Лютица: Мраморната крепост на Родопите - Култура и фестивали - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Лютица: Мраморната крепост на Родопите
Автор: Peika.bg

Докоснете се до частица от живота на нашите предци, които през ранното средновековие са се изкачвали на високите кули на крепостта Лютица в Родопите и при хубаво време погледът им е стигал чак до Одрин. Лютица е една от най-големите и най-добре запазените крепости в България, като в нея е отсядал и цар Калоян.

>

>

Туристите свързват Ивайловград най-вече с римската вила „Армира“, но ако се окажете там, непременно се отбийте и до една не по-малко интересна находка, останала малко встрани от прожекторите. Крепостта Лютица е една от най-големите и добре запазени в България. Намира се в Източните Родопи, на около 5 км от Ивайловград - на най-високия хълм в околността. както подобава на една отбранителна крепост. Стратегическата й цел е била да пази околностите на Одрин и теченията на Арда и Марица. Казват, че от най-високата кула при ясно време се виждали минаретата на джамията Селимие в Одрин.

Кръстена е на болярина Лютица (славянско мъжко име – като Добротица или Иваница). Заради белия мрамор, от който изцяло е направена, е известна още като Мраморният град. В добрите времена на своето минало, крепостта е светела ослепително на слънцето и се е виждала от километри разстояние.

Лютица е издигната преди създаването на Първото българско царство (основните й са от 4-ти век), но може би най-важната си роля изиграва по време на царуването на Калоян (1197-1207), който за кратко отсяда в нея. Дори след завладяването й от Османската империя не е разрушена, а стратегическата й позиция е използвана за отбрана на Одрин. Запустява чак през 18-ти век, когато отпада нуждата от защита на града. Жителите й я напускат и основават селцето Лъджа, днес квартал на Ивайловград.

В миналото крепостта е имала 12 кули - едната от тях осмостенна, две кръгли, а останалите - правоъгълни. Най-важната сред тях е кулата, използвана за жилище от болярите-управници на крепостта. Голяма част от крепостната стена е запазена в чудесно състояние, на места достига до 10 метра височина. Откъдето и да се огледате, панорамата наоколо е впечатляваща

При разкопките археолозите разкриват останките от две църкви – една от 10-ти и една от 15-ти век. Намерена е и щерна (съд за събиране на дъждовна вода) от времето на траките с диаметър над 4 м, която в различни етапи от съществуването си вероятно е ползвана и за други цели – склад, резервоар, жилище. Интересно е и намереното погребение на епископ, който е положен седнал, с кръстосани на гърдите си ръце (гробът му е отбелязан с табела).

Най-доброто време да разгледате Лютица е ранна пролет, когато все още тревата не е избуяла. Районът около крепостта не се поддържа много грижливо и през лятото е добре да се оглеждате за змии.

Маршрути: Съчетайте разглеждането на крепостта с посещение в Общинския музей в Ивайловград, където се съхраняват голяма част от откритите при разкопките артефакти – богати накити, монети, изящна керамика. Част от намерената тук керамика е идентична с откритата в Плиска и Преслав, което според археолозите означава, че крепостта е чисто българска. По пътя за крепостта, още преди да се стигне реката, се намира Атеренският мост - има черен път надолу, както и табела. Мостът е на около 200 м от отбивката. В близост до крепостта можете да разгледате римската вила Армира.

Полезна информация: До крепостта най-лесно се стига от Ивайловград, квартал Лъджа - има табела, а разстоянието е 6-7 км. Пътят е черен, подходящ само за високопроходими автомобили, с нормална кола може да се минат около 2 км, докато се стигне до реката. Разходката пеша от Лъджа до Лютица е много приятна. След реката се върви само по черния път. След малко повече от час се стига до зелено бунгало, в далечината зад което са стените на крепостта. Малко след това има табела за крепостта, до която има още 1 км. От реката до крепостта се стига за около 1,5 часа.

Вижте още от категория Култура и фестивали
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин