Алпийски дневник – спечели книга - На ръба - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Алпийски дневник – спечели книга

"Алпийски дневник“ на Сергей Герджиков е книга, изпълнена с приключенски дух, адреналин, екзотика и описания на изящни природни картини от България и чужбина.

Ще станете част от живота на един алпинист - истинският живот с всичките му пориви, страхове и мечти. А самото изкачване на върховете естествено води до философски размисли, извисяващи и духа. Оставете се да бъдете потопени в атмосферата на вълнуващи разкази около лагерния огън за алпийски авантюри и душевни полети. Прочетете откъс от „Алпийски дневник“ (ИК „Хермес“), а в края на откъса научете как можете да спечелите книгата!

*

Висящо положение

18.05.2009 г., около 2 ч., Вратцата, слизане по стена край ръба „Чайка”, с Иван.

Вися на двеста метра под връхния ръб и на половин километър над реката.

Непрогледна нощ е.

Спускам се по двойното въже, върховете на обувките докосват скалата, лъчът на челника реже гъст мрак и облизва отвесна стена. Напълно съм изцеден от сила и надежда. На десетина метра под мен се мярват призрачно клони на храст. Не виждам основата му, за да преценя ще може ли да окачим въжето за поредното спускане. Озовавам се под изпъкнал надвес. Фиксирам се и отново се вглеждам. Стъблото може да издържи, но под него е все тази бездна. Кратко замайване, умът ми пропада и клетките ми напират да се разпръснат. Не се вижда изход.

Идвам на себе си от силен звук. Нощни птици изпърхват под мен... „Бухали?”... Храстът расте при едва забележим от шумата перваз. Надолу – никакви признаци за сипея, нищо освен гъст мрак. „Сега я загазихме”. Сещам се, че Иван горе виси на малка скална халка в пълна тъмнина – няма челник. Минавам през клоните и се оглеждам настрани. Надясно отвесът хлътва и виждам... овална ниша! „Жилището на бухалите, нашето убежище”. Пристъпвам и влизам в нишата, охлабвам въжето.

Осветявам нагоре и викам... Минутите се нижат... Иван се появява. Точно в надвеса му се затяга възелът на прусика, който приплъзва по въжето. Опитва се да се набере на една ръка, за да го охлаби и да продължи, ръката му трепери. Успява, но след малко възелът отново се затяга. Човекът е блокиран под надвеса.

Придърпвам го с въжето към издатина, за да стъпи и облекчи възела. Иска нож, за да пререже въженцето – нямам. Вади ножичка от раницата (трудна операция), напълно непригодна. Минутите изтичат заедно с последните капки изстискана сила. Някак се освобождава, троши клони, залюлява се и го придърпвам към нишата.

В нишата е неочаквано уютно. Две мишлета пробягват в мрака. Обажда се бухал:

Уууух! Уууууух!

Отговаря му друг с различен глас, а първият подема отново:

Уууууух! Уууууух!

Това трябва да е тяхното жилище, а ние не сме канени. Тук съм направил кадър – 3,26 ч. след полунощ.

Залитайки, присядаме, издърпваме въжето. Нямаме вече път нагоре. Рухваме подгизнали отвън и пресушени отвътре. Все още живи. Отпускаме се, бррр, студено. Втриса ме. Полягаме... Усещам камъчета и остри кости под мен: „от храната на бухалите”. Тук няма да умрем скоро, но и няма как да живеем дълго.

„В гранична ситуация човек осмислял живота си и това било автентична екзистенция...”. В празната ми глава не се откроява смисъл. Сърцето тупти и вдишвам жадно. Какъв смисъл трябва да има отвъд това?

Лошо е, когато не се вижда изход. Изкачването нагоре е напълно изключено по силно надвесения „корем”. Опитваме се да подремнем, потрепервайки от студ. Мишлета се промушват между краката ни. Лежим на земя, осеяна с камъчета, костици и шума, а наоколо е инвентарът: седалки, примки, карабинери, въжето и раничките, които ни служат като „възглавница”...

Потръпвам от студ. И двамата сме по потници и леки катерачни панталони. Гушнати сме в поза „лъжица” и си предаваме топлината на телата и потрепванията им. Иван се опитва да се свърже с Васко. Батерията му свършва, „ах, не”. Покритието е лошо. Пишем есемес: „В пещера сме високо над сипея до сутринта.” Няма заспиване... Разглеждам кадри на дисплея...

3,28 ч. Значи пет часа сме слизали към очаквания сипей... Иван насочва фотоапарата към лицето си, прави снимка за близките си и си придава фатален вид. Усмихвам се безумно. Снима и мен. На снимката не приличам на отчаян, а по-скоро на примирен. Нямаме полезен ход, но сме настанени, ха-ха.

Тръгнал съм от къщи преди... (гледам пак часовника) двайсет чáса.

*

СПЕЧЕЛЕТЕ книгата „Алпийски дневник“ на Сергей Герджиков (ИК „Хермес“).

Как?

Отговорете в коментар под откъса тук:

Кое е най-голямото приключение, за което мечтаете?

Печелившият ще бъде изтеглен чрез жребий и обявен във фейсбук страницата на Peika.bg на 3 юни 2014 г.

Късмет!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория На ръба
Коментирай
Didi Ivanova, 21.11.2014 | 15:33
Мечтая да си купя кемпер с 2 колелета отзад и да обиколим цяла Латинска Америка с него...ммм
Бисер Янакиев, 01.06.2014 | 14:59
Мечтая често и след като постигна мечтите си,преминавам към следващите!За момента мечтая да покоря Мальовица,след като първия път не успях,защото...тръгнах късно през деня и се оказа,че не съм достатъчно подготвен,но...аз не се отказвам,така че...в скоро време...пак!След това Мусала...Вихрен...Ботев!Такива неща ми минават като мечти!Не искам да ходя из югоизточна Азия!Някой ден ако бъда достатъчно подготвен,мога и да си помисля и за...Еверест!Чак да мечтая за него,...прекалено е рано!
Marina Shopkina, 31.05.2014 | 22:31
Най-истинските приключения нямат пространствено измерение. Те са в душата, в нейните пътеки и кръстопътища, в нейните преображения и себеоткривания. Най-голямото приключение, за което мечтая, е един ден всички хора да се събудят с усмивка. И този ден да продъжи много, много дълго...
Елена Илиева, 29.05.2014 | 10:41
Мечтая за Фуджи (Япония) по изгрев слънце. :)
Сергей Герджиков, 29.05.2014 | 09:53
Снимката на корицата и тук е на Калин Лиловски от тур "Диретисима" на Куклата, VII.
Марияна Георгиева, 27.05.2014 | 11:33
да летя с балон
Angelina Miteva, 26.05.2014 | 14:02
Мечтая за околосветско пътешествие! :)
Янка Иванова Чанкова, 26.05.2014 | 12:56
Сафари в Африка или експедиция до езерото Байкал.
Мони Бонбони, 24.05.2014 | 14:01
Мечтая за околосветско пътешествие. :-)
Lili Mladenova, 24.05.2014 | 10:09
Еверест...в краен случай мога да направя компромис и да го заменя с К2.
Абонирайте се за нашия бюлетин