До хижа Тъжа и връх Марагидик - Уикенд - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
До хижа Тъжа и връх Марагидик
Автор: Peika.bg

Когато изтичат последните дни на месец декември, чест сценарий, който наблюдавам, е как хората се тюхкат и вайкат за изпуснати моменти и шансове и завършват с престорено приповдигнато настроение навръх Нова година и пиене кой колкото издържи.

В различни години и аз съм била част от гореописания кюп, но се усетих навреме, че ми трябва нещо ново. И то дойде под формата на предложение да се съберем шайка ентусиасти за Нова година на хижа „Тъжа”, която се намира на територията на Национален парк „Централен Балкан” в Средна Стара планина.

Сборен пункт на задругата е Велико Търново и минаваме през Казанлък, но маршрутите до село Тъжа варират. От самото село по витиеват път до хижата са грубо 30 км, които могат да се изминат или пеш за адаптация на тялото към условията, или с джип. Не е желателно за леки коли в зимни условия, тъй като няма мантинели и човек може да завърши в пропастта.

30694

За човек като мен, който досега не е ходил през зимата в планината, да наблюдавам смяната на есенните цветове в началната точка на пътя до заснежените върхове е истинско удоволствие.

Мярваме две бягащи сърни и подминаваме Бабското пръскало, на което, вече на връщане, ще отделим достатъчно внимание. Наоколо са и хижите „Русалка” и „Триглав”.

Дотук добре, когато си на топло в колата, но когато изскочиш навън при рязка температурна разлика… Имаме 40-50 минути вървене към „Тъжа” във вятър и температура по-ниска от -10 градуса, които ме удрят по самочувствието и в пръстите буквално. Липсата на физическа подготовка ме надъхва да си вдигна летвата, тъй като считам за важно „закваската” в нещо ново да остави добро впечатление. В случая и занапред да ходя из планините, а не да се отказвам. Може да звуча така, сякаш съм отишла да катеря някой седемхилядник, а не на 1500+ м надморска височина, но бях притеснена дали ще се върна с пълен чифт пръсти на ръцете и краката. Сега това ми звучи смешно.

30690

Заварваме хижата пълна с хора, и то какви хора. Може би планината отсява тези, по-истинските. Занапред искам да видя дали и аз ще минавам през това сито. Става ми чудно как на хижарите горе не им омръзва да живеят по тоя начин, отдалечени от градската джунгла. Е, в края на престоя ни намирам що-годе смислен отговор. Няма обхват, но има интернет. Но за какво ти е да висиш във facebook с часове там, след като можеш да контактуваш по-другояче, а в удобната тишина навън да чуваш как се пукат дървесата?

Бях чувала, че горе в планината се наспиваш бързо. И как иначе – на 1 януари в 8 и нещо се ококорвам след 4 часа сън, а долу в столовата на хижата отдавна вече е топло и мирише на кафе.

Закусво-обядваме (кой когато е станал) и отиваме да катерим връх Марагидик със старо име Русалка и висок 1889 м, който е на 1 час път. Времето е като по поръчка – ярки цветове и слънце, подухва вятър само горе на върха.

Далече виждаме да стърчи връх Ботев и метеорологичната станция и се замисляме какви кадри могат да се уловят там по изгрев и залез. От Марагидик виждаме долу Априлци – много разхвърляно село! Щракаме се, обаждаме се на близките си, тъй като сме успели да хванем обхват, и се прибираме. По пътя си мисля как горе ти се изчиства главата от софистичните глупости на града за успеха и как природата може да те смачка с палец заради нищожността ти. Някои катерят масите, ние се раздвижваме навън, трябва ли нещо повече?

30687

На 2 януари се наспиваме и тръгваме по обед обратно. Навън падат мъгли и ми се върти в ума „I see fire" на Ed Sheeran от „Хобит”, докато си пия кафето на прозореца. Бързо свиквам с обстановката в хижата и не искам да я напускам, взела съм я за временното „вкъщи”. Ама „трябва”.

На Бабското пръскало късаме синджира всеки по своя си начин – един лови кадри, друг се уединява със себе си сред дивото, трети с пикел в ръка катерят към леда, четвърти да се пързулне по снега по детски.

30686

А аз наблюдавам всичко това и събирам букет от впечатления. Като никой път нямам очаквания и се наслаждавам на мисълта, че за да намериш някой със сходно „отклонение” на твоето, трябва да се отвориш първо. Пък който откликне. 

*

Текстът е изпратен от Миряна Василева за рубриката Стани автор. Споделете и вие пътешествията си на info@peika.bg!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Уикенд
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин