Белинташ - където компасите полудяват - Уикенд - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Белинташ - където компасите полудяват
Автор: Невена Кръстева

В източната си част Родопите пазят вълнуваща тайна – Белинташ или „скалата на познанието”. Това е местност, където природните енергии си играят с явленията. Стрелките на компасите полудяват от магнетичните сили. Снегът не се задържа, а се топи веднага щом падне. Хората, които посещават местността, често споделят странни преживявания. А легендите за нея са толкова необикновени, та чак невероятни.

Пътят за Белинташ минава през Асеновград, след това през няколко села – Червен, Горнослав, Орешец. Когато оставите зад себе си и махала Врата, следете за табели по пътя. Те ще ви отведат до малко плато на разклона за Чотрова махала, където ще трябва да оставите колата си. Оттук нагоре се вие приказна горска пътека. Има маркировка и табели, а разходката е по-малко от половин час. Когато боровете свършат, пред вас ще се открие „Стражът” на Белинташ – изсечено в скалата лице, което се вижда в профил съвсем ясно.

За да стигнете до самия връх, трябва да се изкачите внимателно по една тясна метална стълба. Щом стигнете платото, гледката е наистина невероятна – 360 градуса, а усещането е сякаш сте извън времето, над дребнавостта и личните проблеми. Ще се намерите сред море от полегати била на Родопите, а на хоризонта ще различите Сини връх, селата Мостово и Врата, махала Ряката, Кръстова гора, светилищата Караджов камък и Хайдукташ.

Платото на Белинташ е продълговато и скалисто с дължина 800-850 метра и ширина 20-40 метра в различните зони. Образувало се е вследствие изригването на вулкан, чийто кратер е съседният Караджов камък. Върху скалата е образувана система от улеи и ямки, които са като скачени съдове и при дъжд водата в тях прелива последователно. Няколко щерни (резервоара за вода) заемат централно място. Най-голямата е с диаметър 2,1 м и е дълбок 2,45 м. За тях се знае, че дори при големи жеги не пресъхват.

През 70-те години на миналия век съвсем случайно намерена от местен овчар, древна сребърна плочка ни разкрива част от тайните на Белинташ. На нея е изобразен мъж, седнал на трон, на фона на пълзящи нагоре змии. Учените са единодушни – това е оброчна плочка на тракийския бог Себазий, който е олицетворение на кръговрата в природата, бог на слънцето, земеделието и лечебната сила. Другото му име е Загрей и всъщност е първообразът на Дионисий, култът към който се разпространява по-късно в Гърция и Рим.

От този момент на Белинташ вече се гледа не просто като на тракийско укрепление, а като на сакрално светилище, което в древността е било дори по-значимо от Перперикон. То е обслужвало целите Родопи и Горнотракийската низина. Според учените датира от петото хилядолетие преди Христа, което го прави и едно от най-старите у нас. Тук бесите са извършвали кървави жертвоприношения, мистични религиозни ритуали, както и такива, свързани със земеделието, с космоса и като цяло с познанието им за света.

Според изследователи мястото е древна астрономическа обсерватория. Ако погледнете към нощното небе над Белинташ, ще разберете защо. Човек има усещането, че се носи в космоса. Астрономи разчитат върху скалата небесна карта, чрез която предците ни са определяли местоположението на звездите.

Има и други по-невероятни легенди, които разказват, че преди милиони години това е било място, където са кацали космически кораби с извънземни. Друг мит е, че по време на Потопа тук е се е намирал Ноевият ковчег. А историята, която се разказва от иманярите е, че някога Александър Македонски скрил на това място в пещера златна колесница. За това злато Ванга предрекла, че ще бъде открито, когато скалата вземе осем човешки живота. Досега при различни нещастни случаи са загинали петима души.

Ако оставим настрана суеверията, наистина си заслужава да посетите Белинташ. За да почувствате магията на местността, е необходимо да забравите всичко, което сте чули, и просто да се потопите в древната му енергия.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Уикенд
Коментирай
Албена Александрова, 28.08.2012 | 18:56
Какво лошо има в това, че са турски имена? Името в крайна сметка няма никакво значение... нали са си на българска територия...
Иванка Караславова, 10.08.2012 | 15:19
А някой пробвал ли е наистина с компас дали "полудяват" стрелките?
Георги Гърков, 10.08.2012 | 15:14
Много жалко, че сме запазили толкова много турски имена на обекти и местности...
Абонирайте се за нашия бюлетин