В България книгата от бившия кореспондент за Сингапур и Малайзия на „Файненшъл Таймс“ ще представят Свилен Спасов, Светла Костадинова, Левон Хампарцумян и Асен Григоров.
През 1965 г. по икономическо развитие Сингапур се равнява с Йордания. Днес всяка снимка от града държава с неговите огледални небостъргачи, плувни басейни на покривите и стилни коктейл барове прилича на научно-фантастичен пейзаж, плод на въображението на талантлив художник. Генезисът на Сингапур от британска колония до незаобиколим на геополитическата сцена играч е проследен обстойно от бившия кореспондент на „Файненшъл Таймс“ за Сингапур и Малайзия Джийван Васагарв „Сингапур и изграждането на съвременна Азия“.
Изданието се появява като част от поредицата „Власт и отговорност“ и в превод на Деян Кючуков.
След Втората световна война Сингапур се оказва отделен от Малайзия и без никакви перспективи. Но пророческата визия на един човек – Ли Куан Ю, се оказва нужното един малък остров с разделено етнически и религиозно население, с крехка икономика и заобиколен от враждебни съседи, да поеме по предначертания път към първия наистина глобализиран град в цяла Азия.
Къде обаче се крие тайната на сингапурския успех?
В осветляващото пътешествия из миналото, настоящето и бъдещето едно от авторитетните имена в съвременната журналистика, сам прекарал години в Сингапур, разглежда различните страни на политическата и икономическата система на града – от образованието и здравеопазването до изкуствата, политиката и демографските предизвикателства.
Васагар проследява как за половин век изключителният фокус и визия на Ли Куан Ю изковават диверсифицирана икономика и ясна национална идентичност, основани на нулева търпимост към посредствеността и корупцията. Той обаче не спестява и тъмните кътчета зад бляскавите фасади на небостъргачите – непоклатимия авторитарен контрол, драконовите закони и крутите мерки срещу политическите съперници на управляващите.
И все пак – какви са предизвикателствата пред най-развития от „четирите азиатски тигъра“? И може ли Сингапур да приеме, че икономическата свобода върви ръка за ръка с политическата? Какво ще е бъдещето на т.нар. „добронамерен авторитарен капитализъм“ на Ли Куан Ю и ще остане ли „жаждата за успех“ движеща сила не само на космополитния град, но и на света?
На тези и други въпроси отговор ще опитат да намерят съставителят на поредицата „Власт и отговорност" Свилен Спасов, специалистът Левон Хампарцумян и изпълнителният директор на Института по пазарна икономика Светла Костадинова по време на премиерата на изданието.
Събитието ще се състои на 5 октомври 2023 г. от 18:30 ч. в Литературен клуб „Перото“, а модератор на разговора ще бъдежурналистът Асен Григоров.
Заповядайте, входът е свободен.
Из „Сингапур и изграждането на съвременна Азия“ от Джийван Васагар
Въведение
*
Баща ми е живял в Сингапур като млад в началото на 60-те, преди да емигрира във Великобритания, но когато през 2016 г. отидох да потърся старото му жилище, открих, че сградата е била съборена, за да се построи спирка на метрото.
Няколко месеца след пристигането си като чуждестранен корес-пондент седях в една от внушителните неокласически сгради на правителството, отпивах чаша гъсто черно кафе и разказвах историята на баща си на висш държавен служител. Бях уредил срещата с надеждата да добия по-добра представа по въпросите на обществената политика, но вместо това открих, че служителят насочва разговора към личните ми връзки с неговата страна.
Татко, роден в прашния далечен север на Цейлон, се качил като гратисчия на кораб и отплавал на изток през Бенгалския залив. Щом стъпил на сингапурския бряг, си намерил работа като полицай. Докато преглеждах семейните албуми след смъртта му, открих негова снимка като усмихнат, мустакат млад мъж в униформа. Няколко години преди независимостта на Сингапур взел друг кораб, този път легално, и отплавал на запад. През Джибути и Суецкия канал достигнал Марсилия, а оттам поел към новия си живот в Лондон.
– Ето, виждате ли, пътуването на баща ви илюстрира важността на Суецкия канал за Сингапур – каза служителят, като се наведе оживено към мен и очерта във въздуха с мургавата си ръка морския маршрут. – Преди той да бъде построен, корабоплаването е трябвало да се отклонява далеч на юг.
Действително изграждането на канала превръща блатистия остров в търговски център на Югоизточна Азия. Днес друга глобална промяна – топенето на арктическия лед, улесняващо плаването през полярните области – може отново да промени съдбата на Сингапур, но този път към по-лошо.
Градовете държави по принцип са уязвими. Тяхната ранна история понякога е славна. Атина и Спарта оставят траен отпечатък в историята, а Венеция владее голяма част от Средиземноморието в продължение на векове. Но в крайна сметка те или стават жертва на промените, или биват погълнати от по-големи сили. Сингапурските лидери винаги са осъзнавали, че съдбата на острова зависи от фактори, намиращи се извън техния контрол. Вечното преследване на конкурентно предимство и изхвърлянето на всеки ненужен баласт, като се започне от традиционните езици и се стигне до свободата на словото, се обяснява именно с тази параноя на върха.
За онези, които не поставят системата под въпрос, животът в Сингапур може да бъде чудесен. Безработицата е ниска, доходите високи, а престъпността, тровеща ежедневието на много развиващи се страни, е рядкост. През 2017 г. криминалната статистика бележи най-ниските нива в историята с едва седемдесет грабежа за една година по данни на полицията. Материалните ползи от напредъка се виждат навсякъде – от магазините Prada и Hermès на Орчард Роуд до семействата, пируващи с печени патици и маркови френски вина в ресторантите по покривите на небостъргачите. Стандартът на живот на елита привлича дори вниманието на Холивуд – действието на романтичната комедия от 2018 г. Crazy Rich Asians („Луди богаташи“) се развива именно тук. Сюжетът включва ергенско парти на контейнеровоз, по време на което един от гостите стреля с базука като част от купона. Но ежедневието понякога създава усещането за позлатена клетка. Сингапурците не могат да четат нецензурирана преса, да членуват в независими профсъюзи, нито да сформират организации, оспорващи държавната политика. Малцината активисти, които се осмеляват да надигнат глас, често имат проблеми със закона.
Животът е напрегнат дори за хората, които приемат политическите ограничения. Сингапурските деца прекарват дълги часове в подготовка с наставници след края на официалния учебен ден, а техните майки и бащи редовно остават до късно в офисите. Работодателите биват насърчавани да освобождават служителите в 17:00 часа, за да се приберат при семействата си, но традицията да се полага извънреден труд е дълбоко вкоренена. През 2003 г. дори се въвежда специален Ден за хранене със семейството, но той е само четири пъти в годината.
Отворен за глобалните капиталови потоци, но затворен за политически промени, Сингапур е осъществената мечта на един напредничав диктатор, решил, че народът може да се радва на просперитета, който идва с външната търговия и инвестициите, без да получава демократични свободи. Дори Дън Сяопин, архитектът на пазарните реформи в Китай в периода след разпада на Съветския съюз, отбелязва, че Сингапур се радва на „добър социален ред“ и че Китай трябва да взема пример от него. През 2018 г. севернокорейският лидер Ким Чен-ун също го нарича „чист и красив“, след като позира за селфи със сингапурския външен министър. Но подобни фенове са избирателни в своя подход. Те заимстват безмилостното справяне с политическите опоненти в стила на Ли Куан Ю, но пренебрегват стъпките, с които сингапурските лидери печелят легитимност – а именно повишаването на стандарта на живот и изкореняването на корупцията. Постсъветските лидери, твърдящи, че се учат от Сингапур, често са пример за лошо управление на ресурсите в собствените си страни.
Западните политици също се възхищават на някои аспекти от сис-темата като например превъзходните държавни училища. New York Times излиза със статия, озаглавена Make America Singapore („Да превърнем Америка в Сингапур“). Тя описва тамошното здравеопазване като „чудо на богатия свят“, постигнало отлични резултати със сравнително скромни разходи. Сингапур е интригуващо изключение от правилото, че индустриализацията върви ръка за ръка с по-голямата политическа свобода. Най-успешният град държава на планетата предлага на човечеството друга алтернатива: авторитаризъм, но с чанти Gucci.
От 50-те години на миналия век западните теоретици тръбят, че просперитетът е предвестник на свободата. Когато една страна става заможна, ръстът на градското трудово население и подобряването на образователната система за посрещане на новите икономически нужди водят до политически промени. Това положително е вярно на други места в Азия. В Южна Корея и Тайван традиционният елит отстъп-ва пред натиска на синдикатите и студентските движения. Но докато икономическият успех на Сингапур носи огромни социални промени, неговият управляващ елит до голяма степен успява да асимилира и отстрани заплахите за своето господство, включително и да поеме вълната от имиграция през последните десетилетия.
През 70-те години инвестициите растат с темпове, които изпреварват капацитета на местната работна сила. За запълване на дефицита се привличат хора от чужбина, които да се трудят на производствените линии и строителните обекти. Процесът се ускорява през 90-те и напливът от мигранти разкрива недостатъка на икономическото чудо. Производителността обикновено се повишава чрез технологичен напредък или усъвършенствани управленски практики, както при Хенри Форд, който въвежда поточната линия и намалява времето, необходимо за сглобяване на един автомобил. Но самият Ли Куан Ю по-късно признава, че Сингапур расте до голяма степен чрез вноса на работна ръка. Има и други фактори – все повече местни жители получават висше образование и страната успешно привлича инвестиции. Но трайната зависимост на икономиката от чуждестранните работници прави растежа труден за поддържане.
Изборите през 2011 г. протичат на фона на масовото недоволство от имиграцията, конкуренцията за работни места и претъпкания обществен транспорт. Партията на народното действие (ПНД) отново печели, но не с обичайното мнозинство. Системата ограничава свободата на словото и задушава пресата, но народният глас все пак е чут. Правителството предприема съответните стъпки и поставя таван за дела чуждестранни работници, които компаниите могат да наемат. На следващите избори ПНД постига категорична победа с близо 70 процента от гласовете.
Резултатът от този компромис е токсична смес. Сингапур е изправен пред бъдеще, в което работната сила ще се свива бързо, притисната от ниските нива на раждаемост и намалената имиграция. Най-вероятната перспектива, освен ако не настъпи някакъв технологичен пробив, е забавяне на икономическия растеж. Със забавянето на растежа двойките ще стават все по-малко склонни да имат деца, което ще доведе до порочен кръг. Той вече се наблюдава в Япония и на други места в Азия, където застаряващото население не гледа с добро око на чуждестранните работници. Въпреки политиките за поощряване на раждаемостта, младите сингапурци не горят от желание да създават потомство пред лицето на конкурентната работна среда и образователната система, изискваща големи инвестиции от страна на родителите.
Увеличените разходи за здравеопазване не са единствената финансова последица от промяната. Новото поколение пенсионери все по-често живеят сами в собствени жилища, вместо да поддържат азиатската традиция и да остават под един покрив с децата си. Оттук следва, че е нужен ръст на строителството, за да се осигурят домове за младите. Всеки трети работещ жител е прехвърлил петдесетте. Тази демографска бомба със закъснител, създавана от години, ще отекне в икономиката и в обществото, подлагайки на натиск публичните и личните финанси. Разходите за здравеопазване и социални грижи ще нарастват, а ще има все по-малко хора в трудоспособна възраст, които да ги покриват.
Това е позната история, но в Сингапур има допълнителна подробност – тукашният модел на добронамерен авторитарен капитализъм се крепи върху ниските данъци. Най-високата ставка при физическите лица е 22 процента, а фирмите се привличат с удивително изгодно корпоративно облагане. Ако Сингапур иска да плаща сметките си за в бъдеще, данъците трябва да се повишат. През 1994 г. се въвежда данък добавена стойност в размер на 3 процента, който впоследствие достига 7 процента. Политиците от управляващата партия предупреждават за необходимостта от допълнителното му повишаване, но през 2020 г. то се отлага заради пандемията от Covid-19.
Демографията не е единственото предизвикателство. Възходът на Китай поражда възможност, но също и заплаха. Неговата мощ укрепва позициите на етническите китайци в Сингапур, които съставляват около три четвърти от населението. Те говорят езика и имат деловите контакти, което ги поставя в идеална позиция да се възползват от нарастващите търговски възможности. Икономическият аспект е важен, но политическите отношения често са трудни. Тесните военни връзки на Сингапур със САЩ и Тайван дразнят Пекин, а самоувереността на Китай в Южнокитайско море предизвиква тревога в Сингапур. Китай строи ракетни установки, писти и радарни системи по островите, милитаризирайки този важен за световната търговия морски маршрут, а китайските кораби тормозят чуждестранните.
Като всички малки нации, Сингапур изпитва безпокойство, когато великите сили пренебрегват правилата. Неговият просперитет зависи от това съдовете на всички нации да плават мирно из околните морета. Той е поставен в деликатното положение да поддържа тесни икономически връзки с азиатската супердържава, но същевременно да отстоява собствената си независимост и неутралитет.
Идните години вероятно няма да стават по-лесни. Забавящата се икономика и стагнацията на заплатите ще подкопаят оправданието за репресивното еднопартийно управление, което по думите на Ли Куан Ю е превърнало острова от „кално блато“ в искрящ метрополис. Ако сингапурците не бъдат възнаграждавани с материални облаги за мълчаливото си съгласие, исканията им за демократични свободи ще нарастват. Ограничаването на миграцията след изборите през 2011 г. показва, че местните лидери умеят да се вслушват в гласа на народа и че са готови да пожертват икономическите ползи в името на политическата целесъобразност. Това обаче не засяга свободата на словото – активистите, подлагащи на критика действията на управляващите, продължават да се сблъскват със сурови наказания.
Основният въпрос е дали системата ще бъде достатъчно гъвкава да оцелее в епоха, в която промените настъпват с все по-бързи темпове. Сингапур има забележителната способност да се преоткрива, както личи от навлизането му в областта на високите технологии през 60-те и 70-те и в сектора на финансовите услуги през следващите десетилетия.
Ръководството на страната подхожда към глобализацията избирателно, като към шведска маса. То проявява апетит към икономичес-ките ползи от световната търговия, но не и към либералните ценности, като свободата на словото и гей правата. Нацията, изкована от Ли Куан Ю, все още бръчка нос пред идеята, че икономическата свобода върви ръка за ръка с политическата. Но независимо дали системата ще издържи през следващите години, или ще се пропука, примерът на Сингапур крие ценни уроци за всички нас.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
