Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...

О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!
Първите редове на това вечно стихотворение са изписани на входа на къщата на Димчо Дебелянов в Копривщица. Тя е част от музейната експозиция на града и определено е една от многото прекрасни къщи във възрожденския град, която задължително трябва да посетите.

Къщата е построена през 1830 г. от дядото на Димчо Дебелянов, на който той е кръстен. През 50-те години на 20 век е била в наистина окаяно състояние, но е напълно рестварирана и обновена благодарение на архитекта и собственик Вельо Дебелянов.
Къщата на семейство Дебелянови е възстановена през 1957 г., а на следващата година е отворена за посещения, като в нея може да видите автенчини снимки и документи, които са свързани с живота и творчеството на един от любимите поети на българското население.
Къщата е наистина прекрасна, с типична възрожденска архитектура. Дворът е доста голям и добре поддържан. В къщата – музей на Димчо Дебелянов се провеждат ежегодно, през месец август „Дебелянови вечери“. На тях се връчва една от най – престижните литературни награди в България - Националната литературна награда „Димчо Дебелянов“. Това става на всеки две години. Тези „Дебелянови вечери“ са съпътствани с литературни четения и музикални концерти. Това е един истински музикално – литературен празник, на който определено си заслужава да отидете.

Димчо Дебелянов е един от най – видните родни поети, които някога са творили. Неговите стихотворения се четат и до днес и то с огромен интерес. Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 година в Копривщица в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина. Той е и последното им шесто дете. Кръстен е на дядо си Динчо Дебелян. През 1896 г., след смъртта на баща му, семейството се мести да живее в Пловдив. Там Димчо Дебелянов учи в „Жълтото училище“, а по-късно и в Пловдивската мъжка гимназия. Точно там, той пише първите си стихотворения, които после изгаря, за огромно наше съжаление.

Творчеството на поета е лирично, меланхолично, но толкова истинско и чувствено. Задължително посетете неговеата къща, когато сте на екскурзия в Копривщица и се запознайте отблизо с неговия живот, неговите близки и творчеството му. Най – известното му стихотворение е „Да се завърнеш в бащината къща“, чиито първи редове ще видите написани на входа на самата къща.
Интересен факт за поета е, че на ледения континент Антарктида има кръстен на него морски нос – нос „Димчо Дебелянов“.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!