Индийски приключения с Николай и Елена - Интервю на пейката - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Индийски приключения с Николай и Елена
Автор: Екатерина Мандова

Преди около пет години една студентска стипендия отвежда Елена Щерева и Николай Янков за първи път в Индия. Те прекарват около осем месеца там, като живеят в студентско общежитие в град Агра и пътуват надлъж и нашир из страната. Приключенията и пътешествията им до Индия не спират, а значителна част от безкрайните им забавни истории са събрани в книгата „Химикал, шоколад и две рупии“, която за авторите е материален израз на благодарност към всички изпълнени с емоции и щастие мигове от първото им индийско приключение. Вижте в края на интервюто с Елена и Николай как да спечелите книгата им (вече ви срещнахме с откъс от нея - Индийският влак, който е цяло едно селище).

- Колко пъти досега сте били в Индия?

Елена: Два пъти сме били заедно. И два пъти аз ходих сама - един път на стаж и един път без никаква предварителна подготовка, без предварителен проект.

- Какво ви кара да пътувате толкова често към Индия?

Ники: За мен е като заразяване. Както има вируси, които разболяват човека, има и такива, които го лекуват от апатията, рутината и го разтърсват. Индия на нас ни действа точно по този начин. Чувството, че в един момент започваме да се задушаваме в собственото ни местенце, ни тегли точно към Индия, а не към друго място. Има пътешественици, които просто тръгват нанякъде, а при нас Индия отключва най-много изследователски и приключенски порив, защото с нея свързваме представите си за щастие.

Елена: Всеки път, като се връщам от Индия, претърпявам трансформация, което ми действа много вдъхновяващо и балансиращо. На мен лично първите ми две ходения бяха най-вдъхновяващи, много пътешественически, живи и опознавателни за самата Индия, а следващите ми две - много по-зрели, трансформиращи и опознавателни за самата мен, понеже бях сама и преживях много.

- Как решихте да напишете книга за Индия? Кое ви вдъхнови?

Елена: Конкретният повод беше написването на няколко статии за списание „Светилник“. Нямахме първоначална идея да пишем книга. И двамата си водихме дневници през престоя си в Индия, които са и първоизточниците на самата книга. Ако сега трябва да напишем книга, ще е коренно различна, защото след другите си пътувания из страната, имаме много по-зряла и улегнала преценка.

Преди издаването и пълното редактиране на книгата, ние направихме второто си пътуване до Индия, съответно решихме да я допълним със случки и истории и от това време. Написахме ги, изпратихме ги, новите глави също бяха редактирани, но неволно за печат бе пуснат по-старият ръкопис.

- Какво винаги сте искали да направите в Индия, а така и не сте успели?

Ники: Винаги съм искал да ме обръсне уличен бръснар, защото бръснарят не само те бръсне, ами ти прави и основен масаж на главата с различни масла. Ушочистачът също ми е интересен. Той ти вади цели камъчета от ушите и те таксува 50 рупии (приблизително 2 лв.) на камъче. Искам и да поживея сред племената там.

- Без какво не може да се оцелее в Индия?

Елена: Без търпение и търпимост към себе си и околните, а и без шал. Шалът е много е практичен, удобен и необходим, защото може да се ползва и като дреха, и като чаршаф, с него се прикриваш и от праха, и от досадници, и като влизаш в храм.

Ники: Важно е винаги да носиш доброто си отношение и настроение. Каквито са ти мислите, такива хора и ситуации привличаш. Без усмивка не може да оцелее човек. Сещам се и за подходящ пример. Вероятно знаеш колко е трудно и колко време ти отнема да се сдобиеш с билет с място в Индия. Щастливи, че сме успели, ние се настанихме във влака, но не-щеш ли духна лек вятър и отвя билета ни между релсите, а влакът всеки момент щеше да тръгне. Елена обаче така се разсмя, че и аз видях случката от забавната й страна. Точно в този момент се появи някакъв човек и ни подаде билета през прозореца.

- Има ли някоя история от преживяното там, която не сте разказали в книгата си?

Ники: Сещам се за история от края на пътуването ни, с която не искахме да завършим книгата. Позволих си да ударя един индиец във влака, който седеше на мястото ни. Ние бяхме изнервени от път, Елена не се чувстваше добре, а той с ехидната си усмивка ни показа, че няма да стане. На нас ни бяха дали едно общо място, което да делим, а се оказа, че трябва да го делим и с него. Пътят бе над 20 часа и все щеше да ни се наложи да спим някъде. Аз му казах няколко пъти да се махне и в един момент нервите ми не издържаха, хванах го за врата, съборих го на земята, стана голям скандал. Когато дойде кондукторът се оказа, че той му е продал половината от мястото ни, което е нелегална практика в Индия. Вярно е, че това често може да ти помогне, ако си останал без място във влака, но в случая ние бяхме ощетените. Колкото и да се карахме, накрая пак трябваше тримата да делим мястото.

- Къде другаде по света мечтаете да пътувате?

Ники: Искам да отида до Бутан. Там има туристическа квота, страната се пази от западно влияние. А освен земеделието и туризма няма друга индустрия. Визата струва към 200 долара на ден и пускат само около 2000 туристи годишно.

- Има ли нещо, което ви дразни в Индия?

Ники: Западното влияние и това, че в страната с най-много компютърни специалисти има проблем с интернета навсякъде.

Елена: Мнението на околните. Това се усеща, след като поживееш малко в Индия. Непрекъснато те следят какви гости ти идват, какво правиш, дори какво готвиш. Нямаш свобода. Това е нещото, с което трудно се свиква.

- Къде в Индия е пейката с най-възхитителната гледка?

Елена: В центъра на град Барода. Пейката е много особена, защото като седнеш на нея зад гърба ти е най-оживената улица в града, а отпред е единствената тиха уличка, по която никой не минава. Това беше и единствената улица, където се разхождах спокойно. Пейката не е с красива гледка, а с красиво усещане.

Четете интервютата на Peika.bg с вдъхновяващи пътешественици всеки вторник.

Спечелете книгата на Елена Щерева и Николай Янков. Отговорете в коментар под статията защо (не) бихте посетили Индия? Печелившият ще бъде изтеглен измежду всички отговорили на 26 ноември 2012 г. и ще бъде обявен във фейсбук страницата на сайта

Вижте още от категория Интервю на пейката
Коментирай
Krasimira Petrakieva, 26.11.2012 | 16:22
Мечтая да отида в Индия,защото това е страна изпъстрена с различни хора и техните култури.Всички изглеждат щастливи,цветни и свободни.Чела съм много за Индия,гледала съм снимки и винаги ми е било чудно как индийците постигат тази хармония.Дано някой ден да имам щастието да отида там и да усетя индийския дух.
Milen Marinov, 26.11.2012 | 11:05
Вижте какво, душички, аз съм хипар. Искам да отида в Индия...защото..ами защото това е Индия. Люлката на цивилизацията. Зората на времето. Мистика. Романтика. Музика. Искам да отида на концерт на Далер Мехенди. Да участвам в процесия на Ганеша. Да се окъпя в Ганг. Да погаля маймуните в храма на Мумбай. Да се разходя в планините. Пък и индийките ме кефат като жени.
Rosiza Genkova, 26.11.2012 | 10:58
Индия ме привлича с контрастите , с древтите тайни, с пъстротата на багрите. Природа, храмове, култура. Индийско приключение в страната на приказките за мен е мечта . С удоволствие ще прочета книгата.
Добринка Ялнъзова, 26.11.2012 | 10:43
Познавам Индия само от индийските филми в моето детство, от учебниците по география в училище и от тук-там попаднали ми статии за тази страна. Имала съм винаги усещането за един пъстър и много интензивен свят, изпълнен с много приключения, музика, усмивки и сълзи. С удоволствие бих отишла в Индия, ако имам възможнос, за да разбера дали усещането ми е вярно и да почуствам тази страна истински.
Йоана Димитрова, 26.11.2012 | 10:29
Защо (не) бихте посетили Индия? Душата иска,не Аз. А,защо нека остане в тайна. С удоволствие бих прочела книгата Ви. :)
Мариета Радулова, 23.11.2012 | 15:03
С огромно удоволствие бих отишла в Индия! Защо ли? Ами заради: шареното, шума, шествията; хората, храната, храмовете; Буда, кравите и слоновете; детските очи, тигрите, джунглата; величието и нищетата, събрани в едно; красивото и тъжното в индийската душа...и така мога много да продължа...
Дора Иванова, 21.11.2012 | 19:40
Винаги съм мечтала да посетя Индия - огромна и древна страна, събрала такова многообразие от езици, култури, религии ... Сега аз знам, че ще го направя, защото човека, когото обичам е роден и живее там! От неговите разкази аз познавам страната, но за да е пълна и ясна моята представа аз лично ще трябва да се докосна до тази чудата приказка Индия! :)
ЛаМаринка Винена, 21.11.2012 | 13:57
Ще посетя Индия, за да опитам невероятната индийска кухня и може за някои да звучи леко налудничаво, но Индийското вино е с традиции повече от 30 години. Фаворит ми е най-големият лозаро-винарски район на Индия - Нашик на около 200 км североизточно от Мумбай. Първата винарна се казва Сула и произвежда едни от най-качествените индийски вина, благодарение на климатичните условия подобни на тези в Испания, Австралия и Калифорния. Индия определено е следващата ми винено-кулинарна дестинация!:)
Ina Stamenkova, 21.11.2012 | 08:50
Привлича ме контрастът, парадоксът. Спокойствието в бързината, богатството на бедните, знанието на неграмотните, подреденият хаос, изненадата, криеща се в най-обикновени неща, цветовете в сивото ежедневие и куп други неща, за които дори не мога и да си помисля преди да отида там....
Nina Peicheva, 21.11.2012 | 08:36
Звучи интересно, макар и да ми е малко късно за такова приключение. Може би е трябвало да го направя на младини. Възхищавам се на тези двамата младежи за устрема и позитивното отношение!
Поля Михтиева, 20.11.2012 | 22:07
Ще отида един ден, защото е едно от най-привлекателните места за мен, защото там са отговорите на много въпроси.
Никола Атанасов, 20.11.2012 | 18:04
Бих посетил Индия най-вече ,защото е фаворит за следващата ми травел дестинация.Тази държава и този народ нямат аналог в целият свят ,нито като култура и религия ,нито като духовна история.Надявам се че тази книга би ме доближила максимално до така желаната цел,с истории ,интересни и полезни материали който липсват във всеки един пътеводител.
Иванка Караславова, 20.11.2012 | 15:57
Не бих отишла заради милионите болести, бактерии и вируси, които те нападат буквално от всякъде. Няма да се чувствам спокойно. Но бих прочела книгата :)
Абонирайте се за нашия бюлетин