Елемент от историята на всекидневието е историята на модата и облеклото. През годините то е еволюирало значително. С новите технологии и нови материали, то става по-трайно, удобно и естетично. Освен това тенденциите в облеклото следват и модата.
Традиционното облекло на предците ни постепенно изчезвало през годините. Днес съвсем изчезва от ежедневието и бита ни. За него можем да съдим единствено от разказите на нашите баби или да го видим в музеите. За това отново искам да благодаря на етнографа Силвия Гарванска, която с усмивка прие да разкаже за развитието на облеклото през годините.
Характерно за женските дрехи било те да "пеят". Мъжете разбирали, че към тях се приближава дама по шумоленето на плата, който се придава при движение. Шифонът бил много характерен като един от основните платове за шиене на дрехите в миналото.
Дългата бяла риза, извезана с много шевици по огърлието, с която едно време жените се обличали, изчезва. На нейно място се появява т.нар. блузка или дрешка. Тя била по тялото с много дантели по ръкавите и огърлието. Деколтето било високо, нямало разкрити места. Дамите не излизали навън без шапка. Шапките били покрити с дантели и цветя. Големият набор от кутии за шапки говори за това, че те разполагали с повече от една шапка и я съчетавали цветово с тоалета, който са избрали за днес. На ръцете си зимно време слагали ръкавици, които били с различни копченца, украси и дантели. Използвали и маншони. Имали различни бижута, накити, гердани, пръстени, които зависели от материалното състояние на рода. Изработени били от сребро, кост или друг материал. Променят се и вълнените чорапи и се заменят с копринени, които били фини, тесни и с ръб отзад. Отгоре завършвали с жартиери. Бельото придобива нов облик като се появяват жартиери, банели и дантела. От обувките били характерни ботите от кожа, отново с копченца по тях.
Освен облеклото неизменно се сменя и прическата на жената. Ако в миналото в селото е била характерна дългата коса сплетена на плитки, с появата на новите фризьорски салони, жените започнали да ги посещават и правят своите прически. Характерни за времето били прическата на кок, на лимба (къдричка, която се пускала по челото на жената), различни къдрици, които правели с дървен шиш. Постепенно дългата коса излиза от мода и на нейно място се появяват късите прически.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!