Номинираната за медал „Карнеги“ писателка се завръща със силен роман за знаменитата съпруга на Одисей – Пенелопа.
В последните години съвременните преразкази на добре познатите ни старогръцки митове и легенди придобиха голяма популярност на литературната сцена. Романи като „Хиляда кораба“ на Натали Хейнс, „Цирцея“ на Маделин Милър и „Безмълвието на момичетата“ на Пат Баркър плениха милиони читатели по света, преосмисляйки едностранчивия начин, по който сме свикнали да приемаме гръцката митология.
В една по-различна реалност – отвъд битките и мечовете – ни въвежда и най-новият роман от номинираната за медал „Карнеги“ писателка Клеър Норт – „Итака“, който излиза у нас за пръв път.
Авторката на обичаната „Първите петнайсет живота на Хари Август“ ни пренася на известния остров Итака и разказва историята на знаменитата съпруга на Одисей – Пенелопа. Вплетен в нея е и разказът за живота на всички жени на „Итака“, останали извън песните на поетите, но чиито страдание и тих героизъм са не по-малко значими от подвизите, описани от Омир в „Одисея“ и „Илиада“. Най-накрая е време те да оживеят със свеж, мощен и непоколебим глас.
„Разтварям воалите на времето и ще ви разкажа онези истории, които споделят само жените. Така че елате с мен до западните острови, до двореца на Одисей, и слушайте.“
Изминали са седемнайсет години, откакто Одисей отплава на война с Троя, повеждайки със себе си всички мъже от Итака, способни да държат оръжие. Седемнайсет години, в които до острова, който и поетите, и почти всички богове са забравили, не достига нито вест.
Останали сами с твърде младите и твърде старите да се бият мъже, жените на Итака поемат управлението на царството в свои ръце, начело с Пенелопа – съпругата на царя.
Когато се омъжва за Одисей, Пенелопа е още почти дете. Докато той е жив, тя е в безопасност. Но сега, години по-късно, във въздуха се носят най-различни мълви за съдбата му. В Итака се спекулира, че Одисей е мъртъв, а на вратата на царицата все по-напористо започват да чукат най-различни ухажори.
Нито един от тях не е достатъчно силен, за да претендира за празния престол на Одисей – все още не. Но мирът в Итака все по-стремглаво започва да се пропуква, а с всеки изминал месец балансът на силите бавно се променя. Пенелопа е напълно наясно, че всеки един неин избор може да потопи острова в кървава гражданска война.
И докато на изток Одисей неспокойно се върти в обятията на нимфата Калипсо, съдбата на западните острови зависи единствено от Пенелопа и доверения ѝ кръг от жени – всички онези майки, сестри, съпруги и вдовици с белязани от болката сърца.
Омайващ и заплетен, модерен и силно поетичен, „Итака“ от Клеър Норт е фантастичен манифест на премълчаваните персонажи от историята, разказан от царицата на боговете – богинята Хера, която също като героините си остава вечно криворазбрана в древногръцката митология.
В свят, управляван от безскрупулни мъже и слепи богове, жените на „Итака“ доказват, че историите, които ще живеят вечно, са за изгубените, за боязливите, които след горчиви изпитания и отчаяние откриват надеждата, откриват силата – и намират пътя към дома.
Из „Итака“ от Клеър Норт
Елате с мен из залите в двореца на Одисей; елате, за да чуете историите, които възпяващите алчни мъже поети няма да ви разкажат.
Даже на мижавата отразена светлина на зората – идеално бялото, което се оглежда в повърхността на морето, голямата зала е обвито в сенки лоно на разврата. Спирам на вратата, за да сбърча нос, когато ме лъхва воня на мъже, на разлято вино и глозгани кокали, на газове и бълвоч, смесени с пот. Прислужничките вече сноват, давайки всичко от себе си да отмият смрадта от снощния гуляй, да отнесат чиниите в кухнята и да изгорят ароматни билки, за да прочистят зловонния въздух, но работата им спъват неколцина от мъжете, все още хъркащи като прасета под масата, протегнали ръце към пепелта от огъня, сякаш сънуват лед.
Тези хъркащи лентяи, тези лумпени, са едва шепа от ухажорите, които нахлуват и се оттеглят през прага на Одисей на приливи и отливи, пируват с имотите му и пъхат ръце под полите на слугините му. Преди две години бяха двадесетима; при предходната обиколка на слънцето – петдесет, а сега в Итака са дошли близо стотина мъже, всичките с една цел – да спечелят ръката на самотната му царица в траур.
Рисуваните очи на Одисей може и да се взират откъм стените, но той е мъртъв – мъртъв е! – възкликват ухажорите. Изминаха осемнадесет години, откакто отплава от Итака, осем от падането на Троя, седем, откакто са го ви[1]дели за последно на острова на Еол – удавил се е, несъмнено се е удавил! Не може да е толкова калпав моряк. Ела, разридана царице, ела – време е да си избереш нов мъж. Време е да избереш нов цар.
Познавам ги всичките, тези принцове парвенюта, сбутани рамо до рамо като спящи песове. Синът на Евпейт, Антиной, чиято тъмна коса е мазана и пригладена и оформена в бляскави къдри, отметнати назад от челото му, толкова корави, че ни дъжд, ни пот успяват да ги разместят. Демонстрира богатството на баща си с туниката си, обшита в пурпурно, купено от критянин без зъби, и с наниза от мъниста и злато, провесен небрежно на шията му, сякаш да каже: „Какво, тия стари дрънкулки ли? Открих ги зад една амфора с вино, както често се случва – както често се случва.“ Антиной беше на пет, когато Одисей отплава на война, и стоя на доковете, и тропа с крак и настоява да разбере защо и той не може да бъде войник. Сега Ахил е мъртъв, Аякс и Хектор гният в праха, а Антиной повече не пита.
До него спи и хърка Евримах, чийто баща Полиб избегна отпътуването на война, като отплава към западните колонии по „неотложна работа“, отнела десет неотложни години – и чиято дойка го разглези до безобразие и му каза, че е наследник на Херкулес. Тези дни всеки смешник е Херкулесов наследник, това си е направо изискване, за да те приемат в изисканото общество. Навярно слънчевите оттенъци в косата на Евримах създават впечатление за грубовата божественост, но макар и млад, челото му вече се издължава, а сламенорусият му перчем оредява. Само смехотворно високият му ръст и мършавостта му отвличат вниманието от този факт и той се взира отвисоко към света, сякаш неизменно изненадан, че Земята все още се върти под плющящите му стъпала.
Кой друг заслужава да го спомена? Амфином, син на цар, научен да поставя честта над всичко и навярно стаил подозрението, че той самият не е честен и почтен, без обаче да знае как да постъпи. Баща му произведе много синове, всички с лица като кратуни; рядко се караха и свиреха мелодии, напомнящи воя на Цербер. Вече са мъртви, трима от троянска ръка – всички освен Амфином, и той ще стори каквото е нужно.
Андремон, който не спи, а наблюдава слугините с едно око от мястото, където се е свлякъл върху скръстените си ръце. Дали солта, или пясъкът са изсушили кожата му така, че прокараш ли нокът по гърба му, да звучи като кост по щавена животинска кожа? Дали жестокото троянско слънце е изсветлило косата му до толкова лъскав нюанс, дали хвърля диск всяка сутрин и вечер, за да поддържа така изсечени гърдите си, брадичката, раменете, ръцете – или е благословен от Арес и Афродита, та мъжете да треперят, а жените да изпадат в несвяст при вида му?
Малка тайна: не е благословен, а мускули като неговите не се извайват просто ей така.
Това са по-забележителните мъже. Отнасяме се към тях като към обрив – надяваме се да не се разпрострат още – и продължаваме.
Край тези изпозаспали ухажори се суетят другите участници в тази история – които поетите не споменават, освен в лъжи. Слугините в двореца са многобройни, защото дворецът сам по себе си е едно малко предприятие. Никой монарх в Итака не смее да се надява на благоприятни ветрове и плодородна почва за редовен приход на зърно – вместо това, жените гледат патици, гъски, прасета, кози; ловят риба в малкото заливче, посещавано само от жени, откъсват миди от черни скали и се грижат за маслинови горички и ниви с пшеница, гола и твърда като устите, които ще я изядат, а нощем, когато и последните ухажори най-сетне потънат в сън, те си лягат и сънуват сънища, вече изцяло техни. Чуйте – чуйте. Да надникнем зад току-що измитите лица; да се гмурнем в душата на преминаващи прислужници.
…преда вълната, за да стане прежда, лесна работа, краката ми копнеят за лесна работа…
Антиной ме загледа снощи, чудя се дали си мисли…
Трябва да кажа на Меланто, трябва да ѝ кажа, тя ще вие, ще пищи, ще е забава, къде е Меланто, трябва веднага да ѝ кажа!
Но тук, я се вслушайте тук, ето един глас, който шушне срещу течението.
Смърт на гърците, бие сърцето на едно взряно в пода момиче, чиято коса се спуска по врата като съсирена кръв. Смърт на всички гърци.
За тези слугини в Итака – тези робини и купени момичета, тези изкупуващи дългове дъщери – имам да ви разказвам още толкова много. Аз съм богинята на цариците, съпругите и жените; задълженията ми може да са неблагодарни, но въпреки това ги изпълнявам. Уви, вече са в ход събития, изискващи вниманието ни, така че нека отправим взор на север.
По твърдия издялан път, лъкатушещ надолу към терасовидната долина, която с неохота ще наричаме град, се спуска Теодора. Отказала се е от тичането; сега стъпките следват една след друга, брои крачките, продължава без посока, с главата напред, извъртайки пети, и хората припряно се отдръпват от пътя ѝ. Носи лък без стрели, а редом с нея пристъпва старица. Пристигането им само ще усложни нещата, но аз никога не съм отбягвала проблемите.
До дворцовите порти мъж на име Медон се готви да наобиколи пазара. Той е официалният глашатай на Итака, когото дворецът праща да провъзгласи волята на итакийския цар. Итакийският цар от осемнадесет години не се е прибирал у дома си, а Медон определено не би провъзгласявал волята на някаква си царица, така че тези дни не провъзгласява почти нищо и само се надява хората да са схванали намека и да осъзнават кое е добре за тях. Напоследък оптимизмът му по отношение на последното е взел да се изчерпва. Със закръглено меко шкембе под закръглени увиснали бузи, той е един от малцината останали на острова мъже, надхвърлили двадесет и пет, и навярно точно тази новост кара Теодора да забави ход, когато го доближава, олюлявайки се леко от нарастващата жега и скършения товар на нощта, а после да спре изцяло пред него и да се взре продължително в очите му, сякаш там, в зеницата, ще открие доказателство, че всичко е било само сън, и накрая да обяви просто:
– Пиратите дойдоха.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
