Езерото Тахо - на границата на два щата - Уикенд - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Езерото Тахо - на границата на два щата
Автор: Моника Морева

Може би като един воден знак, въпреки че, не вярвам много в зодиите, се чувствам много добре покрай вода. Когато ми споменаха езерото Тахо, се ентусиазирах и бях готова за подвизи. Пътят от Сан Франциско до езерото е около 3 часа, но на мен ми се сториха по-малко. Нали знаете онова невинно вълнение, което обзема човек, когато е на крачка да направи или види нещо, което винаги е искал. Така се чувствах и аз в този момент. Като малко дете в коледната утрин.

Първо, за да подразним допълнително любопитството си, обикаляхме покрай езерото с колата. Така успяхме да спрем на няколко места и да го видим от различни ъгли.

Сигурно ви е познато как се схващат краката, когато човек дълго пътува с кола. Докато крачех в кръг за разтъпкване, нещо привлече вниманието ми. Там, измежду дърветата проблясваше нещо. И аз както всяка жена обичам лъскави неща, затова веднага се запътих към мястото. Пред очите ми се откри невероятна гледка. Езерото беше толкова голямо, че без да се извъртя наляво или надясно, нямаше как да го огледам. Докъдето очите ми виждаха - вода. Неописуема красота.

На едно от местата където спряхме, имаше малко плажче, в началото на което имаше маси и скари за барбекю. По-надолу имаше пейки и накрая беше ситният бял пясък. Водата беше като нарисувана от художник. Игра на цветове успяваше да ни покаже различната дълбочина на езерото с възхитителните нюанси на синьото. В далечината се виждаха зелени планини, със заснежени върхове. Всичко беше като от картичка.

Третата ни спирка беше на Емералд Бей (който в превод би звучал като Смарагдовия залив). Водите в залива, както може би се досещате от името, бяха смарагдови на цвят. Тъй като бяхме нависоко, якетата бяха неизменен аксесоар. От мястото, където бяхме застанали, се виждаха върховете на планините, водата на далечно разстояние под нас и един малък замък – Викингсхолм Касъл (Vikingsholm Castle). Симпатичната постройка е разположена до малък бял плаж, а иглолистните дървета покрай нея играят ролята на ограда. До замъка не може да се стигне с кола, но има пътека. Ние не бяхме подготвени с достатъчно екипировка, а и вече бяхме на прага на замръзването, и решихме да оставим това приключение за друг път.

Самото езеро Тахо е разположено на границата между два щата – Калифорния и Невада. Вторият, както може би знаете, е известен с казината си и с легалния хазарт, докато в първия хазартните игри са забранени. Улица Стейтлайн Авеню, която ги разделя в град Саут Лейк Тахо, не е нищо особено. От калифорнийския й край се виждат малки крайпътни заведения и уютни мотелчета, а на тротоара от страната на щата Невада се извисяват високи лъскави хотели с многобройни казина под тях. Забавното е, че и крачка с алкохол в ръка встрани от табелата за Невада може да ти коства глоба. Въпреки че ни беше доста интересно да видим дали отнякъде ще изскочи полицай, ако пресечем с бира в ръка, решихме да не рискуваме да развалим последните си дни в страната на неограничените възможности.

Текстът е изпратен от Моника Морева за рубриката Стани автор.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Уикенд
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин