За Виетнам и Кралство Камбоджа - един по-различен пътепис (част 2) - Култура и фестивали - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
За Виетнам и Кралство Камбоджа - един по-различен пътепис (част 2)

Първа част на пътеписа за Виетнам и Кралство Камбоджа на Диана Маринова можете да видите тук.

Нека се отбием в пагодата Тиен Му. Фигури на своеобразни гардове има пред вратите на почти всеки храм – отляво стоящият гледа строго, отдясно – усмихнато. Символизират приканване към честност на пристъпващите прага на храма, да забравят двуличието, да не говорят едно, а да правят друго. Всеки, търсещ закрила и опрощение свише, трябва да е смирен, честен. Няма бедни и богати – пред божественото всички са равни.

В този храм може да видим и колата на високо почитания монах Тик Куанг Дук, който през 1963 г. в знак на протест срещу режима на Нго Динх, пристига с нея в Сайгон и в характерна медитивна поза лотос се самозапалва. Когато огънят е утихнал, очевидците разказват, че сърцето му все още е туптяло в овъгленото му тяло.

Хайде сега да разгледаме и една от най-новите атракции не само във Виетмам, но и в света – 150-метровия пешеходен мост, държащ се от две огромни ръце – ръцете на Буда - Златния мост в Ба На Хилс. За около два часа път от Дананг се изкачаваме в планината и при съвършено организиран ред, с лифт (всяка една кабинка е за 10 човека) се придвижваме нагоре на два етапа. Първа спирка – високата 27-метрова статуя на Буда, наистина впечатляваща, огромна, с няколко тераси удобни за панорамни снимки към планината, граничеща с Лаос или към пищно аранжирания с цветя двор, в който има фигурки на пеперуди-феи или огромни пауни. И отново с лифта – спирка номер 2 – площад, от който тръгват лъчовидно няколко улици в ретро стил. Кабинковият лифт в Ба На Хилс е открит на 29 март 2013 г. и държи световния рекорд за най-дългият такъв с дължина 5 801 метра.

Микс от всичко по малко - рицари, римски войни, богове, фонтани, валс по улиците, цветя, свещени статуя на Буда, кухни от цял свят, гара Любов и отлична организация. За децата има и богат увеселителен парк.

В този район на Виетнам има и няколко фабрики за производство на мраморни изделия. За процъфтяване на този бизнес, започнал от преди стотина години, важен фактор е Марбъл маунтин. В нейните кариери се добива висококачествен бял и черен мрамор, а ръчно изработените статуетки и фигури се продават в цял Виетнам. От там си закупих оригинален шах, ръчно резбована мраморна дъска и много интересни фугури – уникати. В селището се занимават от столетие и с бране на ароматни билки – особен интерес към специфичния им аромат, съставка на парфюми и козметика, имат арабските търговци. Обикновено тези фабрики са фамилна собственост – бизнесът се наследява и усъвършенства от поколения наред.

Всички сме виждали уникално красиви снимки на нежни виетнамки в типичната носия Ао Дай. Толкова грация има в походката и нежно развените рокли с дълбоки до кръста цепки. Ръчно или фабрично изрисувани или избродирани тези носии, на повече от 3 века, са символ на женственост, грация и романтика. В Северен Виетнам може да видите много повече жени по улиците с Ао Дай, но ще е интересно да научите, че в същност тази носия се налага на север едва през последните десетилетия – след обединението на Севера и Юга през 1976г. Преди това носията е била типична дреха за жените от Юга – като по-богат и по цветно-фриволен район. На Север чичо Хо е считал, че е излишен лукс да се харчат пари за такава пищна дреха – платът от коприна е скъпо удоволствие. За това там са се носили семпли дрехи – предимно къса кафява блуза и черен панталон.

Може ли да се влюбиш в нещо, без да го докоснеш, дори и с поглед? Разходете с мен из един от най-красивите градове - Хой Ан, влюбете се (в него) и един ден ви пожелавам да съзерцавате тази феерия от цветове и усмивки, на брега на реката, с купичка сладолед от дуриан и лимонена трева, кафе и фреш от маракуя.

Един пример за подражание в ранното утро. Баща, който владее техниките на справяне с две деца, запазвайки пълно спокойствие, след закуската - и разходка из градината. Е, и на почивка е довел фамилията, пък и грижите на майката отнема.

Обяд в симпатичен сайгонски ресторант с още по-симпатично меню, поднесено по типично артистичен начин: пролетни рулца в светещ ананас-птица, супа от морски дарове - в кокосов орех, сезонни плодове в круша с форма на дракон. И бира Сайгон, разбира се.

За гордостта на виетнамските герои и патриоти - тунелите Ку Чи , е изписано много. Те наистина са впечатляващи. 25 години са копани на ръка в твърда глинеста почва. Строежът им започва през 1948 г., като тунел, дълбок 3 метра, се е изкопавал (на ръка) за 24 часа от 3-4 човека. Пръстта се е хвърляла с панери в реката.

Интересни тактики са прилагали войниците на виетконгската армия, като например – носили са еднакви сандали, наречени хошиминки, ходейки в редица в едни и същи стъпки – тактика за объркване на американците за брой на войниците, поръсване около шахтите за проветрение с пипер и силни подправки – за заблуда на кучетата, които са ползвали американците за да откриват входовете на тунелите, своеобразни клапани за затваряне на отсечки от коридорите, в случай, че врагът подпали някой тунел. Хапвали са предимно „касава” (кореноплодно наподобяващо сладък картоф), подправен със счукани орехи, захар и сол. Почерпиха ни и нас с любимата, може би по принуда, храна на виетконгските бойци.

Южняците определят Севера като по-консервативен, вероятно, защото там е и ядрото, от което е започнало разселването на виетнамският народ из днешните територии. Хората в двете доскоро държави имат дори различни предпочитания, към сутришната напитка. Например, в Севера – предпочитат чай, а южняците – кафе с мляко.

Тъй като темата се върти все около Лунарната Нова година, нека спомена, че я посрещат всички виетнамци – будисти, конфуцианци, католици. Пости се 15 дни преди празника (още една препратка към празниците у нас). И понеже споменах за пости - монасите в цял Виетнам са вегетарианци, с изключение на един малък клон по делтата на Меконг. Те са всеядни, защото вярват, че и Буда не е бил вегетарианец, че човешката душа се мърси не от храната, а от мислите, от състоянието на душата. Има и още една причина за това – монасите се издържат от милостиня, която събират от хората по делтата на Меконг, а това не са богати хора. В кошницата им за подаяния се изсипва кой каквото има – месо, риба, зеленчуци, ориз, плодове. От този микс те се хранят веднъж на ден.

В Сайгон или Хо Ши Мин (или обратното) ни очакваха приятели от Клуба за Българо-Виетнамска дружба. Една среща, за която се уговаряме от няколко месеца. Този път уговорката беше фиксирана – 11 февруари. „Какво да ви донесем?”, попитах аз Тао, главен организатор на срещата. „Най-вече вие сте ценни, елате с вашите усмивки, много ще се радвам. И може да донесете малко ракия – да си спомним за младежките ни години в България!”, отговори той.

Тао е завършил ветеринарна медицина в Стара Загора, преди повече от 20 години, но говори и пише отличен български. И не само той. Очакваха ни близо 100 приятели, завършили висше образование в България или работили тук, много от тях успешно реализирани, бизнесмени, предприемачи, учители, журналисти. Председателката на клуба, г-жа Хоанг Лан е професор по атомна физика, също завършила в България.

Разплака ни, знаете ли какво – това, което у нас вече е екзотика, изчезнало като емоция, като отношение – топлота, искрена радост, желание всеки един да се снима с нас (носихме си блузи с народни шевици), желание да играят хора, желание всеки да ни прегърне, да ни докосне. В ресторанта, в който се събрахме, бяха подготвили специален плакат с надпис на български „Добре дошли, приятели”, прекрасна вечеря, бира, музика. Но най-изумителното беше песента, с която ни посрещнаха, на чист български „Хей, Балкан, ти роден наш”, изпята от край до край и няколкото български песни, които ни изпя дъщеричката на Тао – Нго Ан , облечена в българска носия– дете на 15 години с прекрасен глас (Ан е родена във Виетнам и никога не е била в България).

За Камбоджа мога много да разказвам, но в този пътепис обещах, че ще говоря само със сърцето. Затова ще се опитам да предам думите на камбоджанския скромен гид с вечно усмихнати очи, казани на изпращане „Благодаря, че дойдохте в Камбоджа, благодаря, че сте наши гости. Благодарение на вас, туристите, шофьорът ще има има с какво да нахрани семейството си, аз също ще има какво да купя за моето семейство. Благодарение на вас ние живеем!”.

Лично аз не искам да сложа край с тези думи, а по-скоро начало на един по-смислен, по-осъзнат и по-красив живот – живот в реалността!

За това начало няма късно или рано – винаги е навреме!

Направете го и вие!

***

Текстът и снимките са ни любезно предоставени от Диана Маринова.

Изпращайте ни и вие своите пътеписи за рубриката "Стани автор" на info@peika.bg!

***

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Култура и фестивали
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин