Терминал 1, три часа полет и сме в Барселона. Започваме Камино де Сантяго като типични туристи. Нито аз, нито Фил сме били там, но очакванията са големи. И при това напълно оправдани и дори надхвърлени. Трудно намирам думи да опиша красотата на този прекрасен град. Човек просто трябва да се загуби в готическия квартал, да избере някое уютно барче и да изпие по една бира с тапас.
После да се разходи по главните улици и да се позабавлява на причудливите сгради, проектирани от Гауди и неговите колеги модернисти. За отмора препоръчвам парк Гюел или парка на Цитаделата. А вечерта – какво по-хубаво от това да се разходиш по плажа и да се присъединиш към някое от многобройните партита там?
Опа, малко се отплеснах. След два прекрасни дни в Барселона вземаме автобус за Памплона и започва нашето Камино.
Ден 0
Всяко едно хубаво начинание трябва да се отпразнува. И затова преди голямото вървене се бяхме приготвили за голямо тържество в Памплона. Точно тогава почваше известният им празник Сан Фермин. За нещастие, имахме пропуск в планирането, който доведе до липсата на подслон. При това в град, който за 10 дни от годината не мигва, но по-лошото – с по една тежка раница на гърба.
За да обобщя ситуацията: град, заринат от боклуци, който мирише на припикано и в който в 4 часа сутринта не можеш да се разминеш от пияни испанци. И ние двамата с Фил, които отчаяно се мъчим да подремнем час-два в парка до реката, обградени от туристи с очевидно същите намерения.
Същите онези пияни испанци минаваха покрай нас с питие в ръка в 7 часа, малко преди да пуснат биковете по улиците. Все пак и ние се заразихме с празничната атмосфера – в бели дрехи с червени шалчета (точно като местните) си казахме „Salud” под откритото небе, докато се наслаждавахме на пищната заря. В Памплона определено могат да празнуват – поне тези 10 дни в годината!
Допреди това бях с нагласата, че ще бягам с биковете. Но безсънието и липсата на място за багажа ме отказаха от това ми намерение. А зад огражденията изглеждаше толкова лесно! Нищо, друг път.
След като биковете влязоха в арената, решихме, че ни е време да поемаме на път.
Купихме пилигримски паспорт от едно магазинче, поздравихме се с „Buen Camino” и към 10 – 10 и нещо вече бяхме оставили Памплона зад гърба си. А пред нас се откриваха красотите на Навара.
Камино де Сантяго продължава, като скоро ще опиша преживяванията си из Навара от Ден 1 на нашето пътуване.
Следете цялото пътешествие на Ивайло по Камино де Сантяго.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
