Световният феномен на младата сензация на фентъзито Кристофър Паолини ще бъде екранизиран и като сериал на „Дисни+“.
Когато Кристофър Паолини за пръв път публикува фентъзи романа си„Ерагон“през 2002 г., той е само на 16 години и едва ли подозира, че книгата му ще се превърне в своеобразен световен феномен. Повече от двадесет години по-късно и една мащабна екранизация, романът вече има иконичен статус във фантастичната литература.
След дълго отсъствие от книжарниците и месеци след като от „Дисни“ обявиха, че са купили правата за едноименен сериал, феноменът „Ерагон“ отново излиза на български език, за да се срещне със стари и с нови читатели и да ги потопи в легендарната сага за едно момче и един дракон, в чиито ръце – и криле – стои съдбата на целия свят.
„Мнозина са загинали за своята кауза. Много по-трудно е обаче да живееш и да страдаш за това, в което вярваш.“
Петнадесетгодишният Ерагон е съвсем обикновен тийнейджър, който поема на лов дълбоко в планините Гръбнака. Странни слухове се носят за това мистериозно място, до което ловците от селото не искат и да припарват. Слухове, които Ерагон досега е смятал за нищо повече от просто легенди.
Затова когато младото момче намира блестящ сапфир в гората, той приема находката като случаен късмет, който може да осигури прехраната на бедното му семейство за зимата. Но всъщност камъкът се оказва изключително рядко наследство от ранните дни на Империята – яйце на бебе дракон.
Всички в Алагезия знаят, че драконите са изчезнали, а легендарните им ездачи са паднали в бой с могъщия и покварен тиранин Галбаторикс – самопровъзгласилият се властелин на Империята.
Но драконът на Ерагон е истински. И му предлага шанс да се отхвърли скучния си живот, за да се впусне в приключение, което ще промени бъдещето на света.
Двамата ще се окажат последните защитници на доброто, а делата им ще запалят огъня на надеждата в сърцата потиснатите и ще поставят начало на поредица, спечелила над 40 милиона читатели по цял свят.
В духа на най-обичаните фентъзи поредици като „Властелинът на пръстените“ на Дж. Р. Р. Толкин и „Колелото на времето“ на Робърт Джордан и допълнен със свежия и оригинален стил на Паолини, „Ерагон“е епичен роман, който потапя читателите в богат свят на джуджета и елфи, бунтовници и древни наследства. Свят, в който се вихри магия. Магия, която пламва право в сърцата на читателите.
Из „Ерагон“ от Кристофър Паолини
Истории за дракони
Трубадурите излязоха от палатките си. Бяха облечени в дрехи с пискюли и носеха музикални инструменти. Неколцина засвириха, а останалите започнаха да разиграват различни сценки. Първите истории бяха шеговити, изпълнени с анекдоти за смешни герои. По-късно, когато огньовете притихнаха и всички се събраха в по-плътен кръг, излезе старият разказвач Бром. Той имаше дълга бяла брада и черно наметало, увито плътно около тялото му. Старецът повдигна ръце и започна да рецитира:
– Ходът на времето не може да бъде спрян. Годините минават независимо от нашите желания, но ние умеем да помним. Това, което е изчезнало, продължава да живее в нашите спомени. Ще чуете неща, непълни и неясни, но ги помнете, защото те живеят чрез вас. Сега ще ви разкажа за онова, което е забравено и което лежи скрито зад лъжовната мъгла около нас. Преди да се родят дядовците на вашите дядовци, дори още много преди това, се появили Драконовите ездачи. Тяхната цел била да защитават и да служат и дълги години те се справяли с нея. Могъществото им било несравнимо. Всеки бил як колкото десет мъже. Те не умирали от старост – единствено оръжие или отрова можели да сложат край на живота им. Ездачите използвали способностите си само за добрини и под тяхното управление били издигнати чудни градове от камък. Елфите и джуджетата били наши приятели. Богатството се множало и хората благоденствали. Но за жалост… това не можело да продължи вечно.
Бром погледна надолу с тъга.
– Никой противник не можел да ги унищожи, но уви, те се погубили сами. Точно когато достигнали разцвета на могъществото си, в провинцията Инзилбет, която вече не съществува, се родило момче на име Галбаторикс. Когато станал на десет години, бил подложен на изпитание и показал големи способности, заради които Ездачите го взели на обучение. Той преминал през тренировките, като изпреварвал всички останали. Умът му бил остър, тялото здраво и скоро станал пълноправен Ездач. Неколцина съзрели опасност в бързото му издигане, но повечето били твърде самонадеяни и високомерни, за да обърнат внимание. След като завършил обучението си, Галбаторикс тръгнал на рисковано пътешествие с двама свои приятели. Те полетели далеч на север и навлезли дълбоко в земите на ургалите, защото разчитали, че имат достатъчно сили, за да се защитят, но една нощ били нападнати от засада. Въпреки че двамата му другари загинали, а самият той бил ранен, Галбаторикс успял да убие нападателите. Уви, по време на боя една стрела пронизала сърцето на неговия дракон. Тъй като не разполагал със сила да го спаси, драконът умрял в ръцете му. В този момент покълнали семената на лудостта.
Разказвачът плесна с ръце и бавно се огледа. Следващите му думи звучаха като тъжен реквием.
– Сам, лишен до голяма степен от силата си и наполовина полудял от мъка, Галбаторикс се скитал из пустошта и търсел смъртта си. Но тя не го застигнала, въпреки че се хвърлял с настървение срещу всичко живо, което срещнел. Скоро ургалите и другите чудовища започнали да го избягват. По това време му хрумнало, че Ездачите може да му осигурят нов дракон. Воден от тази мисъл, Галбаторикс поел обратно и прекосил Гръбнака. Преди бил прелетял през тези места за дни, но този път преходът му отнел месеци. Когато се спуснал от планините, бил полумъртъв от изтощение. Намерил го един фермер и извикал Ездачите. Те го отнесли в една от своите крепости и го излекували. Галбаторикс спал четири дни и когато станал, изглеждал съвсем здрав. Той се изправил пред съвета и поискал нов дракон. Отчаяната му молба разкрила пред останалите истинската му природа. Разочарован от отказа им, в лудостта си Галбаторикс повярвал, че Ездачите са виновни за гибелта на дракона му, и започнал да крои план за отмъщение.
Гласът на Бром премина в задъхан шепот.
– Открил един Ездач, който му съчувствал. Като използвал мрачните тайни, научени от една Сянка, успял да го насъска срещу предводителите. Двамата заедно подмамили и убили един от старейшините. Когато кървавото злодеяние било извършено, Галбаторикс се обърнал и нападнал съучастника си без предупреждение. Ездачите го открили с окървавени ръце, но не успели да го заловят. Въпреки лудостта си той бил достатъчно коварен, за да се изплъзне. Галбаторикс се скрил в пустошта и изчакал няколко години преследвачите му да се успокоят. Тогава, за зла участ, той срещнал един млад и не особено умен Ездач на име Морзан. Възползвайки се от наивността му, успял да убеди Морзан да остави вратата на крепостта Илиреа, сега наричана Уру’баен, отворена и откраднал оттам едно драконово яйце. Двамата се скрили на мрачно и злокобно място, където Ездачите не припарвали, и там Галбаторикс обучил Морзан на някои забранени магии, които не бивало да се разкриват. Когато обучението приключило, новият му дракон Шруйкан бил напълно пораснал. Галбаторикс отново се разкрил пред света, но този път имал Морзан на своя страна. Двамата заедно нападали всеки срещнат Ездач и силата им непрекъснато нараствала. Дванайсет от Ездачите се присъединили към тях – от алчност за могъщество и желание за отмъщение. Дванайсетте и Морзан станали известни като Тринайсетте клетвопрестъпници. Ездачите не били готови за такава битка и паднали един по един. Елфите също се опълчили на Галбаторикс, но били пометени и се скрили в горите си. Единствено Враел, водачът на Ездачите, бил достатъчно могъщ, за да устои на клетвопрестъпниците. Той се борил дълго, за да спаси оставащите дракони от ръцете на изменниците. В последната битка, пред портите на Дору Ареаба, Враел победил Галбаторикс, но се поколебал, преди да го довърши. Предателят се възползвал от това и наранил тежко бившия си предводител. Раненият Враел побягнал към връх Утгард, където се надявал да събере сили, но бил настигнат и обезглавен. Така, придобивайки огромно могъщество, Галбаторикс се обявил за крал на цяла Алагезия. И ни управлява оттогава.
Бром привърши историята и се оттегли с останалите трубадури. На Ерагон му се стори, че видя една сълза да се стича по бузата на стареца. Хората започнаха да се разотиват с тихо мърморене. Гароу се обърна към Ерагон и Роран:
– Смятайте се за късметлии. През живота си съм чувал тази история само два пъти. Ако службите на Империята разберат, че Бром я е разказвал, той няма да доживее до края на месеца.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
