Евгени Николов (Исихия) за личностите и индивидите - Интервю на пейката - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Евгени Николов (Исихия) за личностите и индивидите
Автор: Стефан Стефанов
Евгени Николов (Исихия) за личностите и индивидите

Времето до фестивала Transfiguration в родопското село Долен наближава и това усилва личното ми нетърпение, защото събитието започва да се оформя като нещо, което със сигурност ще се помни. Лайн-ъпът на феста между 6-9 август обещава да е център на българското за всичките три дни на провеждането си, защото ще събере няколко от най-ярките наши изпълнители от последните десетина години. Артисти като Irfan, smallman, Balkansky, Kayno Yesno Slonce ту изчезват, ту се завръщат в ъндърграунда с още по-ценни музикални находки и, без да осъзнават, поддържат една сцена, която е алтернатива на всичко, което се случва в момента в България.


Лично за мен, изпълнението на Исихия на фестивала ще е най-очакваното и примамващото, защото те не са свирили на живо от десет години, а последният им албум излезе преди пет. Завръщането им е от значение, защото Исихия е уникално изживяване сред красивия и мистичен фолклорен пейзаж на българската музика и представлява завладяваща разходка из богатата история на народа ни. История, която не можем да не харесваме, защото е истинската и е останала в културата ни завинаги.

По случай завръщането на групата на Transfiguration Festival, от Peika.bg потърсихме Евгени Николов от Исихия. Ето какво ни разказа той:

- Разкажи с две думи за Исихия – кога и как се събрахте, каква ви беше концепцията?

- Събрахме се през 1998 г. Всички бяхме студенти. С моя колега и приятел от университета Калин имахме еднакъв музикален вкус, а той носеше всевъзможна уърлд музика отнякъде. Някъде тогава, докато слушахме Before the Rain на Анастасия, решихме да направим група, която да интерпретира фолклора по тоя драматичен начин, а като историци познавахме всички драматични теми в средновековната ни история.

Нещата наистина тръгнаха конкретно покрай историята – ползвахме оригинални средновековни текстове от приписки, жития и стенописи. Започнахме да ходим в Драгалевския манастир, за да се опитаме да хванем по нещо от принципите на православното песнопение... Но като цяло се доверявахме на усета и въображението си, по-важно беше музиката ни да се усеща, а не да се разбира... И така събрахме песни за албум, направихме демо и започнахме да търсим издател. Обикаляхме с един диск тогавашните музикални компании и се предлагахме. Боби и Заки от Авеню харесаха много нещата и така излезе първият албум „Исихия“.

Концепцията беше да интерпретираме фолклора и православното едногласно песнопение – двете най-древни проявления на българската музикална традиция. Така е и до сега.

36565

- Правил ли си музика преди Исихия и каква? Кои са ти любимите изпълнители?

- Имам скромен рокендрол период. Участвах в училищна група, после като студент свирихме за малко кавъри в заведения, но нищо сериозно и задълбочено. Харесвам много сиатълските групи от 90-те, доста по-твърда музика също, но обичам да търся експериментални и индипендънт артисти. Напоследък следя канала на сиатълското радио KEXP, които представят много различни и интересни проекти и винаги успяват да ме изненадат приятно.

- На Transfiguration Fest ще свирите на живо за първи път от десет години - какво се промени за вас за цялото това време? Все още ли усещате музиката по същия начин? 

- Промени се животът ни. Поне моят се промени осезаемо. Имам семейство и две прекрасни деца, които ми носят истинска радост. Старая се да изживявам пълноценно този период, защото това е най-важното за мен. Музиката я усещаме по същия начин, но може би след толкова време се научихме как по-добре да изразяваме тия усещания. Времето помага да узрееш, наистина да помъдрееш...

- С какво би бил различен един евентуален следващ албум на Исихия 5 години след последния? 

- Ако има следващ албум на Исихия, музиката ще бъде такава, каквато я усетим, както винаги е било. Нищо по-конкретно не мога да кажа.

- Ще имате ли други участия?

- Освен участие в Transfiguration Fest нищо друго не предвиждаме в близко бъдеще. Групата няма активен концертен живот и не мисля, че ще има и някакви възможности за такъв.

36636

Село Долен, където ще се проведе Transfiguration Festival.Снимки: Анастас Търпанов и Ивайло Александров

- С какво се характеризира средновековната българска музика? 

- Светската музика през Средновековието трябва да е някакъв вид фолклор, който предхожда този, който познаваме. От нея нищо не е запазено черно на бяло, а и едва ли нещо изобщо е било записвано. Това е устно предание, най-древната форма на паметта. Църковната музика обаче е записвана и пазена и може да се каже, че тя е живата средновековна музика днес. Става въпрос за т.нар. източно или византийско пеене, което е едногласно и в него няма навлизане на по-новите полифонии и хармонии, характерни за руската традиция.

- Харесват ли ти по-новите български състави като Оратница и Тъпани и Гайди, които също се опират на фолклора в творчеството си? Мислиш ли, че те довеждат поне мимолетно любопитство на публиката към традиционната българска музика?

- Не съм слушал достатъчно тези групи, за да мога да изкажа мнение. Но всеки има право да създава музика, така както я усеща, а публиката решава какво да хареса.

- Според мен, един от основните ни проблеми като нация в момента е, че все едно ни липсват корените – така ли е, според теб? 

- Липсва ни правилен мироглед, според мен. Хората оформят духа на времето, в което живеят, а не обратното. Това, че времената са такива, е наша заслуга. И най-лошото е, че така ни харесва! Дълго време живях в заблудата, че хората са жертва на средата и обстоятелствата. Болезнено осъзнах, че средата и обстоятелствата са функция на хората. И това е така от дупките по улицата и липсата на нормален тротоар до безапелационния триумф на чалга културата. Промяна може да има само чрез самоосъзнаване и проглеждане отвъд въжделенията по яденето, пиенето и псевдосоциалния статус. Повече личности и по-малко индивиди трябват.

36635

Село Долен, където ще се проведе Transfiguration Festival.

- Ти си историк по образование и бих искал да те попитам кой е най-големият успех на българите в историята според теб и защо?

- Развитието на писмеността и славянската култура. Дори смятам, че националния празник трябва да бъде Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. Защото духовността е по-важна от мимолетните победи и териториални завоевания, тя може да ги надживее и не признава гранични бразди. Само чрез културата си един народ може да е част от света и да е пълноценен член на човешкото семейство. За да е пълен един житен чувал, трябват много отделни зрънца, нали?

- Участвахте с музика в спектакъла Орисия на Нешка Робева –разкажи малко повече и доволен ли си от резултата? 

- Нешка Робева търсеше музика за втория си спектакъл и се свърза с нас. Беше дошла на един наш концерт във Военния клуб и предложи да работим заедно. Най-хубавото е, че ни даде пълна свобода и въпреки че трябваше да се съобразим с много неща музиката стана напълно в наш стил. Беше изморително, но ползотворно изживяване.

- Ваша музика е използвана и във филма “Дякон Левски“ – разкажи повече за това и остана ли доволен от самия филм?

- Музиката за филма „Дякон Левски“ е на Исихия, но не е създавана специално за него. Продуцентите и режисьорът се свързаха с нас и поискаха наша музика за синхронизация във филма. Ние се съгласихме и те включиха по тяхна преценка наши песни от трите албума. Написахме една песен специално за финалните надписи на филма, казва се „Бела река“, която сме включили в плейлиста за Transfiguration Fest. Иначе, отдавна искаме да направим изцяло музика за филм или за театрална постановка, музиката ни е много образна и мисля, че би се получило добре.

36637

Село Долен, където ще се проведе Transfiguration Festival.

- На Transfiguration Fest ще участват състави, които са свързани с фолклора –това ли ви привлече да участвате и какви бяха причините? 

- Честно казано, причината е Веско Митев от Исихия, защото той е част от този фестивал. Но не е само това - мястото е уникално, цялостната концепция е много издържана, изобщо, събитие с подобен подход и внимание към детайла не е имало в България. Мечтали сме за фестивал от рода на Transfiguration, докато бяхме активна група. И затова решихме да се включим, въпреки че се бяхме разпръснали. Надявам се фестивалът да е успешен и да се превърне в ежегоден.

- Тъй като сме сайт за туризъм и пътувания, последният въпрос е: кое е любимото ти място в България, което те зарежда най-много и защо?

- Това е най-лесният въпрос. Имаме стара къща в горите на Габровския Балкан. Истинска къщичка от приказките – каменен покрив, паянта и гредоред. Най-добре си почивам като работя нещо по нея или чопля по двора. Това място ми помага да намирам себе си и ме подсеща колко прост всъщност е животът и кои са най-важните неща.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Интервю на пейката
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин