В духа на „Sapiens” това забележително изследване разглежда факторите, обусловили неравенството между различните нации, и прави прогноза за бъдещето на човечеството.
Човечеството сякаш живее в своите златни години след хилядолетия на стагнация и нищета. Въпреки това между развитието в различните части на света и сред различните култури и нации днес все още зее непреодолима пропаст.
Защо хората са единственият вид, който е избягал, макар и съвсем наскоро, от живота на ръба на оцеляването и каква е причината едни да живеят в просперитет и излишък, а други – в крайна бедност?
В епохалното изследване „Пътят на човечеството“световният учен и икономист Одед Галор успява да отговори на тези въпроси и да обобщи сложния комплекс от фактори, предначертали съдбата на цивилизациятани до момента, както и да предложи своите новаторски виждания за постигане на равнопоставеност, устойчивост и просперитет в бъдещето.
Галор е създател на т.нар. „единната теория на растежа“ – революционна икономическа теория, която променя представите ни за силите, които управляват пътя на човечеството, и за въздействието, което човешката адаптивност, разнообразието и неравенството оказват на развитието ни през цялата история.
Воден от убеждението, че за да разберем причините за огромните различия в богатството на нациите, трябва първо да идентифицираме основните движещи сили зад процеса на развитие, той съсредоточава изследването си върху отпечатъка на далечното минало върху съдбата на нациите.
Как човешкият вид се измъква от застоя? Какви са основните причини той да трае толкова дълго? И могат ли факторите, обусловили както икономическия „ледников период“, така и нашето бягство от него, да ни помогнат да разберем настоящото икономическо неравенство?
Събирайки и анализирайки различни данни в рамките на три десетилетия, ученият установява, че през последните столетия приходите на глава от населението са се увеличили четиринадесет пъти, а продължителността на живота се е повишила повече от двойно. „Колелата на промяната“ се оказват именно технологичните постижения по време на Индустриалната революция, по-доброто образование, здравна инфраструктура, развитието на културата, плавното изравняване на разликите в заплащането между половете, промяната на броя на населението.
В „Пътят на човечеството“са разгледани обаче и факторите, довели до неравномерното развитие на различните части на света и дава отговор на въпроса кои са пластовете на влияние, позволили на някои държави да станат индустриализиращи колонизатори, а други да бъдат колонизирани.
Могат ли тези различия обаче да бъдат преодоляни и какво ще бъде бъдещето на една цивилизация, лавираща между крайностите?
Забележителна в размаха и сложността си, тази книга е подходяща за широк кръг от читатели – историци, бизнес лидери, политици, икономисти, учени, хуманитаристи и всеки, който се интересува от създаването на по-добро и по-равнопоставено бъдеще за човечеството.
В духа на „Sapiens: Кратка история на човечеството“ на Ювал Ноа Харари, „По-добрите ангели на нашата природа“ на Стивън Пинкър и „Пушки, вируси и стомана“ на Джаред Даймънд, „Пътят на човечеството“от Одед Галор предлага радикално различна преспектива към нашето минало, настояще и бъдеще. И отправя плашещо актуално и важно послание – само ако познаваме своите корени, ще можем да градим по-добро бъдеще.Бъдеще, което остава единствено и само в собствените ни ръце.
Изключително амбициозен опит да се направи в икономиката това, което Нютон, Дарвин и Айнщайн са направили в своите области – да се развие теория, която да обяснява почти всичко.
The New Statesman
Из „Пътят на човечеството“ от Одед Галор
Тайните на човешкото пътуване
По един перваз от готическата фасада на университета „Браун“притичва катеричка. Тя спира за секунда и любопитно разглежда през стъклото странното човешко същество, което се занимава с писане на книга, вместо да посвещава енергията си, както е редно, на търсене на храна. Катеричката е потомък на онези, които са подскачали из девствените гори на Северна Америка преди хиляди години. Подобно на своите далечни предци и днешни съвременници по света, тя прекарва по-голямата част от времето си в събиране на храна, криене от хищници, чифтосване, отглеждане на малки и търсене на подслон от стихиите.
Всъщност през по-голямата част от съществуването на Homo sapiens, още от появата му като отделен вид преди близо 300 000 години, основните стремежи на човека са забележително сходни с тези на катерицата – обуславяни от стремежа към оцеляване и размножаване. Стандартът на живот се свежда само до най-необходимото и почти не се променя през хилядолетията. Едва през последните няколко века нашият начин на съществуване еволюира драстично. От историческа гледна точка човечеството преживява рязко и безпрецедентно подобрение в качеството на живот.
Нека си представим, че жители на Йерусалим от времето на Исус, преди 2000 години, се качат в машина на времето и тя ги отнесе в 1800 г., когато градът е част от Османската империя. Те несъмнено ще останат впечатлени от великолепната нова градска стена, от значителния ръст на населението и всевъзможните нововъведения. Въпреки че Йерусалим от XIX в. е доста по-различен от своя римски предшественик, пътешествениците във времето ще се приспособят с относителна лекота към новата среда. Разбира се, ще им се наложи да адаптират поведението си към новите културни норми, но ще могат да упражняват занаятите, които са практикували в зората на I в. и да се изхранват достатъчно лесно, защото знанията и уменията, придобити в древен Йерусалим, ще са все още уместни и приложими. Болестите и естествените опасности, които ще ги грозят, също няма да се различават особено от тези през римския период, а средностатистическата продължителност на живота им няма да се промени.
Представете си сега, че нашите пътешественици отново се качат в машината на времето и тя ги отнесе само още двеста години напред в бъдещето, към Йерусалим от началото на XXI в. Те ще бъдат напълно изумени. Уменията им вече ще са остарели, повечето професии ще изискват формално образование, а технологиите, използвани за ежедневни нужди, ще им се струват като магия. В добавка, тъй като многобройните смъртоносни болести от миналото ще са изкоренени, продължителността на живота им незабавно ще се удвои, налагайки им различен и по-дългосрочен мироглед.
Пропастта между епохите ни затруднява дори да си представим света, който сме оставили зад гърба си не толкова отдавна. Както казва английският философ от XVII в. Томас Хобс, тогава човешкият живот е бил гаден, скотски и кратък.1 Една четвърт от новородените умират от студ, глад и различни недъзи още преди първия си рожден ден. Жените често стават жертва на родилна треска, а продължителността на живота рядко надхвърля четиридесет години. След като слънцето се скрие зад хоризонта, домовете тънат в мрак, а водата се носи на ръка от далечни кладенци. Мъже, жени и деца се мият рядко и прекарват зимните месеци в тесни и задимени стаички. Повечето хора обитават затънтени села, рядко напускат родното си място, имат оскъдна и еднообразна диета и са неграмотни. Икономическите кризи не просто изискват затягане на коланите, а водят до масов глад и смърт. Eжедневните препятствия, с които се сблъскваме в днешно време, бледнеят в сравнение с трудностите и трагедиите, пред които са били изправени нашите предци.
Отдавна съществува мнението, че стандартът на живот се покачва постепенно през цялата човешка история. Това е заблуда. Развитието на технологиите действително е до голяма степен постепенен процес, като се ускорява с течение на времето, но то не върви ръка за ръка с промените в условията на живот. Тяхното удивително подобрение напоследък е резултат от рязка трансформация.
Битът на повечето хора преди няколко века е бил много по-близък до този на античните им предци, отколкото на днешните им потомци. Английският фермер от началото на XVI в. не живее много по-различно от китайския крепостен селянин през XI в., ацтекския ловец от V в., гръцкия пастир от IV в. пр.Хр., египетския фермер преди 5000 години или йерихонския овчар преди 11 000 години. Но от началото на XIX в. насам, буквално един миг на фона на цялото съществуване на цивилизацията, продължителността на живота нараства над два пъти, а доходите на глава от населението се увеличават 20 пъти в най-развитите региони и средно 14 пъти за света като цяло.
Продължаващото подобрение е толкова радикално, че често не си даваме сметка за изключителността на периода в сравнение с останалата част от нашата история. На какво се дължи тази Тайна на растежа – невероятната трансформация в качеството на живот през последните няколко века по отношение на здравеопазване, благосъстояние и образованието, засенчваща всякакви други промени в съответните области от появата на Homo sapiens?
През 1798 г. английският учен Томас Малтус предлага правдоподобна теория за механизма, водещ до стагнация на жизнения стандарт и осъждащ обществата на бедност от незапомнени времена. Според него всеки път, когато се постигне хранителен излишък чрез технологични иновации, повишаването на жизнения стандарт е само временно, защото неизбежно води до съответното повишаване на раждаемостта и намаляване на смъртността. Следователно е само въпрос на време нарасналото население да изчерпи излишъка и условията на живот да се върнат към предишните нива, оставяйки обществата също толкова бедни, колкото са били и преди иновацията.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
