Марианската падина е най-дълбоката океанска падина на Земята, разположена в западната част на Тихия океан.
Той достига максимална известна дълбочина от приблизително 36 070 фута (10 994 метра) в Challenger Deep, най-дълбоката му точка.
Изкопът е кръстен на близките Мариански острови, които са част от Американската общност на Северните Мариански острови.
За първи път е измерен през 1875 г. по време на експедицията на Challenger, водена от кораба на британския кралски флот HMS Challenger.
Изкопът е с форма на полумесец и се простира на около 1580 мили (2550 километра) със средна ширина около 43 мили (69 километра).
Въпреки невероятната си дълбочина, Марианската падина е сравнително тясна в сравнение с дължината си.
Изкопът е образуван от процеса на субдукция, при който една тектонска плоча се натиска под друга.
Тихоокеанската плоча се подчинява под Марианската плоча, създавайки дълбокия ров.
Поради екстремния натиск на такива дълбочини, изследването на Марианската падина е значително предизвикателство за изследователите и технологиите.
Налягането на водата в дъното на Марианската падина е приблизително 1086 бара, или над 1000 пъти повече от атмосферното налягане на морското равнище.
За първи път е изследван от хора през 1960 г., когато швейцарският учен Жак Пикар и лейтенантът от ВМС на САЩ Дон Уолш се спускат на дъното с батискафа Триест.
Първото самостоятелно спускане до Challenger Deep е направено от филмовия режисьор Джеймс Камерън през 2012 г. на борда на подводницата Deepsea Challenger.
Въпреки екстремните си условия, Марианската падина е дом на разнообразен живот, включително уникални видове, адаптирани към екстремния натиск и тъмнина.
Биоразнообразието на изкопа включва амфиподи, охлюви, медузи и други организми, адаптирани към дълбоководна среда.
Някои организми, открити в Марианската падина, са се адаптирали да издържат на интензивния натиск, липсата на слънчева светлина и недостига на храна.
Гигантски амфиподи, подобни на скариди, са открити в изкопа, достигайки размери, много по-големи от техните събратя в плитка вода.
Марианската падина е част от по-големия морски национален паметник на Марианската падина, създаден от Съединените щати през 2009 г., за да защити уникалните си екосистеми.
Изкопът също е важна област за научни изследвания, предлагайки прозрения в дълбоководната геология, биология и океанография.
Изследователски експедиции в Марианската падина откриха нови видове и предоставиха ценни данни за дълбоководните екосистеми.
Въпреки отдалеченото си местоположение, Марианската падина не е имунизирана срещу човешкото въздействие, като доказателства за пластмасово замърсяване са открити дори в най-големите дълбочини.
Изключителната дълбочина и изолацията на изкопа го правят идеално място за изхвърляне на определени видове опасни отпадъци, въпреки че подобни практики са широко обезкуражени поради опасения за околната среда.
Температурата на дъното на Марианската падина е близо до точката на замръзване, средно около 34°F (1°C).
Екстремните условия на изкопа поставят предизвикателства за оборудването и технологиите, използвани в дълбоководните проучвания.
Седиментът на дъното на изкопа се състои главно от глина и фина тиня, отложени в продължение на милиони години.
Марианската падина е не само най-дълбоката част на океана, но и една от най-отдалечените зони на Земята.
Изкопът се намира в Огнения пръстен, регион, известен с високите си нива на сеизмична активност и вулканични изригвания.
Земетресенията са относително чести в околностите на Марианската падина, тъй като тектоничните плочи се изместват и взаимодействат.
Марианската падина служи като естествена лаборатория за изучаване на тектониката на плочите и процесите, които оформят земната кора.
Предложен е дълбоководен добив в райони близо до Марианската падина, което поражда опасения относно потенциалните въздействия върху околната среда върху нейните уникални екосистеми.
Продължаващите изследвания и изследване на Марианската падина са от съществено значение за разбирането на дълбоководната среда и защитата на нейните крехки екосистеми за бъдещите поколения.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
