Павел Пронин за лошото време и хубавите снимки - Интервю на пейката - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Павел Пронин за лошото време и хубавите снимки
Автор: Таня Стоилкова
Павел Пронин за лошото време и хубавите снимки
Снимка: Павел Пронин

Фотографът Павел Пронин е млад, талантлив и влюбен в българската природа. „Красотата е в очите на наблюдаващия“, се казва. А в неговите очи (и обектив) България е извор на красиви пейзажи, на вдъхновение, на невероятни изгреви и залези. Павел е роден в Русия, живее в България, снима природата, а с каква любов говори за нея и как “рисува с времето" ще разберете от интервюто специално за Peika.bg. Вижте и невероятни кадри от България, заснети от Павел.


- Какво е фотографията за теб - удоволствие или работа?

- Удоволствие. Отивам да снимам, когато имам желание да го правя, не когато ми се налага. Мисля, че така мога да запазя любовта си към фотографията за дълъг период. Ако превърна удоволствието в работа, мисля, че ще загубя по-голямата част от това, което ме привлича към пейзажната фотография, а именно - да си свободен в това, което обичаш да правиш и да не зависиш от никого освен от природата. Когато имам време, мога да отида сред природата (на планина или море) сам и да направя снимки. Ако не съм доволен от тях, не съм задължен да ги споделям и да ги показвам на някого. Старая се да споделям само това, което харесвам лично.

- Кога и защо застана зад обектива?

- Сигурно както и при повечето други пейзажисти, интересът ми да снимам по-сериозно дойде след като започнах да обикалям по планините като турист. В начало ми беше интересно да се разхождам из гори и планини и да снимам със стария фотоапарат с цел документиране на това, което съм видял. Но след известно време ситуацията се промени – започнах да ходя с цел снимки, не с цел разходка. И сега вече, когато отивам някъде, се старая да стигна до целта си и да чакам подходящия за снимки момент.

- Какво те вдъхновява?

- Колкото повече снимаш, толкова по-трудно е да откриеш нещо, което да те вдъхновява. Когато започнах да снимам, се радвах на всеки кадър. Снимах през деня туристически и бях доволен. Всичко извънградско ме вдъхновяваше. Но колкото повече снимаш, колкото повече обикаляш – толкова по-трудно става да направиш една снимка, от която да си доволен. След като си снимал много пъти в мъглива гора, през тъмната нощ звездите, по залез на море – едни и същите локации и сюжети започват да омръзват. По тази причина от време на време обичам да си взимам почивка от фотографията. Също така е хубаво да имаш разнообразие в местата, които снимаш. България е едно много добро място за фотографи-пейзажисти. Тук високите планини и езера се намират на няколкостотин километра от красивото Черно море, а сезоните превръщат едно и също място в много различно. Старая се да намирам нещо ново и не ми е много интересно да снимам популярни туристичски места, но ако ги снимам – старая се да ги хвана при по-различни условия.

95% от снимките ми са правени по време или след залез или изгрев, по това време природа е най-красива, можеш да хванеш интересни и неочаквани моменти. Обичам да „рисувам с времето“ - тоест да снимам на бавни експозиции морски пейзажи, хващайки движението на водата, облаци по залез или друг вид движение – например, трафик на магистрали: експозиция от няколко секунди превръща коли в светещи линии от жълто и червено.

Като цяло, правилото за хубава пейзажна фотография е, че колкото по-лошо е времето за туризъм в планината, толкова по-голяма е вероятността да направиш хубави снимки.

- Как протича един ден на фотографа?

- В чакане. Тази дума бих използвал като най-подходящата. Когато отивам да снимам по планините, първо трябва да стигна до планираното място, вървя по няколко часа, което пак е един вид чакане – докато не стигнеш до целта. После вече започваш да чакаш и подходящия момент. В планината снимам по залез, през нощта и по време на изгрев. През деня техниката стои в раницата. Събуждам се доста преди изгрев, за да съм на подходящо място, а вече след фотосесията мога да се върна в леглото (което може да е палатка, кола или хижа). Тази част на фотографията е най-приятната: сбогуваш се с деня на някой връх в компания само на природата, гледаш как слънцето залязва зад върховете, боядисвайки небето в неочаквани цветове. Следва нощ, която променя пейзажа и подарява небе с безбройни звезди. Обичам да вървя през нощта, когато свети само моят челник, а щом го изключа – потъвам в тъмнината. Събуждайки се 1-2 часа преди изгрев все едно изпреварваш деня и виждаш как той започва, докато повечето хора все още спят. Един ден в планината с цел фотография е все едно седмица на норамлния живот в града. Връщаш се изморен, но умората е приятна, най-вече когато знаеш, че във фотоапарата носиш интересни снимки.

Но освен ходене и чакане, има и няколко часа, които трябва да бъдат прекарани пред компютъра. Избираш хубавите кадри, коригираш дребни детайли, подготвяш ги за публикация. Но това вече не е интересната част.

- Кой е любимият ти сезон за снимане?

- Всеки сезон подарява нещо интересно на пейзажистите. Лятото започва с топене на снегове по високите планини – пътеките се превръщат в реки, а поляните - в килими от цветя. Следват седмици на макове, лавандула, рапица и слънчогледи в низините. Краят на юли и август обаче е най-неинтересният сезон за мен – времето е стабилно, залезите са безоблачни, а планините и морето са пълни с туристи. Но щом дойде есента, започва и търсенето на шарените гори. Има само една седмица, когато цветовете на есенните гори са най-красиви и не трябва да ги изпускаш. Започват и температурни инверсии, когато низините са скрити под мъгла, а от планините се открива гледка към океана от облаци под теб. Но зимата може би е любимият ми сезон за снимки, както и най-трудният. Все още имам малко добри кадри от зимата, което ме кара да я чакам и да планирам зимни приключения още през лятото. Комбинация на топлите цветове на залеза и изгрева със студения сняг едва ли ще ми омръзнат някога. През зимата, когато вървшиш в гората, разбираш, че тя е дом на множество животни – виждаш следи на зайци, лисици, вълци и мечки. Разбираш, че си на гости при тях и че трябва да бъдеш внимателен, не си у дома (макар че точно в гората се чувствам като вкъщи). Едно място, което може да изглежда скучно през лятото, се променя драстично през зимата. Сещам се за много случаи, когато на едно познато през лятото място съм бил изненадван от зимния му вид.

Напролет пък е хубаво да потънеш в мъглите в някоя дълбока гора и да се намокриш (както и да се подхлъзнеш няколко пъти) в търсене на приказна композиция със зелената гора и мистичната мъгла.

Какво мислиш за използването на фотошоп от фотографите?

- Снимам по изгрев или залез, когато природатата се събужда или заспива, тогава можеш да хванеш красиви моменти и едно място, което не изглежда интересно през деня, се променя драстично в тези моменти. Снимам с неутрални градиентни филтри, което намалява необходимостта от пост-обработка. Пейзажната фотография не трябва да е документална фотография. В доста случаи е хубаво да забавиш времето с бавни експозиции и така кадърът няма да прилича на това, което си видял с очите си, но ще е нещо по-различно, в доста случаи по-интересно. Но не казвам, че не обработвам снимки, случва се да ти е необходимо да коригираш кривия хоризонт, да изтриеш прашинки, да промениш баланс на бялото и други дребни корекции, които подобряват снимката, но не я променят драстично.

Използването на програми като Фотошоп или Лайтрум не е проблем, дори е необходимост. Проблемът идва, когато започваш да обработваш снимките прекалено, променяйки ги доста, в сравнение с оригинала. Не се занимавам с монтаж в пейзажна фотография и с други подобни груби намеси, но понякога намирам снимки на други фотографи, в които има доста манипулации, които ме изненадват с красотата си. Тоест, понякога най-реалиситично изглеждащи снимки могат да имат много корекции и подобрения в тях, постигнати чрез Фотошоп, докато някои некоригирани снимки изглеждат нереалистично. Както и във всичко в живота, важен е балансът и умението за обработка на снимките.

- Какво представлява перфектната снимка и как се постига?

- Правилно се казва, че „Красотата е в очите на наблюдаващия“, така че няма снимки, които да са обективно перфектни. Това, което харесва един човек, може да не се харесва от друг. Лично аз обичам позитивни пейзажни снимки, кадри, на които е хванат рядък момент с добра композиция и техническо изпълнение. Не мога да кажа че получавам удоволствие от репортажни кадри, от портрети или студийна фотография. Разбира се, че уважам други жанрове, но засега не се интересувам от тях.

- С какво те спечели България, за да останеш тук?

По света има страни с много красиви места и ти трябват няколко живота с постоянно пътуване, за да ги видиш и да снимаш. В повечето страни ти трябва доста време, за да отидеш от едно красиво място до друго. Големият плюс на България е това, че тук на много малка територия има голямо разнообразие от красиви природни и исторически места. Тук можеш да снимаш езерата на Рила един ден, а на следващия да хващаш впечатляващи вълни на дивите плажове на Иракли или Странджа. Да снимаш водопади в зелени гори напролет, когато по същото време във високата планина все още е зима и има условия за зимни пейзажи. Да се отнесеш на хиляди години назад до някое тракийско светилище или град и да снимаш нощна София от Витоша (хапвайки вкусни планински ягоди, само на 10-15 минути от центъра на столицата). Точно това, че много красиви и различни места са събрани на 110 994 кв.км прави Бълагрия много привлекателна и интересна. Добавете към това и фактите, че много кътчета не са снимани, освен от туристи, че има три национални и единадесет природни парка и страната става още по-интересна за приключения и фотография.

- Къде е пейката с най-хубавата гледка?

- Когато прочетох този въпрос – веднага знаех какъв отговор ще дам. За мен това е пейката на хижа Ехо, намираща се в Национален парк Централен Балкан, Стара планина. До нея има дълъг планински преход, но щом я стигнеш, изморен, можеш да починеш с топъл билков чай, наслаждавайки се на гледка към връх Вежен, зад който се скрива слънцето по залез, и който се боядисва в червено с първите лъчи на изгряващото слънце. Но като любител не само на планински, но и на морски снимки, не мога да не спомена и за пейки в Синеморец – едната се намира над скалите Корабите, а другата на още по-живописно място – над устието на река Велека, с гледка към пясъчната коса и селото.

Сайтът на Павел Пронин може да разгледате тук.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Интервю на пейката
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин