Написана на достъпен и разбираем език, книгата дава ефективни и практични решения на редица въпроси и проблеми, с които се сблъскват родителите.
Да бъдеш родител, е навярно най-отговорната житейска задача, изпълнена с безброй въпросителни. Всеки е имал моменти, в които се чувства виновен и несигурен във възпитанието на своето дете.
Да убеди всички родители, че „не са единствени“ – с тази ключова задача се заема популярният български психотерапевт Милена Манова в полезната си книга „Ефективните родители“.
Опирайки се на дългогодишния си опит в сферата, тя дава така нужното успокоение, че е нормално ежедневно да се сблъскваме със ситуации, които да ни карат да се съмняваме в себе си. И че всяка такава ситуация има своето ефективно и практично решение.
Подкрепена с илюстрации, упражнения и игри, „Ефективните родители“ има за цел да ориентира читателите в огромното количество информация, която съвременните наръчници предлагат; да обобщи и синтезира редица успешни сценарии, които да помогнат да разберем по-добре детското емоционално състояние.
На достъпен език, с множество примери от практиката си, Милена Манова предлага начини да изградим ефективна комуникация с децата си, в чиято основа стоят взаимното уважение и разбирането на детското развитие.
„Ефективните родители“ предлага нова гледна точка към някои от най-близките до всеки родител теми и проблеми, като стимулите и наказанията, дневния режим на детето, йерархията в семейството, лошото поведение, гнева и тръшкането, а също и дефицита на внимание и хиперактивността.
В основата на съвременното ефективно родителство Милена Манова поставя полезни практики като:
· да говорим на детето като на равнопоставен индивид;
· да си даваме сметка какви са нашите потребности в комуникацията ни с детето и какви са неговите;
· да подчертаваме какво харесваме в детето си;
· да развиваме себе си като личности;
· да разрешаваме повече, отколкото забраняваме, но винаги да знаем къде да поставим граница.
По този начин „Ефективните родители“ предлага балансиран възпитателен подход, който насърчава развитието на доверие към детето, към неговите възможности и преценки; стимулира сътрудничеството като стил на поведение в семейството и предлага начин да отгледаме благополучни деца с добра самооценка.
Но най-вече припомня, че родителството е река с бързо променящи се води и нито един от нас не се е родил научен да плува в нея. От нас зависи да се адаптираме към обстоятелствата и въпреки грешките да продължаваме да градим здравословни взаимоотношения с нашите деца.
Книгата излиза за предстоящото ново издание на събитието „Академия за родители“ на 9 септември пред НДК, където читателите ще могат да чуят лекцията на Милена Манова от 16:30 ч.
„Творбата има висока научна стойност и в същото време е написана увлекателно и достъпно. Представени са редица практически дейности и стратегии, които превръщат интересното четиво в инструмент, който предлага ефективни решения за редица ежедневни ситуации, с които се сблъскват повечето семейства при възпитанието и взаимодействието със своето дете.“
– Проф. д-р Неда Балканска, СУ „Св. Климент Охридски, ФНОИ, катедра „Специална педагогика“
„В своята книга Милена Манова ни разкрива същността на семейните взаимоотношения чрез понятията на транзакционния анализ като чрез илюстрации и примери успява да предаде по деликатен и интересен начин сложността на формирането на човешката личност.“
– Доц. д-р Наташа Ангелова, ръководител катедра Психология в ЮЗУ „Неофит Рилски”, Благоевград
Из „Ефективните родители“ на Милена Манова
ВЪВЕДЕНИЕ
Спомняте ли си приказката за Златното момиче? Впечатляват ли ви изпитанията, през които преминава, за да заслужи признание за делата си? Най-голямото е да улови златно ковчеже в бурна река.
Родителството е магичната река. В началото на пътя ни като родители се надяваме да черпим от реката любов, радост и благодарност (златното ковчеже). Често реката се оказва с променящи се води – ту на любов и гордост, ту на огорчение, на грижа и разочарование. Водите и температурата се сменят често. Потапяме се в бързо сменящите се води и е нужно да се адаптираме към нови обстоятелства, към връзката ни с детето, към себе си и изискванията на порастването, към нашите собствени вярвания за това какво е да си родител.
Съвременното родителство изисква постоянна актуализация на знанията ни. Това създава силна тревожност у родителите, че не догонват тенденциите и грешат. За много от тях е важно да създадат добри хора, да реагират адекватно и своевременно, да стимулират развитието на децата си. Еволюцията на тази вечна тема не улеснява мисията да си родител. Така, макар и да е най-радостното събитие в живота, родителството носи и най-голяма грижа и усещане за пропуски, които трябва да наваксаме. Психологията на човешките отношения е практическо учене в движение. Понякога е най-добре да се доверим на интуицията си, докато трупаме емпиричен опит в отглеждането на децата ни. Най-честите проблеми на родителите, с които се срещам в практиката си, са обобщени в следните въпроси: Детето ми не ме слуша. Какво да правя? Как да се справя с поведението на детето ми? Как да бъда добър родител?. Добре е да знаем, че каквото и да правим, непременно ще сгрешим, защото децата възприемат света от перспективата на детското емоционално съзнание. А то е различно от нашето. Възниква необходимостта да познаваме детската реалност и да преосмислим митовете на нашето собствено възпитание и родителско поведение. Налага се да учим. Да слушаме и възприемаме. Налага се да интегрираме ново познание, което да се превърне в привично ежедневие. Разговорът в книгата е за това познание. Целта е да се внесе яснота защо децата са такива, каквито са и как да внедрим ефективни практики за родителството в ежедневието си, без да се измъчим от това. Признавам, че търся модели, които са близки до моето възприятие на родител и които са идентични с културалната традиция, в която живея. Мисълта ми се навигира от въпросите: Какво още би могло да бъде полезно? и Как това може да стане?, а не от идеята за обвинение или осъждане. Не трябва да забравяме моделите, които носим и които неизбежно преповтаряме с нашите деца.
Но не бива да отричаме и нашето собствено развитие, което е предпоставка за различна опитност.
И така: учим се в движение, стъпвайки на досегашния си опит, с идеята да направим от себе си и децата си нормални, способни, адаптивни хора.
Какво представлява ефективното родителство?
Ефективното родителство е термин, който синтезира стратегиите за поведение и възпитание на децата. Те са базирани на нуждата от нова комуникация между ро[1]дители и деца, чиято основа е уважение и сътрудничество с детето и разбиране на динамиката на неговото развитие. В този смисъл към детето следва да подхождаме, като се информираме грамотно какво бихме могли да правим, кои са нормалните детски прояви, кога да позволим и кога да забраним, без да забравяме, че родителите също са хора и не е необходимо да са безупречни. Присъстващият родител е по-полезен от неглижиращия родител, но свръхобгрижващият родител нанася повече вреда в дългосрочен план. Търсим какво е добро и за двете страни, за да има нормално общуване. Стимулацията, признанието и структурата са в основата на разбирането за отношенията родител – дете. Фокусът е повече върху взаимоотношенията, отколкото върху контрола.
Основни постулати за ефективно съвременно родителство:
1. Говорим на детето като на равнопоставен индивид.
2. Стремим се да изградим добра, любяща и основана на разбиране връзка с детето. Работата върху взаимоотношенията е най-важна.
3. Даваме си сметка какво във взаимоотношенията е важно за нас и какво за детето ни. Какви са нашите потребности и какви са на детето ни.
4. Развиваме себе си като личности.
5. Подчертаваме какво харесваме в детето си. Търсим поводи за радост и гордост.
6. Изработваме съвместно правилата. Позволяваме на детето да участва в избора им. Важни са тези правила, които касаят живота, безопасността и добрите взаимоотношения.
7. Разрешаваме повече, отколкото забраняваме. Мярката я слагаме ние, а не детето. Възрастният съм аз.
8. Дисциплината е взаимоотношение, а не надмощие
9. Задаваме открити въпроси: Какво, как, по какъв начин, кога?.
10. Слушаме отговорите. Когато питаме, се учим и да слушаме.
11. Променяме езика към детето. Използваме повече окуражаване, по-малко критика.
12. Използваме кратки молби към детето.
13. Внимаваме с негативните етикети и сравнения, започващи с фрази като: Ти си..., Приличаш на…, Същият си като…
14. Поставяме моралните стимули пред материалните. Прегръдката, играта, общото време с детето е по-важно от получаването на подаръци.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
