Изоставеният остров Гунканджима: Бетонният призрак на Япония, затворен в океана - Уикенд - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Изоставеният остров Гунканджима: Бетонният призрак на Япония, затворен в океана
Автор: Peika.bg
Изоставеният остров Гунканджима: Бетонният призрак на Япония, затворен в океана

На около 15 километра от бреговете на Нагасаки се издига силует, който отдалеч прилича на огромен военен крайцер. Това не е боен кораб, а Хашима – остров, по-известен в целия свят с краткото си и красноречиво име Гунканджима (в превод от японски: „Островът-крайцер“).

Днес това парче земя с дължина едва 480 метра и ширина 160 метра е напълно опустяло, но само преди няколко десетилетия то държеше световния рекорд за най-гъсто населеното място на Земята.

1. Въглищният монолит, който задвижваше индустриализацията на Япония

Историята на Гунканджима започва през 1887 г., когато под морското дъно около острова са открити богати залежи от висококачествени въглища. През 1890 г. промишленият гигант Mitsubishi купува острова и започва агресивен проект за добив на гориво.

За да подслонят хилядите минни работници и техните семейства, инженерите предприемат нещо невиждано за времето си:

Заграждат острова с масивна морска стена, която да го пази от унищожителните тайфуни в Източнокитайско море.

Изграждат първите в Япония многоетажни стоманобетонни жилищни сгради през 1916 г.

През следващите десетилетия Гунканджима се превръща в свръхмодерен автономен град. До 1959 г. на тази микроскопична площ живеят над 5200 души. Гъстотата на населението достига зашеметяващите 83 500 души на квадратен километър – повече от девет пъти над гъстотата на днешен Токио.

2. Град без автомобили, но с кина, болници и училище

Въпреки че на острова няма нито едно дърво, нито един парк и нито един автомобил, животът на Гунканджима предлага всички удобства на съвременната цивилизация.

Сградите са свързани помежду си с покрити мостове, подпокривни пътеки и подземни тунели, за да могат жителите да се придвижват безопасно по време на бури. На острова функционират:

Начално и прогимназиално училище на 9 етажа (с детска площадка на покрива);

Болница с модерна операционна за времето си;

Ресторанти, барове, денонощни магазини и фризьорски салони;

Киносалон, обществени бани (сенто) и дори плувен басейн.

Целият живот се върти около 24-часовите смени в подземните мини, които слизат на повече от 1000 метра под нивото на океана при екстремна влажност и топлина.

3. Мрачната страница от Втората световна война

Зад индустриалния блясък на острова се крие и една от най-мрачните му тайни. По време на Втората световна война, когато японските мъже са мобилизирани на фронта, стотици корейски и китайски работници са транспортирани на Гунканджима като принудителен труд.

Работейки в нечовешки условия, при липса на достатъчно храна и под постоянен натиск, десетки от тях губят живота си в изтощителните смени под морското дъно. Тази част от историята дълго време предизвикваше сериозни дипломатически спорове между Япония и Южна Корея, преди островът да бъде официално включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство през 2015 г.

4. Падението: За датум от седмици островът престава да съществува

През 60-те години на XX век петролът окончателно измества въглищата като основен енергиен източник в Япония. Минита на Гунканджима стават губещи и през януари 1974 г. Mitsubishi официално обявява тяхното затваряне.

Напусналите работници оставят всичко зад себе си. До април 1974 г. последният жител напуска острова. За по-малко от три месеца този гъсто населен град се превръща в пълен призрак. Мебели, телевизори, детски играчки и училищни тетрадки остават изоставени в апартаментите, сякаш хората са изчезнали за секунди.

Гунканджима днес

В продължение на 35 години достъпът до Гунканджима е строго забранен. Солената морска вода, вятърът и тайфуните постепенно разрушават изоставените бетонни фасади, превръщайки острова в постaпокалиптичен декор. Мястото става толкова известно със своята зловеща атмосфера, че вдъхновява филми като „Скайфол“ (от поредицата за Джеймс Бонд), където служи за бърложе на злодея Силва.

Едва през 2009 г. малка част от острова е обезопасена и отворена за организирани туристически посещения. Днес туристите могат да стъпят на специално изградена пешеходна патека в периферията на острова, за да зърнат отблизо този рухващ паметник на индустриалната ера, превзет от мълчанието на океана.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Уикенд
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин