„Владетелите на България” оживяват в специално издание - Кино, театър и книги - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
„Владетелите на България” оживяват в специално издание
Автор: Peika.bg
„Владетелите на България” оживяват в специално издание

Книгата от авторите на „Българите! Забравените постижения”, този път и с помощта на проф. Пламен Павлов, включва над 150 илюстрации.

След успеха на уникалните издания „Българите! Забравените постижения”и „Ние сме животните“ създателите им Делян Момчилов и илюстраторът Стен Дамянов обединяват сили с изтъкнатия български историк проф. Пламен Павлов в едно вълнуващо приключение, което разкрива творчески образите на най-важните личности от близкото и далечно минало.

Впечатляващото енциклопедично издание на„Владетелите на България” вече може да бъде открито на пазара и предлага над 150 оригинални илюстрации, около 50 карти, познати и неизвестни места и съкровища, както и безброй поводи за гордост от родната история.

В почти 300 страници талантливият екип предава по достъпен, но достоверен начин възходите и паденията на българските владетели  от легендите до реалността, като  предлага един различен, интригуващ и пленяващ въображението поглед към предците ни.  

Кои са древните траки, кановете, царете и цариците по българските земи? Кое е най-старото открито златно съкровище в света и какво е общото между него и Варненския халколитен некропол? Кои са местата, които могат да разпалят любопитството на всеки техен посетител към историята ни?

От цар Севт I – владетелят на Одриското царство – до цар Симеон II, книгата проследява хронологично живота на владетелите по българските земи, представяйки техните възходи и падения по любопитен и интригуващ за малки и пораснали читатели начин.

Впечатляващите илюстрации от Стен Дамянов и прецизният дизайн на Николай Манчев превръщат книгата в истинско удоволствие за малки и големи, a Божидар Михайлов e историческият консултант на изданието.

„Владетелите на България” е цветно и интригуващо пътешествие из родната история, както и кратък и обективен поглед върху личности­те, които до голяма степен са били отговорни за прогреса и съхраняването на нацията ни през ве­ковете.

Богата, любопитна и полезна. Важно четиво за всяко българско семейство!

Захари Карабашлиев, автор на „Хавра“, „18% сиво“, „Опашката”

Из „Владетелите на България” от Делян Момчилов, Стен Дамянов и проф. Пламен Павлов

Кан Алцек

(алцекови българи)

Петият от синовете на Кубрат, който с подвластната му българска общност мигрира на запад, достигайки Италия, като отначало се подчинява на тамошните византийски власти. Лангобардският историк Павел Дякон (VIII в.) съобщава, че „херцогът“ на българите Алцек преминава на страната на лангобардския крал Гримуалд, който му предоставя земи за заселване с градовете Сепино, Бовино, Изерния и др. Алцек получил титлата „гасталд“ (областен управител с политически и военни правомощия над цялото население). И век по-късно българите не забравят своя език, въпреки че говорят на латински.

В края на ХХ в. в областта Молизе, до град Бояно, са проведени археологически разкопки, които се свързват с Алцековите българи. Открит е и предполагаемият гроб на самия Алцек. И днес в Италия се срещат стотици имена на селища и други обекти, пазещи спомена за присъствието на българи, вкл. и в други области на страната.

Според някои италиански учени българите наред с други народи дават своя принос в образуването на съвременната италианска нация. През 2016 г. в град Челе ди Булгерия, регион Кампания, е открит паметник на kан Алцек.

КАН Тервел

Представител на династията Дуло, син и престолонаследник на кан Аспарух. Роден е в Стара Велика България около 675 г. Първоначално воюва с хазарите и стабилизира източната граница по р. Днестър.

През 705 г. приема сваления византийски император Юстиниан II и потегля с армията си срещу византийската столица. С подкрепата на Тервел Юстиниан си връща престола, след което дава на българския кан втората по ранг в империята титла „кесар“ – случай без аналогия в средновековна Европа. Тервел става зет на императора, получавайки за съпруга неговата дъщеря Анастасия.

Българският владетел е бил християнин най-вероятно още от времето на своя дядо кан Кубрат. В резултат на събитията от 705 г. България получава и областта Загоре на юг от Стара планина, а впоследствие постига още териториални придобивки. Същевременно Тервел поддържа връзки с Куберовите българи.

През 716 г. българският кан сключва нов политически и търговски договор с Византия, смятан за образец в двустранните отношения. В късните години на своя живот и управление очевидно е бил подпомаган от своя син Кормесий/Крумесис.

В световната история Тервел остава с победите си над обсадилите Константинопол араби през 717–718 г. Българската намеса спасява не само Византийската империя, но и християнска Европа от ислямско завоевание. В западната традиция Тервел е смятан за светец още от Късното средновековие, а във възрожденските български църкви откриваме неговия образ като „свети крал Тривелий“.

Царица Елена

съпруга на ЦАР ИВАН Асен I

Втора съпруга на Иван Асен I след смърт- та на първата му жена Мария (около 1191/1192 г.), поради което в Бориловия синодик е наречена „новата царица“.

Елена е майка на цар Иван Асен II и севастократор Александър. Имала е определено влияние спрямо цар Асен, който е убит от узурпатора Иванко буквално пред очите ѝ…

Не е известно дали е придружила своите синове при изгнанието им извън пределите на царството, но това е твърде вероятно. При царуването на Иван Асен царицата майка има силно влияние в двореца и сред българското болярство.

Желязната църква „Св. Стефан“

През 1849 г. българите получават султански ферман, който разрешава строежа на молитвен дом на територията на Цариград (Истанбул). Първоначално църквата е дървена, създадена в пригодена за целта сграда. През 1859 г. правнукът на Софроний Врачански, Стефан Богориди, поставя първия камък за построяването на нова църква, строежът обаче започва чак през 1892 г. Земята, намираща се на брега на Босфора, е предоставена от неговия баща, османския държавник от български произход княз Стефан Богориди. Живописната базилика е с кръстообразна форма и изградена от железни елементи, пренесени от Австрия, а храмът „Св. Стефан“ е единствената православна желязна църква в света. За впечатляващата неоготическа визия дипринасят майсторски изваяните декоративни елементи и 40-метровата камбанария. Тържественото освещаване на църквата „Свети Стефан“ е извършено от екзарх Йосиф I през септември 1898 г.

 Истанбул, Турция.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Кино, театър и книги
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин