Към хижа Белмекен за боровинки (пътекопис) - Уикенд - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Към хижа Белмекен за боровинки (пътекопис)

Автор по неволя: Албенка

Герои: Илиян, Жорката, Дани, Вики, Горан, Наде, Стефчо, Манка, Ванка, Калоян, Криси и Албенка. Общо 12.

Жанр: Хорър

Времетраене: 13-15 ноември 2013 г., с много почивки

Всичко започна в една дъждовна нощ. Повечето от нас бяха на полусъединител, тъй като все пак беше петък вечер… Към 23 часа към „нас“ (Калоянчо, Дани, Илиян, Жорката, Вики, Горан, Криско и Албенка) се присъединиха Надето, Стефото, Манка и Ванката, които пристигаха директно от Благоевград. Тази вечер беше спокойна - качихме се с коли до един нископланински хотел и гледахме телевизия. Мисля, че по някое време някой се опита да ни въвлече в някакъв уестърн, но привърженици не се събраха, затова и продължихме по обичайна традиция от Костенския край – с малко домашна ракия, билки и вода от улука. Казват, че водата от улука правела приключенията по силни. Всичко това се случи на 1110 м надморска височина.

Съмна.

И рано сутринта, поехме по пътеки, планини и реки в търсене на боровинки, и достигане до крайна точка хижа Белмекен. Времето беше ясно, тук-таме с прегърмявания – за което можем да благодарим на Илиян, който следеше непрекъснато метеорологичната прогноза, настроение също имаше, но пък боровинки нямаше. А торта щеше да има. Въпреки липсата на мечо грозде, се подкрепяхме с псевдо-шоколадови изкушения, които ни даряваха със сили да продължим прехода напред и нагоре към нови надежди за лилави нюанси. Те така, следвайки изместената жълта маркировка, на още няколко метра напред, малко вляво, малко вдясно, през клекови клонки и гори, стигнахме до мечтаното поле. Групата се разпръсна. По-голямата част от нас събираха боровинки настървено, други седяха и ги чакаха, но всичко приключи благоприлично.

31009

С малко повече търпение, и някой друг половин час, най-сетне поехме към първия връх, където след само 15 стъпки се откри и магичната гледка към един божествен язовир. Подпирайки се на няколко огромни камъка успяхме да се насладим на гледката и да документираме планинските околности. За щастие, тази гледка не ни напусна в следващите, не знам, стори ми се ужасно много – може би един час нанагорнище. Слънцето ни галеше, някои чувстваха земята с голи крака, следобедът беше в своя разгар – ухаещ, вдъхновен, мечтаещ, отнасящ към по високи места.

След всички тези чувства, наклони и шепоти, се сгромолясахме на върха, който беше населен от странни камъни разпръснати в нестандартна асиметрия.

31010

Тук беше и мястото, на което всички намерихме рая, макар и ветровит – бурканче мариновани тиквички с къри, вкусът на който дължахме на Надето. Всеки подкрепи този носещ се миг с каквото може и отново поехме, слава богу, този път надолу.

По някое време се стигна до равнинна повърхност, където се роди и разделението – към залеза или към хижата. Няма да си кривя душата – мързеливите тръгнаха към хижата, а останалите поеха отново към непознати висини. Залеза го видях само на снимки, затова ще опиша по-подробно стигането до хижата на кампа от мързеливите, който се състоеше от Горан, Криската, Илиян, Иван, Манка, Калоян и Албенка. Чукарите бяха много повече отколкото аз лично очаквах, вечерта се спускаше, въздухът - студен към вледеняващ. Въпреки всичко това езерото Белмекен успя да ни озари за последен път преди да се сгушим на топло. Хижата приличаше на стара крепост…

Компанията на мързеливите не по-малко се чувстваше и мръсна, затова и повечете минахме през сапуна и душа, за по 2 лв. на дупе.

След първите поръчки на масата (на гладните), се появи и групата на залязващите, чиито снимки гледахме по-късно в стил мързеливо и завистливо, но пък банята равна нямаше. Вечерта летеше – някои пушеха, други допиваха ракии, трети мереха ножове – всеки, каквото го влече. Програмата беше свободна, и преди всичко заслужена. Нощта приключи благополучно.

Съмна.

Малко по-късно, към 8 часа, някой нахлу в общата стая и започна да крещи, че е време за ставане. С много усилия, мъки, мрънкания и лимони, успяхме да излезем от общия пашкул, да поръчаме мекици, чай, кафе, да сгънем чували, да разгънем щеки, да се наредим за обща снимка и да потеглим надолу по пътеката, водеща към Костенец. Първата част беше надолу, после нагоре и така до едно прекрасно местенце, с много боровинки, с един заслон, китни горски полянки и предобедно медено слънце. Престоят беше изобилен и напояващ.

31008

Морфиновата почивка ни отведе към диви, полу-съществуващи пътеки, с много иглолистни герои, което натурално притискаше всичките сетива и засилваше още повече планинската ни наслада. Имаше от всичко по малко – зелени реки, горски полъх, суетни скали, есенни листа, жълти сияния, и не на последно място - малко лютеница.

За съжаление, с всяка стъпка напред, пътеката ставаше все по-широка, по-малко интимна и напомняща близост до застлания дом. Следвайки я, стигнахме до Костенския водопад, който заобиколен от бетонирани стълби, парапети, и взиращи се туристи, се беше сгушил в усойната си сянка.

Абстрахирахме се от всичко това, защото ресторант "Шишарката" вече ни чакаше, за да си кажем по едно голямо наздраве за 1,60 лв.

*

Текстът е публикуван първо в сайта на Младежки клуб по пешеходен и велотуризъм. Можете да разберете повече за клуба и неговите преходи тук.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Уикенд
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин