани орехи, захар и сол. Почерпиха ни и нас с любимата, може би по принуда, храна на виетконгските бойци.

61788

61790

61781

Южняците определят Севера като по-консервативен, вероятно, защото там е и ядрото, от което е започнало разселването на виетнамският народ из днешните територии. Хората в двете доскоро държави имат дори различни предпочитания, към сутришната напитка. Например, в Севера – предпочитат чай, а южняците – кафе с мляко.

Тъй като темата се върти все около Лунарната Нова година, нека спомена, че я посрещат всички виетнамци – будисти, конфуцианци, католици. Пости се 15 дни преди празника (още една препратка към празниците у нас). И понеже споменах за пости - монасите в цял Виетнам са вегетарианци, с изключение на един малък клон по делтата на Меконг. Те са всеядни, защото вярват, че и Буда не е бил вегетарианец, че човешката душа се мърси не от храната, а от мислите, от състоянието на душата. Има и още една причина за това – монасите се издържат от милостиня, която събират от хората по делтата на Меконг, а това не са богати хора. В кошницата им за подаяния се изсипва кой каквото има – месо, риба, зеленчуци, ориз, плодове. От този микс те се хранят веднъж на ден.

В Сайгон или Хо Ши Мин (или обратното) ни очакваха приятели от Клуба за Българо-Виетнамска дружба. Една среща, за която се уговаряме от няколко месеца. Този път уговорката беше фиксирана – 11 февруари. „Какво да ви донесем?”, попитах аз Тао, главен организатор на срещата. „Най-вече вие сте ценни, елате с вашите усмивки, много ще се радвам. И може да донесете малко ракия – да си спомним за младежките ни години в България!”, отговори той.

61789

Тао е завършил ветеринарна медицина в Стара Загора, преди повече от 20 години, но говори и пише отличен български. И не само той. Очакваха ни близо 100 приятели, завършили висше образование в България или работили тук, много от тях успешно реализирани, бизнесмени, предприемачи, учители, журналисти. Председателката на клуба, г-жа Хоанг Лан е професор по атомна физика, също завършила в България.

61786

Разплака ни, знаете ли какво – това, което у нас вече е екзотика, изчезнало като емоция, като отношение – топлота, искрена радост, желание всеки един да се снима с нас (носихме си блузи с народни шевици), желание да играят хора, желание всеки да ни прегърне, да ни докосне. В ресторанта, в който се събрахме, бяха подготвили специален плакат с надпис на български „Добре дошли, приятели”, прекрасна вечеря, бира, музика. Но най-изумителното беше песента, с която ни посрещнаха, на чист български „Хей, Балкан, ти роден наш”, изпята от край до край и няколкото български песни, които ни изпя дъщеричката на Тао – Нго Ан , облечена в българска носия– дете на 15 години с прекрасен глас (Ан е родена във Виетнам и никога не е била в България).

61783

За Камбоджа мога много да разказвам, но в този пътепис обещах, че ще говоря само със сърцето. Затова ще се опитам да предам думите на камбоджанския скромен гид с вечно усмихнати очи, казани на изпращане „Благодаря, че дойдохте в Камбоджа, благодаря, че сте наши гости. Благодарение на вас, туристите, шофьорът ще има има с какво да нахрани семейството си, аз също ще има какво да купя за моето семейство. Благодарение на вас ние живеем!”.

61785

61782

61780

61787

61792

61784

Лично аз не искам да сложа край с тези думи, а по-скоро начало на един по-смислен, по-осъзнат и по-красив живот – живот в реалността!

За това начало няма късно или рано – винаги е навреме!

Направете го и вие!

***

Текстът и снимките са ни любезно предоставени от Диана Маринова.

61855

Изпращайте ни и вие своите пътеписи за рубриката "Стани автор" на info@peika.bg!

***

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Култура и фестивали
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин