Рафи Юреджиян: България впечатлява със страхотни хора и история - Интервю на пейката - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Рафи Юреджиян: България впечатлява със страхотни хора и история
Автор: Стефан Стефанов

Рафи Юреджиян е британски арменец, писател, фотограф и пътешественик, който е бил къде ли не по света и може да разкаже за това по много увлекателен начин. Рафи тъкмо е издал на български своята книга „Една обиколка на Армения с велосипед“, в която разказва за своите впечатления от 1000-километровия си велопоход из страната на своите предци.

В първата част от интервюто пътешественикът разказа за книгата, любовта си към фотографията и арменския геноцид.

В тази втора част на преден план излизат неговите впечатления, опит и интересни истории от многобройните му пътувания.

Всички снимки са дело на Рафи от различни точки от земното кълбо. 

33852

- Кога пътува за първи път и какво те кара да продължаваш да го правиш?

- Започнах да пътувам, когато бях на 15 години. Беше само за една седмица в Париж, но много ми хареса чувството на свобода, възможността сам да откриваш нови неща. Усещането постоянно да разбираш, да бъдеш на различно време и място, е което те прави да се чувстваш жив и да си част от този свят. Това е, което продължава да ме кара да го правя. Рутината убива душата.

Впоследствие, продължих да пътувам из Европа, докато станах на 18, и тогава ми писна от градовете, защото вече исках по-голямо предизвикателство. На 19 се опитах да измина Път 66 в Америка с велосипед. Бях млад и не ми пукаше особено, не знаех как да се подготвя и съответно успях да измина само половината път. Но пък обикнах приключенията и започнах сам да се предизвиквам. След този случай изкачих Килиманджаро, пътувах из Перу и Патагония, играх си с пингвините на Антарктида, като през цялото време се опитвах да направя всичко по възможно по-интересен начин.

33856

- Пътешественик ли си или турист?

Има много голяма разлика. Винаги казвам на хората, че не съм се изгубил, просто не винаги знам къде отивам. Туристът иска да пристигне на дадено място и да разгледа всички забележителности, които после да сподели с другите. Пътешественикът иска да пътува сам и да бъде тихият странник, който минава незабележимо през живота на хората, движи се, заради движението, без да търси по-големи ползи от това. Големият писател Пол Теру е казал: “Пътуването е невероятно само в ретроспекция“

- Как предпочиташ да пътуваш?

- По принцип, най-бавният начин на придвижване предполага най-интересното пътуване. Със самолет просто прелиташ над всичко интересно и затова този вид транспорт е най-скучният. С колело може да ви се случат най-интересните приключения и да достигнете до сърцето на дадена държава. Също така обожавам дългите пътувания с влак.

- Къде ти беше най-странно? Разкажи някоя интересна история от това място?

- Не си добър пътешественик, ако не си ходил в Индия. Ако можеш да се оправиш там, останалата част от света ще ти се види лесна.

Интересна история от Индия е, когато пътувах 16 часа към Варанаси. Пристигнах много уморен и си взех стая в първия хотел, който видях. Бях си купил бисквити, оставих ги на масата и легнах да си почина. След няколко минути чух шумолящ звук, обърнах се и видях една мишка, която се беше покатерила на масата и ми ядеше бисквитите. Стана ми тъжно, защото наистина исках да ги опитам. Не си бях разопаковал багажа, така че грабнах всичко и слязох долу до рецепцията.

Поисках нова стая от рецепциониста, а той ме попита какъв е проблемът. Казах му, че има мишка в стаята ми. Той можеше да ми отговори по много различни начини, но всъщност ме попита: „Колко е голяма мишката?“. Помислих си да не би да имат таблица с разрешената големина на мишките в хотела. Попитах рецепциониста: “Защо питаш, да не я познаваш?“. Той изглеждаше все едно го занимавам с глупости, но се съгласи да ми даде нова стая и извика един нисък, развълнуван индиец да ми носи багажа.

33855

Той ме попита: “Всичко наред ли е, господине?“. Казах му, че искам сам да си носят багажа, но той настоя с думите: “Няма проблеми, господине, няма проблеми!“. Когато отворихме вратата на новата ми стая, той ме попита отново дали всичко е наред. Влязох вътре, посочих над леглото с думите: “Какво е това?“. Там, на стената, точно над възглавниците, имаше голям зелен гущер, дълъг около метър. Развълнуваният, дребен индиец каза: „Няма проблеми, господине, няма проблеми!“. Той изтича навън и после се върна с метла, след което прекара следващите 10 минути, опитвайки се да изгони с нея гущера. Накрая той успя да го изгони през прозореца, обърна се към мен задъхан, попита ме „Всичко наред ли е, господине?“ и си поиска бакшиш.

- Бил си в Армения 3 пъти - какво те мотивира да отидеш за първи път и какво беше чувството?

- Моята баба беше чудесна жена, която посвети последните години от живота си на децата в Армения. Тя събираше пари за тях, купуваше подаръци и прекарваше месеци в посещения на сиропиталища и бедни села из цялата страна. След като тя почина, двамата с брат ми искахме в нейна чест да отидем в Армения и да направим нещо като това, което тя правеше.

Така станахме доброволци и се присъединихме към организация, която организира училищен лагер за един месец през лятото в едно село. Учихме децата на нови и забавни неща и спортувахме с тях. Затова първото ми посещение в Армения беше и най-специалното изживяване в моя живот. Влюбих се в страната, в топлината и гостоприемството на хората там. Затова се върнах още два пъти като доброволец, но никога не видях от Армения, колкото исках. Така се роди идеята за книгата - пътешественикът в мен искаше да види повече от тази земя и да я почувства.

33853

- За трети път си и в България – как дойде тук и какво мислиш за страната?

- За първи път дойдох в България преди около година, за да се махна от Лондон и за да работя на спокойствие по последната версия на книгата си. Избрах България, защото не бях идвал тук преди. По време на първото ми пътуване тук, срещнах страхотни арменци, а софийската арменска организация AGBU ме прие като част от семейството. Когато председателят на организацията Соня Авакян-Бедросян научи, че съм фотограф, тя ми предложи да участвам в уникален проект - да снимам всички арменски църкви в България, както и историческите артефакти в тях.

Бях поласкан и горд да бъда част от това и се върнах след няколко месеца с цялото си оборудване. След това тръгнах на „свещено пътуване“ с двама свещеници из страната и снимах. Извън София посетихме Русе, Добрич, Силистра, Шумен, Сливен, Хасково, Варна, Бургас и Пловдив. Страхотните хора и красотата на българската история оставиха дълбоки впечатления в мен.

- Коя е следващата ти дестинация?

- Отивам отново в Армения през май за първото Arvest Art Expo, в което арменски и други артисти бяха поканени да представят своята работа. Аз ще представя свои фотографии, а това, че ще представям именно в Армения, ще е специално изживяване и го очаквам с нетърпение.

33857

- Коя е най-желаната дестинация за Рафи Юреджиян?

- Най-желаната дестинация в бъдеще е Тибет. Мисля си го от доста време, но все още не съм стигнал дотам. Веднъж бях доста близо, когато бях в Китай. Но, както често се случва там, спряха да издават визи и нямаше как да пресека границата.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Интервю на пейката
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин