Последен ден в Милано. Ароматното кафе и вкусна пица ще трябва да направят място на работния график, но от утре.
В последния си ден решихме да посетим и квартал Navigli. Всички знаем, че Италия е известна със своите канали. Но не е задължително да отидете до Венеция, за да ги видите.
Само на 10 минути с метро от центъра, или около 20 минути пеша, може да стигнете до този цветен и изпълнен с артистичност квартал. Спирките на метрото от линия 2 на който може да слезете са Porta Genova или Sant'Agostino. А ако като нас, изберете да се разходите пеша – то пред вас ще се отрият много приятни павирани улички, и не само.
Радвам се, че избрахме да ходим пеш, така се озовахме и пред една от най-емблематичните сгради в Милано, сградата на бившата поща на Piazzale Cordusio. Беше като извадена от пощенска картичка.
Навиглите на Милано са система от плавателни канали, които пресичат ломбардската столица.
Някога използван като кръстопът за транспорт на стоки, Navigli се простира на километри, свързвайки Милано с езерото Маджоре, езерото Комо, река По (и следователно изхода на Адриатическо море) и областта Тичино, която от своя страна свързва Италия с воден път към Северна Европа.
Навиглите, съставляващи оригиналната система, са 9:
Навилио Гранде
Навилио Павезе
Naviglio della Martesana
Навилио ди Падерно
Naviglio Bereguardo
Navigliaccio (или Naviglio Vecchio)
кръгът на Навили
Навилио ди Сан Марко
Naviglio Vallone
Днес последните 3 в списъка вече не съществуват. Цветни сгради, павирани улици и приятни малки заведения, така видях миланските канали.
Една от малките улички ни заведе и до занаятчийски къщички, в който местни художници и фотографи показват работата си. Видяхме снимки от старите ленти, показващи как са изглеждали каналите в миналото – забележително.
Така премина нашия ден, кафе, вино, пица и много ходене пеша. Препоръчвам да обиколите Милано пеш, за да се впишете в духа на града.
Според мен четири дни с този град са достатъчни, за да разгледате всичко, ние не посетихме много от известните музеи в Милано, просто защото не сме този тип хора. Не се качихме и на върха на катедралата, заради времето. Но пък си оставяме вратичка да го посетим отново.
Не бяхме там да пазаруваме и като направя финалната сметка смятам, че се оказа едно бюджетно пътуване. Магнити за близките, много шоколад и бонбони, няколко изядени пици и много вино – 200 евро за мен бяха напълно достатъчни, за да покрият дневните ми нужди. Разбира се, за всеки е различно, но се надявам да ви бъде полезно, ако планувате ходене в Милано.
Вижте тази публикация в Instagram.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
