Приятно ми е, Никола – роман между сълзи и смях - Интервю на пейката - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Приятно ми е, Никола – роман между сълзи и смях
Автор: Peika.bg

Никола Дюбоа е на 33 години. След първите си 18 години в Париж, както той обича да се шегува, прекарва втория от деветте си живота в София. 

Завършва висшето си образование в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, специалност френска филология. В началото на 2015 г. написва дебютния си роман "Приятно ми е, Николà!".

- Какво да очакваме от книгата: "Приятно ми е, Николà?"

- Очаквайте неочакваното! В книгата разгръщам теми, атипични за българската литература, като тези за осиновяването, човешките взаимоотношения, хомосексуалността и реалния не толкова розов живот в чужбина, всичко разказано съвсем искрено между сълзи и смях.

- Повече сълзи или повече смях?

- Определено самоиронизирането, сатирата и умерения сарказъм предизвикват повече смях, пък било то понякога и през сълзи! Нормално е, когато разказваш за зараснали рани, да погледнеш откъм веселата им страна.

- Разказвайки с такава откровеност за живота си, не се ли опасяваше, че някой ще погледне на книгата като на документална творба?

- Не, защото съм използвал всички стилистични подходи и средства като метафори, сравнения, игри на думи, за да направя от романа едно интересно художествено и литературно издържано четиво.

39619

- Коя е любимата ти част от книгата и защо?

- Имам три любими поредни глави:

Глава ХХIX – „Дневникът на един предател“, в която разказвам с хирургическа прецизност, час по час пет много значими за мен дни. Приятелите даже ми се учудват как помня дори какво съм ял и пил в тези моменти, които са се случили преди петнайсет години. Асоциативно, малко като в „Беднякът Милионер“, всеки един детайл изплуваше в съзнанието ми, докато пишех главата.

Глава ХХX – „Пиеса за един неверник“, която е изградена като театрална пиеса - написана в стихове и спазвайки строго канона на класическата драматургия.

Глава ХХXI – „Приятелството умира трудно...“. Тук многоточието е от решаващо значение защото е изречение, което допълвам с различен край в отделните части на главата според моето израстване и житейски опит или по-скоро тези на лирическия ми герой.

- Какво те накара да напишеш книгата?

- Една дълбока депресия, нещо като сатурнова дупка без наличие на последващ рожден ден. Търсех си ново поприще, ново предизвикателство, но навсякъде ми затваряха вратата. Тогава като лъч светлина се появи една жена, която повярва в мен и реши да ми помогне, помоли ме да ѝ напиша какво ме влече и да ѝ споделя какво искам да правя в живота. Бяха минали коледните празници и вдъхновен от тях ѝ написах моите желания, като писмо за Дядо Коледа. Тя ми отговори с думите: „Много добре написано, ти защо просто не пишеш книги?“ На следващия ден можете да предположите вече какво правех…

- Как виждаш София и Париж в своите спомени и днес? Какви са разликите?

- И двата града се промениха много, но възприятието ми за тях е гледано повече през призмата на приятелските ми отношения. Париж без приятелите от детството има съвсем друго ухание и привкус (което впрочем не е по моя вкус, защото е горчив…). Носталгията е кристализирала една идеализирана картина, която вероятно ще съхранявам цял живот в галерията на моите спомени.

- Какво е твоето мнение за случилото се в Париж на 13.11?

- Това е поредната война между религиите и идеологиите, която за съжаление взима невинни жертви.

39620

- Какви качества трябва да притежава човек, за да може да се измъкне от тъмната сянка на миналото и да заживее съвсем нов по-добър живот?

- Въпросът е много труден, защото миналото винаги те преследва, особено ако си оставил след себе си висящи нерешени въпроси, които често са по-гибелни и от Дамоклев меч.

- Кой е най-ценният урок от твоите спомени?

- Опитът. Опитът е най-неизчерпаемия извор на знания, не случайно съм привърженик на емпиризма и възприемам някои от тезите на Волтер като мои лайтмотиви в живота.

- Семейството днес за теб е...

- ...и моето бъдеще.

- Сподели нещо съкровено с нашите потребители.

- Но аз след тази искрена изповед, имам ли още тайни? Добре... В два пасажа в книгата бях цензуриран, но заигравайки се с думите оставих следи и се надявам, че по-прозорливите читатели ще отрият „кой“ е скрит там. (Не ме питайте „кой“ го „предложи“...)

- Коя е пейката с най-хубавата гледка?

- Пейката от която мога да съзерцавам миналото, настоящето и бъдещето.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Интервю на пейката
Коментирай
Даниел Йорданов Младенов, 19.11.2015 | 21:59
Много съм горд че познавам този младеж! Имам и автограф от автора. А за всички, които още си нямат, заповядайте на премиерата на книгата на 26-ти ноември от 19:00 в Bedroom premium club на ул."Леге" 2.
Абонирайте се за нашия бюлетин