Винаги, когато се спомене името на братя Мормареви, в съзнанието ми изникват две от любимите ми техни книги – Войната на таралежите и Васко да Гама от село Рупча. Лично за мен тези две книги са повече от уникални – те белязаха цялото ми детство с толкова радост и положителни емоции, че не съм сигурна дали други юношески книги са ми повлияли толкова.
„Войната на таралежите“ описва група деца и тяхното ежедневие и игри. Годините, в които четох тази книга бяха едни от най-хубавите – безгрижно детство и цяло лято нови и вълнуващи квартални приключения с моите приятели. Може би за това книгата ми е толкова скъпа и мила на сърцето – защото в героите откривах и част от себе си, част от моя живот. Чувствах се като една от тях, сякаш в тази книга бяха описани моите детски емоции, преживявания и мечти.
Това произведение на Мормареви е любимо на много поколения българи. Книгата е толкова забавна, истинска и емоционална, че няма как да не те грабне. Бих казала, че това е една от малкото книги, които се натъжих, когато прочетох, защото оставих верни и забавни приятели между страниците. Според мен такава книга се пише и лесно, и трудно. Лесната част идва от това, че героите и случките в сюжета са такива, които някога се срещаха постоянно. Всеки квартал или махала си имаха компания от деца, които създаваха забавен смут сред останалите жители. Трудната част идва от това, че трябва така да ги опишеш, че да останат истински, да не заприличат на толкова измислени герои, че в един момент читателя да си каже, че не вижда нищо завладяващо в книгата. Братя Мормареви обаче нямат такъв проблем, така поне си мисля аз. Всяка дума е подбрана с внимание и мисъл, и разбира се с много любов. За мен книгата е като хроника на едно забавно и безгрижно детство, каквото днешните деца за съжаление не познават.
„Васко да Гама от село Рупча“ ми е не по-малко любима книга. Преди реално и физически да обиколя света, аз го направих именно с героя на Мормареви от едноименната книга. И аз като младия Васко мечтаех за пътешествия и приключения. Книгата е наистина завладяваща, не само с това, че той успява, макар и неразрешено, да обиколи някои места, но и с това, че където и да се намира, каквото и да прави, той е запазил своите приятелства.
От книгата се вижда как Васко е по-различен от своите връстници. Той има мечти, които са извън пределите на детския мозък. Може би това, че баща му постоянно пътува го кара и него да иска същото – все пак много малки момчета искат да бъдат като бащите си. Мормареви създават образа на Васко като едно порастнало дете. В него сякаш има двама души – типичното дете, което прави бели и от време на време лъже, и юношата, който мечтае да види света и знае, че животът е много повече от училище и игри с децата в парка. Признавам си, че именно тази книга от моето детство ме направи мечтател. Накара ме да изляза от комфортното си място и да бленувам за пътешествия и адреналин.
Братя Мормареви са истински творци, в това което правят. Със своите книги те докосват душите на хората и отварят умовете им за нови мечти, по-странни, по-дръзки, по-различни. Те карат въображението ни да работи в такива посоки, в които не сме подозирали, че може да се отиде. Техните книги са като наръчници за деца и възрастни, които искат да излязат от рамките на сивото ежедневие, но не знаят как. Лично за мен това са книги, които всеки българин трябва да има в своята библиотека и когато се почувства в застой или изчерпан от към идеи, да ги отвори, да прочете няколко страници и да си върне цветното мислене.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
