Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна - Култура и фестивали - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна

„Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ на Юнас Юнасон е вероятно най-добрата шведска книга от времето на Пипи насам. С нея ще се разходите в компанията на един жизнен 100-годишен старец не само по целия свят, но и из различни времена, част от вековния му живот. О, да, и ще се срещнете с исторически личности като Сталин, Хари Труман, Мао Дзъдун... Ето и началото на приключението (а в края на откъса разберете как да спечелите книгата „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ (издателство „Колибри“) от нас!)

***

Алан Карлсон стоеше разколебан посред лехата с теменужки, която се намираше от едната страна на старческия дом. Носеше кафяво сако и кафяви панталони, а на краката си имаше кафяви домашни пантофи. Не можеше да се каже, че е някой моден диктатор, но човек рядко е на тази възраст.

Алан обмисляше дали да не опита да се промъкне обратно през прозореца, за да си вземе шапката и обувките, но междувременно напипа портфейла си във вътрешния джоб на сакото и реши, че на този етап това ще е достатъчно. А и старшата сестра Алис неведнъж бе проявявала шесто чувство (той все криеше водката си, а тя винаги я намираше), та знае ли човек – може би точно сега се движеше по коридора към неговата стая и усещаше, че се случва нещо нередно.

По-добре да тръгва, докато е време, помисли си Алан и пристъпи извън лехата, а коленете му припукаха. В портфейла, доколкото можеше да си спомни, имаше няколко спестени стотачки, което беше добре, тъй като бягството нямаше да му излезе безплатно.

Алан се обърна, за да хвърли прощален поглед към старческия дом, който до съвсем скоро бе приемал като свое последно обиталище на земята. И тогава си каза, че да умре би могъл някой друг път, някъде другаде.

Столетникът пое на път със своите опикани пантофи (такива са, защото мъжете на преклонна възраст рядко стигат по-далече от обувките си, когато уринират). Първо през един парк, после покрай открита площ, където от време на време се организираше пазар в иначе съвсем тихия град. Няколкостотин метра по-нататък Алан стигна зад средновековната църква – гордост за района – и се отпусна на една пейка близо до щръкнали надгробни камъни, за да си поеме дъх. Предвид нивото на набожност в града, нямаше основание да се притеснява, че ще бъде видян. Забеляза, че по ирония на съдбата беше връстник с някой си Хенинг Алготсон, който лежеше под надгробния камък точно срещу него. Разликата между двамата беше, че Хенинг бе предал богу дух шейсет и една години по-рано. Ако беше по-любопитен, може би щеше да се зачуди от какво ли Хенинг се е споминал само на трийсет и девет години. Но Алан не се месеше в работата на другите хора – без значение живи или мъртви, особено ако можеше да го избегне, а в повечето случаи можеше.

Вместо това си помисли как вероятно не е бил прав, като е седял в старческия дом и си е казвал, че какво пък, може просто да умре и да се отърве от всичко. Макар цялото тяло да го болеше, Алан си даваше сметка, че определено беше по-вълнуващо и внушително да бяга от старшата сестра Алис, отколкото да лежи на два метра под земята.

При тази мисъл рожденикът се изправи, опълчи се на немощните си колене, каза „довиждане“ на Хенинг Алготсон и продължи импровизираното си бягство.

Алан се придвижи през гробището в посока юг, докато на пътя му не се изпречи една каменна ограда. Нямаше и метър височина, но Алан беше столетник, а не състезател на висок скок. От другата страна на оградата се намираше гарата на Малмшьопинг и старецът изведнъж осъзна, че нестабилните му крака го бяха повели точно натам. Веднъж, преди много, много години, Алан беше прекосил Хималаите. Тогава беше трудно, помисли си старецът, застанал пред последното препятствие, което го делеше от гарата. Продължи да мисли за това приключение толкова усилено, че оградата пред очите му започна да се смалява. И когато стана съвсем ниска, Алан я преодоля, напук на годините и болните колене.

В Малмшьопинг рядко има стълпотворение на хора и този слънчев пролетен ден не правеше изключение.  

***

СПЕЧЕЛЕТЕ книгата „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ (издателство „Колибри“). 

Отговорете в коментар под статията тук кое е щурото нещо, което бихте искали да направите, ако доживеете до 100 години?

Печелившият ще бъде изтеглен чрез жребий на 14 ноември 2013 г. и ще бъде обявен във фейсбук страницата на Peika.bg. Късмет!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Култура и фестивали
Коментирай
Galka Balka, 13.11.2013 | 15:18
Да се върна по стъпките си и да обиколя всички места и страни, където съм била, и да се срещна с хората, които съм познавала. Как ли ще изглеждат те след толкова години?
Milkana Petrova, 13.11.2013 | 14:52
Да започна отначало :)
Марияна Георгиева, 12.11.2013 | 12:35
да обиколя света
Миряна Василева, 11.11.2013 | 22:15
Да изляза извън Слънчевата система с летателен апарат и да пътешествам в космоса. :)
Иванка Христова, 08.11.2013 | 15:06
пътешествие до Луната, до тогава ще съм видяла света от близо :)))
Valentina Genova, 08.11.2013 | 09:57
ако дотогава не съм ходила на сафари в Африка, тогава със сигурност ще го направя. А и може би ще има отстъпка от цената за туристи над 100 години :)
Пенка Богоева, 08.11.2013 | 01:01
Ще отида да поживея на Кайманите...
Катя Вълчева, 08.11.2013 | 01:00
Ако съм все още жива до 100-годишнината си, то бих избрала да полетя с балон над Африка.
Yordanka Staripavlova, 07.11.2013 | 23:30
Да седна на някоя стара, любима пейка, на която съм била с любимият човек, защото той едва ли ще е имал същият късмет като мен, и ще си припомня прекрасните мигове, които сме имали заедно :)
Lili Mladenova, 07.11.2013 | 22:35
За щурите идеи, които ми хрумват ще ми трябват и пари - едно пътешествие от Сибир до Амазонка през Сахара и завършващо с някоя космическа екскурзия - до Марс, Венера или.....;-)
Asparuh Nikolov, 07.11.2013 | 19:19
Да сформирам рок банда в пенсионерския клуб, да обикаляме по света и да участваме в благотворителни концерти. Не съм музикант! :)
Stanislava Bratovanova, 07.11.2013 | 15:03
ето записвам си на телефона на 17 ноември 2083 да направя нещо такова: https://saintdobry.com/zhitie/
Stanislava Bratovanova, 07.11.2013 | 14:58
...нещо толкова хубаво, което граничи с щуротия...нещо като това, което прави дядо Добри от село Байлово (догодина става на 100)..като стана на 100 години искам да направя нещо ей такова..щуро, немислимо, добро, човечно...без да мисля само за себе си
Kalinka Ilieva, 07.11.2013 | 13:19
всичко пропуснато заради скруполи, роднини, фобии и безпаричие- да обиколя света( и тогава ще съм без пари, така че може и пеша, пък докъдето стигна, да скоча с парашут, да си намеря ново гадже, да кжа на всичките си живи познати какво точо мисля за тях, да напиша книга, да живея на дърво, и ...дотогава сигурно ще ми хрумнат още поне 101 идеи, така, че ще имам избор.
Валентин Мезев, 07.11.2013 | 10:29
Ще да е нещо щуро :) Бих пробвал нещо, за което си струва да умреш, нещо рискова, авантюристско, екстремно. Вероятно бих скочил от много високо и опасно място с делтапланер или бих навлязъл в опасните дебри на необятната Амазонската джунгла :)
Katerina Savova, 07.11.2013 | 10:19
Пътешествие из Близкия Изток. Приключение без екскурзовод и група. Само аз и един черен арабски кон. :)
Katerina Savova, 07.11.2013 | 10:17
Пътешествие из Близкия Изток. Приключени без екскурзовод и група. :)
Красимира Панайотова, 07.11.2013 | 07:13
да обиколя света.
Мария Иванова, 06.11.2013 | 23:57
да се возя при машиниста на влак :))
Kartofka Kartofkova, 06.11.2013 | 23:33
да се гмурна до големия бариерен риф край Австралия (да се знае, към настоящия момент не мога да плувам :))))
Марина Георгиева, 06.11.2013 | 23:26
Ще отида да помагам някъде по света като доброволец...
Niki Karagyozov, 06.11.2013 | 23:06
Хмм...на 100 години...да тръгна на околосветското пътешествие, което цял живот не съм успял да осъществя :) Дори може да пробвам с колело, ако съм в добра кондиция xD Колело + портфейла, както Алан :)
Георги Апостолов, 06.11.2013 | 23:00
Да организирам едно запомнящо се празненство , на което аз да не присъствам. Една "кротка" екскурзия в стил Билбо Бигинс би била точно по моя вкус.
Велина Илиева, 06.11.2013 | 22:59
Да пътувам с Транссибирската железница.
Daniela Gospodinova, 06.11.2013 | 22:52
да летя с парапланер :)
Абонирайте се за нашия бюлетин