Романът на канадската писателка се превърна в истинска сензация, след като беше избран за книга на месеца от книжния клуб на Рийз Уидърспун.
Какво бихте направили, ако имате печеливш билет от лотарията, но за да получите парите, трябва да жертвате свободата си?
Тази на пръв поглед невъзможна дилема стои в основата на сензационния трилър „Лъки“ от канадската писателка Мариса Стейпли, който се превърна в моментален New York Times бестселър и се нареди сред избраните четива от популярния книжен клуб на Рийз Уидърспун.
Пренасяме се сред светлините и изкушенията на невероятния Лас Вегас, където Мариса Стейпли дава старт на диво и изпълнено с предизвикателства пътешествие из света на най-чаровната измамница на света.
Нейното име е „Лъки“, но не е изключено да сте срещали някоя от десетките ѝ други самоличности. И тя има 400 милиона причини да се опита да избяга от миналото си.
Лъки Армстронг е красива, силна, остроумна, талантлива… и се е забъркала в най-голямата каша на живота си. Току-що е извършила най-сериозния обир в кариерата си на измамница (която е завидно дълга за годините ѝ) и е готова още веднъж да „изхвърли“ поредната си самоличност в коша на някоя бензиностанция.
Всичко върви точно по плана, който Лъки и приятелят ѝ и партньор в кражбите внимателно са изградили. План, който ще ги осигури за цял живот и ще им позволи да заживеят в охолство.
За нещастие (или за щастие) обаче, радарът на младата жена да се забърква с най-неподходящите мъже и този път не ѝ изневерява и тя се оказва сама за пръв път през живота си – без баща си и без токсичното си гадже (или двамата мъже, които са я научили на всички тънкости от изкуството на измамата).
И понеже съдбата си знае своето и няма как допълнително да не обърка нещата, Лъки се оказва притежател на печеливш лотариен билет, който може да ѝ донесе близо 400 милиона печалба. И много години в затвора, ако се опита да си я получи.
Сега Лъки е изправена пред най-виртуозното предизвикателство на живота си – да осребри своя златен билет, но и да се изплъзне на властите. А междувременно изкусната измамница ще трябва да намери начин да се изправи и срещу собствените си демони от миналото... преди късметът ѝ да ѝ изневери изцяло.
С оригинален сюжет, смела, но уязвима героиня, взела повече от достатъчно грешни решения през живота си, множество обрати и изненадващи разкрития, „Лъки“ от Мариса Стейпли е нестандартен и остроумен роман за честността и прошката, вината и изкуплението и смелостта да предприемеш промяна към по-добър живот.
„Диво и удовлетворяващо пътуване през света на измамница със златно сърце. Завладяваща и въздействаща, „Лъки“ е най-забавната книга, която съм чела от доста време насам.“
Тейлър Дженкинс Рийд
Из „Лъки“ от Мариса Стейпли
Трета глава
Лъки се протегна в огромното легло и плъзна длани по копринените чаршафи, търсейки топлата кожа на Кари. Вдигна брадичка и изви гръб.
– Добро утро, скъпи...
Никакъв отговор.
Тя отвори очи. Беше сама в леглото. Мярна отражението си в огледалото на стената – косата ѝ стърчеше чорлава.
Спиралата от миглите ѝ се беше разтекла по лицето. Въобще не изглеждаше като човек, чието място е в апартамент в „Беладжио“ – по-скоро сякаш беше изпълзяла от контейнер за смет. Призля ѝ. Беше прекалила с шампанското предната вечер.
– Кари?
Мълчание.
Бяха нагласили телефоните си да ги събудят в четири сутринта, за да бъдат в пет на летището. Нали така? Лъки разтърка челото си, после очите. Когато се върнаха в хотела, след като вилняха из града, във фоайето имаше един мъж – същия, който беше говорил с Кари на бара в казиното.
– Кой е този? – попита заваляно Лъки. Кари ѝ отговори, че мъжът бил нов познат. Ако наистина беше така, тя, замаяна от шампанското, не бе забелязала нищо необичайно в отговора му.
Смътно помнеше как Кари ѝ беше прошепнал: „Качи се горе. Веднага. И отвори само ако съм аз. Приготви куфарите и дремни. След малко идвам и аз“.
Тя беше потънала в мъртвешки сън на леглото, но той би трябвало да я събуди, когато се прибере.
Между завесите вече струеше слънчева светлина. Часовникът на нощното шкафче показваше 10:23. Тя би трябвало в момента да е в самолета. А къде беше Кари?
– Ехо?
Ослуша се към душа – нищо.
Може би полетът им имаше закъснение. Може би той беше отишъл за кафе и закуска. Лъки отиде в дневната. Куфарът му още беше там, до нейния пред вратата. Тя взе телефона си и опита да му се обади, но веднага беше препратена към гласова поща.
Коремът ѝ отново се разбунтува. Хукна към банята и едва се добра, преди да повърне. Какво имаше в това шампанско? Дали Кари...
Не, той не би го направил. Не и Кари. Не на нея. Просто я мъчеше махмурлук.
Накрая Лъки успя да се надигне от студения мраморен под. Отново набра номера му, но телефонът му все още беше изключен. Пусна телевизора и превключи на новинарския канал, за да се увери, че наистина е толкова часът.
– ... Дейвид Фъргюсън и Алейна Кадънс – съобщаваше водещият имената, които двамата бяха използвали в Айдахо. – Издирвани за кражба на спестяванията на десетки възрастни хора и за пране на пари. Представяли са се за счетоводител и ресторантьор, а полицията подозира, че двамата са успели да прехвърлят огромни суми в банкови сметки зад граница, преди да избягат. Изпразнени са пенсионни фондове, съсипан е животът на много хора, полицията има подозрения, че двамата са свързани и с организираната престъпност...
Лъки се обърна. Лицето ѝ беше на екрана. Лицето на Кари също.
„Издирвани за измама, присвояване на средства и рекет“, гласеше надписът над снимките им.
Паниката ѝ се задълбочи, когато продължи да слуша новините. На кадрите се виждаха новинарски микробуси пред къщата им в Бойзи. Лъки приближи към екрана. Защо говореха толкова много за възрастни хора? Това беше лъжа. Обираха само заможните, не възрастните. Така се бяха уговорили с Кари. На това винаги я учеше и баща ѝ – кради от богатите, давай на бедните. Да, наистина в духа на Робин Худ. Какво лошо имаше да вземаш от хора, които притежават много повече от необходимото? На екрана водещият продължаваше да говори, но описваше нещата погрешно. Лъки не беше правила тези неща – поне не всичките. Не и рекет.
Кари! Какво си направил?
Лъки изключи телевизора. Приближи до сейфа и надникна вътре. Той не си беше взел паспорта, следователно имаше и друга самоличност, други лични документи, за които тя не подозираше. Явно беше планирал това от месеци, изобщо не възнамеряваше да избяга на остров Доминика с нея, а от самото начало беше планирал да я зареже, за да отговаря сама за всичко това.
– Не!
Гласът ѝ отекна в празната стая огорчено, самотно. Тя се отпусна тежко на леглото и скри лицето си с ръце. Точно за такива признаци трябваше да си отваря очите, както я учеше баща ѝ години наред. За хора, които е лесно да измамиш, защото, когато им предложиш любов, приятелство или убедителна сърцераздирателна история, те стават слепи и пред почитат да ти се доверят. „Сляпото доверие върти този свят, скъпа – казваше баща ѝ. – И когато ти се отвори такъв шанс, възползвай се. Вземи всичко, което успееш.“
Явно и Кари беше получил същия съвет. Не би трябвало това да я изненадва толкова.
Бягай, Лъки. Не може да останеш тук и просто да чакаш да те заловят.
Тя се изправи, отиде до куфара си, отвори го и затършува, докато напипа торбичката с ципа. Вътре беше колекцията ѝ фалшиви лични документи, кутия с боя за коса и една ножица.
Лотарийният билет също беше там – онзи, който беше купила предния ден, макар да ѝ се струваше преди цяла вечност. Когато взе билета, усети лекото бълбукане на надеждата. Ами ако...?
Само че това бе само блян. Нищо нямаше да излезе. Лъки пусна билета на пода и отиде в банята с ножицата и боята. Зае се да кълца отличителните си рижи къдрици и се опитваше да изпразни съзнанието си и да го презареди с информацията, която ѝ трябваше, за да пусне в ход новата си самоличност и да организира бягството си.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
