Създателят на едноименния сайт Георги Караманев пренася своите разкази за ИИ и човека в сборник с текстове.
От междуредията на журналистиката до алгоритмите на изкуствения интелект – Георги Караманев е човекът, който оставя зад гърба си дългогодишната кариера и детска мечта, за да се впусне в ритъма на програмирането. Но не задълго, защото намира как да съчетае старата и новата си професия. Перфектната симбиоза на тези му две поприща се оказва разказването на „Дигитални истории“.
По време на нова дигитална революция в световен мащаб, стартиралият като сайт проект на Караманев прераства в блестящ сборник с 32 разказа, които обясняват на достъпен език наглед мистериозния и сложен свят на технологиите.
Кой си ти, ChatGpt? Уловиха ли ни окончателно технологиите в мрежите си? И накъде ще ни отведат те?
Георги Караманев разглежда възможностите изкуственият интелект да създава изкуство или да предвижда престъпления; обяснява защо фалшивите новини се разпространяват много по-бързо от реалните, как може да предотвратим това и изследва ролята на социалните мрежи в живота ни. Освен това се спира на въпроси като – ще вярва ли бъдещият ИИ, или ще иска да бъде Бог, какво ще се случи, когато той започне да прилича на човек и ще имаме ли нужда от една Сара Конър, за да избегнем сблъсъка с терминатор и Апокалипсиса?
От съдбата на строителите на съвременния интернет до погледа към евентуалната безкрайност за човечеството – събраните в тази книга текстове ще ви отведат навътре в мрежата, където сред редиците от нули и единици човешките действия имат крайната дума как ще изглежда светът от утре.
Написани с невероятно чувство за хумор, любопитни и все пак задълбочени, тези 32 „Дигитални истории“ са началото на дълъг и почти необятен разговор за бъдещето, което сякаш пристигна с взлом в ежедневието ни и което обаче тепърва ще трябва да осмислим и пренаредим.
А стартиралият на хартия диалог ще продължи и на 26 октомври, когато от 19:00 ч. в литературен клуб „Перото“ самият Георги Караманев ще ни потопи в своите „Дигитални истории“ заедно с водещия на подкаста „Свръхчовекът“ Георги Ненов и дигиталния артист и фотограф Ивайло Петров.
Из „Дигитални истории“ от Георги Караманев
2.5. Дигиталният пророк, който намрази интернет
Ти не си клиент на интернет гигантите, ти си техният продукт.
Социалните мрежи са по-лоши от цигарите. Цигарите не те карат да деградираш. Убиват те, но все пак си оставаш ти.
Едва ли ще повярвате, че тези думи принадлежат на един от пионерите на днешния дигитален свят. Джарон Лание популяризира термина „виртуална реалност“ и създава концепцията за аватарите. Един от първите технологични милионери днес се е превърнал в предостолепен гуру с широки дрехи, двуметрова раста прическа и задължителен набор от екзотични музикални инструменти. Можете да го видите да говори срещу интернет света, в който живеем, на всякакви конференции – от срещите в Давос до ТЕД.
Пътят му се преплита с личности като Ричард Файнман, Маршъл Маклуън, Анди Уорхол. Дълго време е на върха на славата, на „ти“ е със Стив Джобс, Сергей Брин и Бил Гейтс. Лично, само за един следобед, показва пионерните си очила за виртуална реалност на Далай Лама, Ленард Бърнстейн и Тери Гилиъм. А днес е своеобразен проповедник срещу недъзите на дигиталния свят.
Честно казано, не бих повярвал, че такъв човек съществува, преди да чуя за него. А той определено има много, много какво да ни каже.
Голям образ
„Създадохме свят, в който винаги когато двама души си комуникират онлайн, това е платено от трета страна, която вярва, че може да манипулира първите две.“
Надали може да се опише по-кратко и точно позицията на интернет гигантите, погълнали живота ни. Те според Джарон Лание отдавна не са компании, а шпионски организации, чиято единствена цел е да събират данните на потребителите си и да ги продават обратно на самите тях.
Авторът на тези идеи знае за какво говори. През 1984 г. той създава първия стартъп, посветен на виртуалната реалност. Работи по пионерните проекти за очила и ръкавици, които да ни прехвърлят в различен свят… Да, напоследък темата отново е изключително актуална заради шума на задаващата се метавселена.
Маестро, музика!
„Шпионските агенции като Facebook и Google се стараят да привличат вниманието на хората, като разрушават обществата“, казва Лание за начина, по който онлайн се ожесточаваме едни срещу други, затваряме се в собствените си балони на филтрите.
„Живеем в изключителни времена, получаваме изключителни блага. Открихме начин да се откъсваме от реалността, но изгубихме възможността да обсъждаме реалните проблеми“, продължава Лание.
„Затова времената не са щастливи, само музиката ми позволява да се чувствам добре и да оцелявам“, допълва той. Известен е с пословичната си любов към всякакви екзотични и стари музикални инструменти. В дома си в Калифорния има над 1000 експоната, показа флейта от Мала Азия, каквато някога е имал библейският цар Давид. Лание е свирил със звезди като Филип Глас, Йоко Оно и Шон Ленън. Обича и да рисува, има немалко самостоятелни изложби по света.
На друга презентация той извади лаоски дудук с 16 тръбички, като своеобразен символ на дигиталната комуникация, която може и трябва да минава на много нива, като се допълват, а не се превръща в търговия, токсична за всички участници.
Виртуозът от виртуалния свят
За първи път идеята за виртуалната реалност му идва, когато е редом с Ричард Файнман – Нобелов лауреат, един от най-големите умове на ХХ век. В този момент Лание е младеж, който случайно се оказва до физика в последните му дни. Ученият е в напреднал стадий на рак и за да облекчи страданията си, прибягва до LSD. Лание се грижи за него и слуша разказите за света, в който го отвежда халюциногенът.
По това време е запленен от технологиите. Казва, че сам никога не е опитвал халюциногени, но благодарение на живото описание на Файнман в ума му се появява идеята как компютрите могат да ни отвеждат в подобни светове. При това във времена, когато технологиите са много далеч от днешните им възможности.
Макар и млад, Джарон е видял много от тъжните страни на живота, кален е в битки. Майка му е само на 15, когато попада в концентрационен лагер във Виена и оцелява по чудо. Семейството на баща му пък бяга от Украйна точно преди годините на голодомора. Лили и Елъри се запознават сред емигрантските среди в Гринуич Вилидж, тя е художничка и танцьорка, той – архитект, който обича изкуството.
През 1960 г. се ражда единственото им дете, а семейството се мести близо до Мексико. Лили не харесва американското образование и Джарон всеки ден трябва да пресича границата, за да посещава мексиканско училище, където преподават по метода „Монтесори“.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
