Дебютният роман от авторката на „Тайната на разказвачката на истории“ излиза на български език.
Две години след епичния разказ за любовта и изцелението „Тайната на разказвачката на истории“ у нас излиза нова докосваща история от обичаната писателка от индийски произход Седжал Бадани.
„Прекършени криле“ е дебютният ѝ роман, който спечели одобрението на критиката и читателите и се нареди сред финалистите на наградата GoodreadsChoiceAwards в категория „Съвременна проза“ през 2015 г.
Болезнен в своята откровеност, романът разказва смайваща притча за бремето на срама и тайните, ръждясалите вериги на миналото, скритото насилие, както и за освобождаващата сила на думите, в които се крие обещание за така мечтаната истина.
След като разбира, че баща ѝ е изпаднал в кома, американската фотографка от индийски произход Соня неохотно се завръща при семейството, което отдавна е напуснала. Свикнала да живее в бягство, далеч от всякакви връзки, тя не е готова отново да се срещне с майка си и двете си сестри и да отвори кутията със спомени, които така грижливо е държала заключени.
Когато четирите жени се събират около болничното легло на мъжа, определял живота им толкова дълги години, съвършената фасада на семейството бързо се пропуква и под нея прозират дълбоко погребани тайни. Тайни за ужасяващо насилие, които напират да бъдат чути. Тайни, които всяка една от тях носи в сърцето си, обвити с дебелото покривало на срама.
Стряскащи разкрития излизат наяве, докато състоянието на техния баща и съпруг се влошава, а четирите жени най-после откриват, че няма нужда да се изправят сами срещу демоните от миналото. И че заедно те могат да полетят – въпреки белезите и разбитите сърца, въпреки своите „Прекършени криле“.
Поетичен и богато нюансиран, докосващ и безкомпромисен, дебютният роман на Седжал Бадани елегантно представя сблъсъка на индийската култура и традиции с американското общество и неговите ценности.
Брилянтно разказана през отделните гледни точки на четирите героини, „Прекършени криле“ рисува сърцераздирателен и реалистичен портрет на едно разбито семейство, чиито парченца могат да бъдат събрани отново единствено чрез прошката.
Из „Прекършени криле“ от Седжал Бадани
МАРИН
Онзи, който е бил бит като дете, винаги очаква удара. Понеже винаги е получавал удари, такава беше причината. Всеки хубав ден е завършвал зле. Тъгата винаги евървяла след щастието, а страхът е замествал увереността. Емоционалното влакче на ужасите е неизбежно, щом не владееш положението. За Марин емоционалното състояние на Брент винаги предопределяше нейното. Състоянието ѝ зависеше от неговото.
Само три пъти през живота си Марин беше падала на колене и беше молила небето за помощ. Първия път беше призовала всички божества, пред които Рани се молеше най-вярно и смирено, умолявала ги беше да не напускат Индия. Нямаше значение колко възторжени бяха родителите ѝ за новия свят, Марин не искаше да напуска своя. Приятелките и родините ѝ бяха всичко, което познава. Докато опаковаха домакинството си, Рани развличаше Марин с истории, които беше чула за Америка. Пътища, по които не вървят крави. Училища, където децата учат в сгради, а не на открито, насядали на земята. „Всички имат коли“, разказвала ѝ беше Рани и се беше засмяла развълнувано при тая мисъл. Чист въздух, не се налагало да дават подкуп на лекарите, за да си вършат работата, а най-важното – Рани беше коленичила, за да погледне на едно ниво Марин в очите – жените имат всички права на този свят. Нямаше значение какво казваше Рани, дълбоко в себе си Марин знаеше, че не иска да замине. Но първата ѝ молитва остана нечута и тя се качи на самолета за новия свят, уловила здраво ръката на Рани, докато Брент носеше Триша.
Втория път, когато се помоли мълчаливо в стаята си, беше на шестнайсет. Пребил я беше с особена жестокост и Марин вече не издържаше. Още един такъв побой и щешеда умре. Всъщност започнала беше да предпочита мисълта за смъртта пред живота в дома на баща си. Ако обаче можеше да избира между своята смърт и тази на баща си, тя избираше неговата. Падна на колене пред изображенията на бог Шива и Ганеша, до богинята Парвати, които пазеше в стаята си, и се помоли да вземат баща ѝ още същата нощ. Да не се събуди от сън. Сигурна беше, че молитвите ѝ са били чути и будува до сутринта, когато Рани трябваше да обяви хубавата новина. Марин си представяше живота, който можеха да имат без него. Свободата, която едва си спомняше от времето си в Индия.
Сутринта настъпи, Марин чакаше, вкопчила ръце в одеялата и със сърце, което биеше бързо от вълнение. Щом чу да се отваря вратата на стаята на родителите ѝ, затрепери от щастие. Дръжката на нейната врата започна да се върти, а тя скочи от леглото, готова за новината. Майка ѝ се показа, от лицето ѝ вече не слизаше постоянната боязливост. Подкани я да побърза; не искали да ядосат баща ѝ.
Третия и последен път, когато Марин се беше обърна- ла към Бог, беше, след като започнаха родилните ѝ болки. Прочела беше всички книги и се беше допитала до много гинеколози, вярваше, че е готова за всякакви обстоятелства – неправилно разположение на бебето в утробата, разкъсване на уретра, макрозомия. Оказала се беше неподгот- вена за собствената си неспособност да кърми своето плачещо новородено бебе. Марин пробва всичко. С помощта на сестрите сложи Джия на гърдите си и я накара да суче, само че в гърдите ѝ нямаше мляко. Когато най-накрая млякото ѝ дойде, то се оказа една тънка струя. Недостатъчна за новородената ѝ дъщеря.
Първата вечер след раждането на Джия, Марин я държа при себе си въпреки съветите на сестрите да я отнесат в отделението за новородени. Будува и дебнеше за знак, че Джия е гладна. Незабавно махаше нощницата и я поставяше и на двете си гърди. Но в тях не се появи мляко. Ядосана, Джия инстинктивно започна да дъвче зърното. Марин преглътна виковете си от болка и наблюдаваше безпомощно, как дъщеря ѝ остава гладна. След цял ден без мляко педиатърът любезно ѝ препоръча да изберат изкуствено. Марин се почувства като пълен провал и заумолява всяко божество, което е готово да я чуе, да ѝ дадат възможност да храни дъщеря си. И последната ѝ молитва остана нечута и след седмици Джия вече изцяло беше минала на изкуствено мляко. В работата си Марин не изпускаше нищо от своя контрол.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
