Откриха гена, който ни кара да пътуваме - Градски легенди - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Откриха гена, който ни кара да пътуваме
Откриха гена, който ни кара да пътуваме
Снимка: Unsplash

Сещате ли се за онези хора, които не могат дълго да се задържат на едно място?

За онези, които винаги държат паспортите си в задния джоб просто за всеки случай? За онези, които са безкрайно любопитни и изпитват постоянна жажда за скитане и опознаване на нови места? За онези, които вечно изпитват досадното чувство, че сега трябва да бъдат някъде другаде - където и да е, но другаде? Среща ли ли сте такива хора? Или ги срещате в огледалото?

Не се чудете повече, защото вече е официално и научно потвърдено - страстта към пътуването е генетично заложена и безмилостното желание да захвърлите всичко и да избягате към Тимбукту всъщност не зависи от вас.

Учените разкриха съществуването на генома DRD4-7R, наречен ген на страстта към пътешествия (the Wanderlust Gene), който е вариант на допаминергичен неврорецептор. Според изследователя Дейвид Добс около 20% от нас живеят с този ген. Някои от отличителните черти са по-силното желание за изследване на нови места, идеи, храни и взаимоотношения, както и тенденцията да се прегръща с широко отворени ръце всяко приключение, движение и промяна. Звучи ви все по-познато, нали?

Не е изненадващо, че генът е свързан с тези, които имат дълга история на пътуване назад в поколението. Тази генетична вариация може да бъде невидимият катализатор, който задвижва нашия двигател на пътешественици и го зарежда за голямото, необятно приключение някъде там.

До известна степен желанието да се търси приключение е дълбоко вкоренено в човешкото въображение. Ние, хората, се скитаме надлъж и шир още от епохата на палеолита, от дивите савани на Африка преди 60 000 години. А старите навици умират трудно. Но онези от нас, които идват от дълги миграции или култури, където движението е било постоянно, вероятно ще се окажат по-засегнати от широко разпространената страст към пътешествия. Отчасти това е благодарение на този неспокоен, устремен към удоволствия ген.

Изследванията на Добс, основани на проучвания, проведени от Чуаншенг Чен от Калифорнийския университет Ървайн (University of California Irvine) през 1999 г., показват че DRD4-7R се среща по-често при култури, които мигрират, отколкото при тези, които стоят “у дома”. Друго проучване върху членове от африканското племе Ариаал показва, че тези, които притежават DRD4-7R, процъфтяват, когато се оставят да бъдат номади, но се провалят и тъжно повяхват, когато се задържат на едно място.

Както при повечето популярни научни обобщения, е прекалено да се твърди, че маниакалното търсене на полети и винаги опакованата раница и паспорт в задния джоб се дължи само и единствено на работата на един самотен подивял ДНК сегмент.

По този повод Кенед Кид от университета Йейл казва пред Елит Дейли: “Генетиката не работи по този начин... Не можеш да ограничиш нещо толкова комплексно като човешкото изучаване само до един ген.” Алтернативно, Кид твърди, че практиката да пътуваш е много по-важно парче от пъзела.

Друга гледна точка се обръща към ранното детство и вижда в ученето чрез игра и въображение основния виновник за страстта към пътешествия. В нашите ранни години създаваме хипотези, ставаме любопитни, търсим отговори на своите въпроси. За някои от нас този импулс ни води през целия живот. 

В крайна сметка приписването на неутолимата жажда за пътуване на нещо, наречено ген на страстта към пътешествия, звучи много по-модерно (дори яко) и поне до известна степен е вярно.

Като част от 20-те процента избраници, животът може и да е вълнуващ, но също така може и да е разочароващ. Имайки гена на пътешественик, рискуваме да бъдем доста по-неконтролируеми, отколкото останалите четири пети от населението.

Според Кайли Сайферт (Kylee Seifert) тези, които “живеят, за да пътуват, да поемат рискове, да проучват всичко извън зоната си на комфорт, притежават красива детска психика и първична находчивост.” Някои пък отиват още по-далеч със своите тези-заключения, като активиста Гарет ЛоПорто (Garret LoPorto), който казва пред Хъфингтън Пост, че тези, които притежават гена DRD4-7R, всъщност мислят като неандерталци: “Преди 37 000 години неандерталците вероятно са общували и са се смесили с модерни хора… И изведнъж има нов ген в човешкия геном - DRD4-7R.”

По думите на ЛоПорто, неандерталците са “оригиналните бунтарски рок звезди”, като наркомани, пристрастени към усещанията, които са “обичали битките, музиката и са имали склонност за подбуждане на хаос.” Всъщност според ЛоПорто, притежавайки този ген, както и начина на мислене на нашите най-космати предци, е нещо много добро. Защото то ни прави по-креативни, по-непокорни и все гладни за нови начини на виждане на света. 

Така че следващия път, когато се тормозиш над банковата си сметка, докато се намираш дълбоко в джунглата на Югоизточна Азия или докато проклинаш своята страшна импулсивност, скачайки от тропосферата, за да изпиташ адреналинов шамар, имай едно наум: всички тези пакости и бели са просто закачливо-пъкления план на твоето тяло. Неизбежна последица от потекло, генетика и рок енд рол неандерталци. А те всички задружно са решили и начертали твоя маршрут за непрестанно движение, още преди да съществуваш. 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Градски легенди
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин