Още при първите пролетни лъчи и малко по-високи температури любителите на рафтинга и водните приключения започват да стягат лодките. И преди да са пристигнали щъркелите, те вече покоряват реките, които именно през пролетта са най-пълноводни и даващи подиум за изява с гребла и неистов ентусиазъм.
Има една особена порода хора, за които пролетният сезон е повод за празненства по случай Откриването на сезона. Те избират река, подходяща за спускане, нарамват греблата, надуват лодките, слагат неопрена (а понякога не) и хвърлят ръкавица на водното предизвикателство. Тези „речни” хора се организират сами, те спазват своята традиция, имат си определени маршрути и реки за всеки месец, притежават йерархия, според която всеки екипаж си има капитан и отделно всеки един знае каква е ролята му в лодката. Ето и някои своеобразни правила, които отличават истинския рафтингар от аматьора:
Времето за рафтинг
Първо, на рафтинг се тръгва още в ранна пролет, защото реките са пълноводни и буйни. Но, разбира се, има такива, които са опасни именно в този сезон, затова опитните рафтингари знаят точно във всеки един момент коя река е подходяща за определен тип лодка и екипаж. И това никак не е маловажно – който се е качвал в лодка върху буйна стихия, знае колко опасни и непредвидими могат да бъдат реките. Моето първо водно приключение беше преди години именно в края на февруари, когато река Въча беше придошла, и след няколко обръщания в леденостудената вода, вече си имах едно наум за подводните камъни и поговорката „жената е като река”. Да, може да не знам какви са точно жените, но ако сме като реките наистина, човек определено никога не бива да сваля неопрена!
Капитанът на лодката
Второто нещо е всъщност първото по важност в лодката, а именно - капитанът. Това е човек, който има много опит с реките, познава маршута и опасностите, а дори да не ги знае, притежава умения да води лодката. Той сяда отзад като дава инструкции на другите кой кога да гребе, а той самият направлява посоката с греблото си. В нашия случай капитан беше момче с прякор именно Капитана, защото беше такъв от много години. Капитана седеше върху задната част на лодката, неизменно с цигара в уста, която не изпускаше дори при обилно потапяне във водата. Речникът също е специфичен: „Левите да погребат, десните да починат”, „Хайде по-отговорно”, а когато трябваше да се мине някое препятствие, Капитана казваше сериозно с вдъхващ респект глас: „Сега всички да се укрепят”.
Правилникът на лодката
Трето, всяка лодка и всеки екипаж си има правилник, който капитанът припомня преди пускане. В случай на обръщане, греблата не се изпускат. Слушат се инструкциите и не се толерират своеволия. Освен това си има начини на минаване на всички по-особени места – бързеи, стеснени участъци, бентове. Последните се „скачат” само от опитни рафтингари. Бентът е особено предизвикателство и голяма радост за всеки екстремно настроен моряк. Носът на лодката трябва да олекне, затова след зверско засилване, всички се изтеглят назад към кърмата, за да полетят напред. И последно, но не маловажно, всяка лодка има своя бутилчица с огнена течност за сгряване, която се подава между членовете на екипажа малко след капитанската заповед за „укрепяване” в знак на радост и триумф от поредното успешно преминато предизвикателство на водната стихия.
