Амстердам – градът на греха, каналите и сирената - Градски легенди - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Амстердам – градът на греха, каналите и сирената
Автор: Евелина Миленова

Амстердам е като кръговете на дърво: става все по-стар, колкото повече се приближавате до центъра.

Точно в сърцето на града, в една от привидно типичните за града тесни, високи, леко разкривени къщи, стоях в една прекрасна всекидневна – боядисана в блед бежов цвят; обзаведена със старинни мебели с изящна дърворезба; озарена от нежната дневна светлина, която идваше от прозореца към градината, отрупана с хортензии. Да, обстановката в дома на кмета беше наистина релаксираща, ако не броим виковете на екскурзовода, който ни подканваше да излизаме по-бързо.

Може би ще сметнете за странно, че десетки групи с туристи се разхождаха из дома на кмета почти ненадзиравани. Всъщност, това не се случва всеки ден, или всяка година. Този уикенд се навършваха 400 години от построяването на каналите в Амстердам. В чест на което всички хотели бяха вдигнали цените си, а редица старинни сгради бяха отворили врати за посетители. От трезора на стара банка до вилите на видни холандци от близкото и далечно минало - аз можех да посетя, каквото си пожелая, стига да имам търпението да почакам на опашка. Противно на популярното мнение, че на Амстердам подхожда един необуздан уикенд сред трева и проститутки, аз се потопих в атмосферата на една отминала епоха под звуците на живо изпълнение на цигулка.

Истината е, че не помня точно колко време прекарахме в Амстердам, защото всичко се случваше като на кино. Помня как получих небивал прилив на енергия само с пристигането си. Беше малко преди полунощ, вечерта на един изморителен ден. Но само докато търсехме хостела си, се оживих подобно на улиците в квартала на червените фенери. Мястото беше зашеметяващо, пълно с хора и тълпата сякаш те понасяше. И ти тръгваш с нея и се опияняваш от атмосферата, от романтиката на града, от шумните разговори и от миризмата на трева и пържени картофи. Кварталът кипеше от живот, особено вечер.

В този квартал аз разбрах, че обожавам вкуса на всички холандски сирена (а повярвайте ми, те са много), особено когато те са използвани за приготвянето на фондю. Първото ми вкусване на този швейцарски деликатес беше последвано от емоционална реакция, много „ммм“ и екзистенциалния въпрос: „Къде е било това ястие през целия ми живот?“. Холандските сирена, или както местните ги наричат – "каас", са прочути по цял свят. Едам, Маасдам и Гауда носят имената на холандски градове, в които са били продавани от векове. За производството на Гауда, едно от най-старите сирена, има сведения от края на 12-и век!

В този квартал научих, че влюбването и разлюбването траят всяко около 3 минути. А между двете стои период от ден до няколко седмици. В моя случай седмиците бяха две. Първата от тях беше особено вълнуваща – с всеки ден от нея намирах нови причини защо италианецът на рецепцията в хостела ни е най-прекрасният мъж на света. Той беше италианец, беше живял в Италия, говореше италиански и умееше да приготвя италианска храна. Да, любовта често е нелепа. През втората седмица, вече на 2159 км (разстоянието между София и Амстердам) от обекта на моите желания реших, че той не е толкова очарователен; че не бих искала мъжа ми да работи на рецепцията на хостел; че 50% от италианската кухня включва паста, а аз дори не обичам паста.

В този квартал доказах, че най-добре е да се смееш шумно и неудържимо. Накрая ти става смешно от собственото ти поведение и ти остава една добра история за цял живот. Бонусът в Амстердам е, че никой няма да те сметне за странен. Най-лошото, което могат да си помислят е, че си напушен турист.

В този квартал се убедих, че градоустройството е от изключително значение. Фактът, че хостелът беше разположен точно до магазин за трева, показваше как архитектурата тук е в услуга на хората. За всеки случай, от другата страна на магазина имаше полицейски участък. Също толкова добро планиране показваха множеството алеи за велосипедисти. Още през 70-те години на миналия век холандските политици решили, че колоезденето е безопасен и удобен транспорт в градски условия. Днес около 60% от пътуванията в Амстердам се извършват на колело.

В този квартал се роди бизнес идеята ми за сини фенери в София, където телата си ще продават мускулести мъже. Тази дръзка мисъл ме осени, когато една (минимум) пияна холандка ме попита защо на червените фенери има изкушения за мъжете, а нищо за жените. Съчувствено аз я поканих на родна земя, където ще бъде прелъстен и нежният пол. Истината е, че и аз се наслаждавах на червените фенери, въпреки че не съм мъж и намирах мястото за малко зловещо. Но с всяка изминала вечер започвах да свиквам с Амстердам и със странностите му. И с всяка изминава вечер всичко ми изглеждаше все по-нормално и все по-хубаво. Толкова хубаво, че когато ме питаха къде съм отседнала, гордо отговарях, че живея в квартала на червените фенери. Хостелът ни наистина беше там. Но едва ли някой би помислил, че някоя източноевропейка е отседнала в този район без да изкарва прехраната си в него. Знаех това, но ми беше забавно и за мен нямаше значение какво мислят другите. Тази свобода, това чувство, че нищо не е фатално или особено важно, това ще ми липсва. За това чувство бих се върнала в Амстердам.

*

Текстът е изпратен за рубриката Стани автор.  

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Градски легенди
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин