Един археолог сред лъвовете в Африка - спечели книга - Култура и фестивали - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Един археолог сред лъвовете в Африка - спечели книга

В Африка – сред лъвове и сенки на предците“ (ИК Хермес) е поредната вълнуваща история на професор Николай Овчаров за пътешествията му из диви и непознати земи. Археолог по професия и пътешественик по призвание – чрез книгата си Николай Овчаров ни повежда към едно африканско приключение с разказва за истинската Африка – такава, каквато я знаем от научнопопулярните филми.

>

>

Прочетете откъс от „В Африка – сред лъвове и сенки на предците“ на Николай Овчаров, а в края му научете как можете да спечелите книгата от Peika.bg.

*

Изкачваме възвишенията, оформящи кратера Нгоронгоро. След час шофиране сме вече на билото, откъдето се открива невероятна гледка към вътрешността му.

Всъщност понятието „кратер“ не е съвсем точно. Това е калдера – вулканично образувание, получило се при сриването на стените на кратера в самия него. Този колапс в Нгоронгоро се е случил преди около 2,5 милиона години. Сега дълбочината му е 610 м, като възвишенията над него се издигат на 2286 м надморска височина.

Там на масаите е разрешено да се заселват при определени условия и да пасат добитъка си. От 1975 г. е забранена окончателно всякаква стопанска дейност в Нгоронгоро, а четири години по-късно той е включен в списъка на световното наследство към ЮНЕСКО.

За кой ли път оформят нашите документи и плащаме такса – този път за влизане в Нгоронгоро. Докато чакаме, разглеждам горичката от канделаброви дървета около портала. Не за пръв път срещам това интересно растение, наречено така заради приликата с античния светилник. Всъщност това е вид кактус от семейство млечкови, разпространен в саваните и полусаваните от Кения до Ангола. Може да достигне 20 м височина, като отделните месести зелени стъбла оформят широка корона. Листата имат копиевидна форма.

На канделабровите дървета им се носи лоша слава, но те имат важна роля в местната медицина. Работата е в това, че стъблата съдържат отровен сок. Десет милилитра течност от кенийския вариант анчара може да убие напълно здрав човек. Местните жители мажат с тази отрова стрелите си, правейки ги твърде опасни. Друг любопитен начин за използване е засаждане на канделаброви дървета като жива ограда край селата. Ако бъдат нападнати от врагове, африканците пускат стрелите си направо през растенията и те стават смъртоносни при попадение в тялото на врага. Но масаите са се научили да втриват сока в кожата си против малария. В Кения и Танзания пък го използват при стомашни болки и безплодие.

Европейците се запознават доста неприятно с канделабровите дървета. По време на итало-абисинската война от 1935 г. голяма бойна част от Апенините се движи в гъста гора от тях. Войниците си проправят път с щиковете и не обръщат внимание на гъстия бял сок, изтичащ от стъблата. След няколко часа мъжете са повалени от силно главоболие. Появяват се и ужасни болки в очите, а 300 души ослепяват напълно. Причина е именно сокът на канделабровите дървета.

Приключваме с документите и по стръмен път се спускаме към дъното на кратера Нгоронгоро. Когато излизаме на равната повърхност, наистина се чувстваме на друга планета. В най-огромния зоопарк на планетата пасат хиляди животни. За разлика от Тарангире и Серенгети тук човек може да си търси и избира целта. А моя основна цел е последният от „великата африканска петица“ – черният носорог.

Колкото и да е невероятно, първия екземпляр виждаме буквално минути след като сме в най-ниската част. Правим снимките доста отдалеч, но достатъчно близо, за да наблюдаваме особеното му поведение. Той не е толкова масивен, колкото своя събрат – белия носорог, но все пак е достатъчно внушителен със своите 2 – 2,2 тона и дължина над 3 м. Цветът при тези животни е нещо условно, тъй като тяхно любиmо занимание е въргалянето в кал и прах, които ги „боядисват“ според терена.

Естествено, най-важният атрибут е рогът. Всъщност става дума за два рога, а по места като Замбия – три и дори пет. Предният е най-дълъг и достига до 60 см. Съществуват и рекорди като този на самката Герти от кенийския парк Амбосели, чийто рог е бил дълъг 138 см. И именно на въпросния израстък носорозите дължат злощастната си съдба, основана на поверията, че отварата от тази кост повишава мъжката потентност. Особено голямо е търсенето в Азия, което стимулира бракониерския отстрел на животните. Друга причина за избиването им е модата да се правят от роговете дръжки на кинжали, станала синоним на богатство в арабските петролни монархии през 70-те години на миналия век.

Слава богу, днес тя е отшумяла, но търсенето на китайския пазар продължава. Що се отнася до местното население, африканците са използвали единствено кожата, от която са правели щитове и бичове – т.нар. чамбоки.

В средата на ХIХ в. черните носорози са били обичайни обитатели на саваните и са се срещали на огромна територия в Източна, Централна и Южна Африка. Те не избягват злощастната съдба на дивите животни и сега се срещат почти изключително в националните паркове на Танзания, Замбия, Зимбабве и Мозамбик. Само преди няколко месеца, на 10 ноември 2013 г., официално е обявено, че в Западна Африка са изчезнали напълно. Подобна е била съдбата им в ЮАР, но напоследък там са внесени животни и е създадена устойчива популация. Сега общият брой на черните носорози в Африка се изчислява на 3500 глави, при положение че през 1967 г. са наброявали около 13 000, като 4000 само са живеели в Танзания. Все пак през последните десетина години числеността им се стабилизира.

*

СПЕЧЕЛЕТЕ книгата „В Африка – сред лъвове и сенки на предците“ (ИК Хермес) на Николай Овчаров.

Как?

Довършете в коментар под статията тук изречението: „Бих отишъл (отишла) в Африка, защото...“

Чрез жребий ще изтеглим един от вас, който ще спечели книгата. Името му ще бъде обявено на 4 ноември 2014 г. на фейсбук страницата на Peika.bg.

Късмет!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Култура и фестивали
Коментирай
Илияна Кисьова, 05.11.2014 | 15:53
..Африка е пъстра, Африка е бленувана мечта, Африка е примитивна! В мечтите ми тя е една безгранична свобода, неповторимо спокойствие и съвършенство...Склонна съм да вярвам, че ако някога я посетя, сърцето ми завинаги ще и принадлежи.
Temenuga Olele, 04.11.2014 | 16:23
Бих отишла в Африка, защото всичко , което съм чела и гледала за тези места живо ме вълнува.
Георги Петров, 03.11.2014 | 17:21
Бих отишъл в Африка, защото никога не съм бил на този континент.
Bella Konstantinova Haralambova, 31.10.2014 | 17:58
Бих отишла в Африка, защото имам нужда от нови преживявания.
Lili Mladenova, 29.10.2014 | 21:51
Защото от всичко в Африка е много различно, а аз никога не съм била там. Искам!
I B, 28.10.2014 | 10:37
Бих отишъл в Африка, защото това е желание от съвсем ранна детска възраст. Пътуването до там не е никак евтино, но чрез книгите, човек може да пътешества до различни части на света. Африка е един различен свят, култура, красива природа и крие в себе си тайни за живота. Бих отишъл в Африка, за да се откъсна от цялата тази суета тук, за да опозная и намеря себе си, помагайки на местните жители.
Абонирайте се за нашия бюлетин