Колумбийска история с неочакван край - Градски легенди - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Колумбийска история с неочакван край
Колумбийска история с неочакван край

За пътешествието си към мечтано място в Колумбия, за препятствията по пътя и за неочаквания край на историята разказват Пламена и Антон, които са на пътешествие в Южна Америка.

Докато пътувахме в Еквадор срещнахме пътешественици, които ни казаха, за едно магическо място, наречено Каньо Кристалес. Веднага щом влязохме в Колумбия, се запътихме натам. Нямахме си и на идея през колко трудности ще минем, докато се озовем на това прекрасно място, което ни беше омагьосало с безбройните снимки, плъзнали из интернет.

Решихме да пътуваме с нощен автобус и да спестим от нощувка. По трудния начин разбрахме как автобусните компании лъжат, че има автобус в 20:30, 21:30 и 22:30 часа. За всеки час цената е различна, а автобусът в крайна сметка е само един - този в 22:30 часа. Изнервени поради факта, че са ни „метнали“, и чакащи 2 часа повече, най-накрая потеглихме и мечтаехме да заспим непробудно. Автобусът беше малък, препълнен до тавана с хора, багаж, щайги, на които се спеше, и за капак двама шофьори‚ които „един не правиха“.

Колумбийска история с неочакван край

 

Спирахме, тръгвахме, лъкатушкахме се из каменистите пътища и се надявахме времето да мине по-бързо. Поради обстановката в Колумбия - нажежените отношения между правителството и опозицията, из цялата страна е плъзнала полиция с калашници в ръце, а не с баничка и боза. На всяка проверка целият багаж и автобус бяха проверявани за забранени субстанции. За наше щастие проблеми нямаше и най-после достигнахме дестинацията си – смазани и изморени от дългото нощно пътуване.

Тъй като трябваше да продължим на стоп, без да му мислим, с празни стомаси, се запътихме към изхода на града. Нямахме друг избор освен да зачакаме в търсене на спасител. Не след дълго той дойде – Карлос притежател на Опел Корса, в която удобно и щастливо се настанихме. Бяхме се сближили доста с Карлос - даже ни почерпи на сладкарница и ни откара до изхода на града в търсене на нова кола. Чакахме под смазващото слънце, но кола така и не минаваше. Осъзнавайки, че единственият ни шанс ще бъде да вземем автобус, не се поколебахме, когато той дойде. След честни и учтиви преговори от 30 000 песос смъкнахме цената на 10 000 и потеглихме.

Бяхме си поставили за цел да стигнем до половината път преди залез слънце, а беше само 12 часа, когато се озовахме там. Въпреки умората, подобно на войници, които изпълняват своя дълг докрай, ние отново чакахме на пътя, верни на желанието си да стигнем до Каньо Кристалес час по-скоро. Бяхме чакали около час, когато мина джипка Тойота 4х4. Още преди да се качим, знаехме, че пътят ще бъде много по-лош от този миналата вечер. Не сгрешихме. Лъкатушихме, скачахме, удряхме си главите в железата над нас, почти повърнахме, молихме се да не затънем в калта като многобройните камиони и пристигнахме в Ла Макарена (откъдето се тръгва за Каньо Кристалес). В крайна сметка успяхме да изминем 180 км за 8 часа и след дълго питане и скитане из тъмните улици, намерихме хостел с място за къмпинг. С последните си сили „построихме“ къщата и заспахме непробудно и щастливо, доволни, че утре, заредени с нови сили, ще посрещнем магията на Каньо Кристалес.

Колумбийска история с неочакван край

Студен душ, закуска и кафе - подобно на нормални туристи с Пламена решихме да отидем до туристическия център и да попитаме за карта на местноста около Каньо Кристалес и да потегляме. Дори си мислихме да им изтанцуваме малко от песента Макарена. Мисълта бързо напусна главите ни и новината, че можем да посетим Каньо Кристалес само с тур и екскурзовод ни накара да изтръпнем подобно на студеният душ сутринта. „260 000 песос (90 долара) включващи екскурзовод, закуска и осигурен транспорт. Това е - без екскурзовод и агенция не може да се стигне до там“. След като чухме няколко пъти тези думи, най-накрая решихме, че въпреки дългото пътуване, няма да позволим отново да ни се случи същото, което ни се беше случило и в Боливия – да ни задължават да вземем тур и да се чувстваме като овце. „Не, не и този път, не и за толкова много пари, с които караме седмица, а понякога две!“ – си казахме и си тръгнахме от офиса – може да си представите с какви физиономии.

Колумбийска история с неочакван край

И така събрахме си палатката и зачакахме в търсене на кола, в търсена на нови 8 часа по отвратителния черен път, в търсене на спасение за нашите изморени и ядосани души, а то дойде по най-неочакван и необикновен начин.

Бяхме стопирали за кола вече 4 часа,когато жената на магазинчето, пред което се бяхме „паркирали“, ни каза след като пихме бира заедно, че се е питала „къде ли ще спят тези деца“?

Очевидно точно това подтикна Елизабет - името й също толкова красиво, колкото и голямо беше сърцето й - да ни покани да спим у тях. Тя се оказа нашето спасение „излекува“ ни и премахна насабралата се умора и негативизъм с добротата си. Оставихме тежките си раници и излязохме на разходка, а когато се върнахме, заварихме Елизабет да почиства мястото за нашата палатка и да прави вечеря за нас – нещо, за което се дърпахме и настоявахме, че има какво да ядем (Да, ама не!). Тя отказа и ни нагости с храна, достойна да бъде сравнявана с рецептите на мама. Споделихме колко е вкусно, а грижливата майка с две деца и не по-малко любезен съпруг каза, че е вкусно, защото е приготвено от сърце. И беше права - нещата, които правим от сърце, са най-прекрасни.

Колумбийска история с неочакван край

Впоследствие разбрахме, че едно от децата, което вечеряше с нас на масата, нямаше късмета да се радва на любовта на майка си, която го бе напуснала. Точно поради този факт Елизабет му беше осигурила работа в магазина. Достатъчна, за да може да ходи на училище и да помага на баща си. Това ни накара да се сведем глави и да се замислим за всичките пъти, които сме показвали неблагодарност за това, което имаме. Щастливи от срещата ни с това прекрасно семейство и под влиянието на приспиващото действие на бирата, с лекота отпуснахме гърбове в палатката и заспахме непробудно чак до звъна на сутрешната аларма. Сеньора Елизабет ни посрещна с тантито – традиционното сутрешно оръжие за събуждане в Колумбия – кафе, канела, панела (прави се от захарна трастика приличащо на халва). Казахме си чао, разменихме координати, прегръдки и с кенче бира в ръка, подарък от любезната сеньора, потеглихме обратно по пътя кошмар, но по-заредени отвсякога.

*

За още приключения, разгледайте блога на Пламена и Антон тук

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Градски легенди
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин