Небет тепе – близо до небето
Из дебрите на Стария град и панорамната гледка
Спомняте ли си абитуриентския си бал? Завършването на училище? Ронещите сълзи родители, които ви изпращат за бала? Съучениците, чакащи ви за големия купон? Трепетното усещане в последните учебни дни, че някак леко се носите из въздуха и вече дори учителите гледат по-малко сериозно на живота? Чувството, че ви чака нещо ново, нещо мистериозно, нещо, което си нямате и представа какво е, но някак знаете, че не може да бъде лошо. Ето това трепетно усещане, че сте над всичко земно и обикновено, можете да почувствате, когато сте на Небет тепе – едно от любимите ми места в Пловдив.
Традиция е за пловдивските абитуриенти да се качват именно на това тепе, след като балът свърши и наздравиците са вдигнати. Да седнат на върха на хълма сред камъни от древни времена и да наблюдават как слънцето изгрява над града и го обагря в кървавочервено. Да сa с приятелите, които обичат – някак изхабени след такава бурна нощ, но спокойни. Да виждат как светът, пръснат под краката им, се събужда за нов ден, за нов живот, както те се събуждат за напълно новото начало, което ги чака... Вие откога не сте изпитвали това усещане?
И днес, когато се прибера в града, изпивам по една Kamenitza с приятели точно там. Представете си го – докато гледате тепетата в далечината и натоварения трафик от автомобили долу, всичко, което си разказвате, изглежда по-забавно или поне малко по-леко.
Да се изкачите по калдъръма нагоре, да минете покрай старинните къщи, да слушате уличните музиканти по тесните улички, да „кацнете” на някой камък сред руините и да си отворите по една студена бира, която да направи приказките още по-сладки – в крайна сметка животът май не е толкова труден.
И добрата новина е, че именно това тепе е едно от най-достъпните и лесни за катерене. А и с най-красива гледка, защото само с един поглед можете да видите три хълма наведнъж. Много удобно, ако нямате време като туристи да обикаляте из града цял ден.
Всъщност, освен за почивка и бира на красиво място, Небет тепе е много интересно и заради древната си история.
Легендите разказват, че именно под този хълм се крие магически стар тунел, който го свързвал с целия град – смята се, че се е използвал от императори и воини, за да избягат при опасност. А други пък разказват легенди, че тези тунели са събрали в себе си много силна, почти свръхестествена, дори извънземна сила. В интерес на истината, от северната страна на хълма, която не е толкова силно посещавана, наистина има таен проход. Той е бил построен през VI век, по времето на Юстиниан Велики. Вярва се, че през него е минал и апостол Павел. Освен тези мистериозни пътища, можете да разгледате и руините от крепостни стени и кули, следи от старо селище и дворец.
И ако това местенце не ви изглежда чак толкова уютно и закътано за пийване на една Kamenitza, то тогава без колебание давайте директно надолу. Ако някога сте се притеснявали да се върнете по пътя назад, то сега го направете без каквото и да е колебание. Там, някъде в началото на Стария град, се намира наскоро откритата Панорамна тераса – разположена не къде да е, а върху северната част на Тунела.
Доскоро чудесната гледка от това място беше недостъпна, но, за щастие, вече можем да седнем на една от пейките в градинката и да си починем след обиколката из Стария град. Но внимавайте, защото терасата остава незабелязана, ако не гледате добре на всички страни - и най-вече надолу. Аз самата съм я подминавала много пъти и дори сега, когато седнахме, там нямаше абсолютно никого точно по тази причина. Въпреки сянката и въпреки гледката към модерен Пловдив.
Явно понякога трябва да гледаме не само нагоре към небето, но и надолу, към земята, за да разберем накъде сме се запътили и къде трябва да стигнем.
Още интересни статии можете да прочетете на Powered by Kamenitza.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
