Вкусна география за деца - Кюстендил и черешите - Хапване и пийване - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Вкусна география за деца - Кюстендил и черешите

Как щяха да изглеждат учебниците, ако авторите им бяха деца?

Двама разбойници обикалят България с колата на баба си, правят си номера, смеят се, мърморят, похапват от местните лакомства и пишат заедно непълната, неточна и абсолютно невероятна география на своята страна. Приключенията им се услаждат: от страшните пчелояди до спускането с всъдеход из Родопите, от пещерната юфка до черешовите горички или спокойния пикник до шабленския фар. Всички рецепти в книгата са изпробвани наистина и изядени до шушка от нейните автори – Ана Бодакова, Дара Варадинова, Десислава Димитрова и Зорница Христова. Невероятните илюстрации са на Аля Маркова. Прочетете нашето интервю с две от авторките - Анна (11 г.) и Дара (12 г.).

Прочетете откъс от книгата „Вкусна география“ - с място на действието черешов Кюстендил, а след него научете как можете да я спечелите!

*

21-и май, Тони

Седим с братовчед ми пред една купа черешови костилки и обсъждаме бъдещия си бизнес.

- Ако тук има, да кажем, триста костилки, като ги заровим, ще израстат триста дървета. От едно дърво да оберем, да речем, две хиляди череши, значи общо шестстотин хиляди. Като ги изядем и заровим костилките, от тях ще пораснат шестстотин хиляди дървета. По две хиляди череши всяко - прави... милиард и двеста милиона череши! Ще ги продадем и ще си купим...

- Бабо – започваме ние след малко. – Искаш ли да станеш милиардерка? От теб труда, от нас идеята и началния капитал – добавяме, като й подаваме купата с костилките.

Баба ни изслушва сериозно и казва, че планът ни звучал много разумно, а и тя отдавна усещала остра необходимост от яхта. Само че стратегията ни имала нужда от тестване, за да бъде всичко стопроцентово сигурно.

Мислех, че баба ми се шегува, но след няколко минути в интернет и няколко телефонни разговора тя вече ни беше уредила с бране на череши. Ние се заослушвахме, но като спомена, че ще има и надница, идеята ни се стори прекрасна.

22-и май, следобяд

Драговщица, Кюстендилско

Раят на черешите се оказа на два часа от София, около Кюстендил. Преди там имало най-вече сливи и ябълки, но пък черешите вървели така добре, че напоследък отглеждали най-много тях. За два дена сме изпуснали празника на черешата, когато целият център бил залят с плодове – кошници с череши, сладки с череши, картини с череши...

Страшни шедьоври ще станат, мислех си аз – всичките в един цвят, както са черешите по пазара. Откъде да знам, че имало бели череши. И оранжеви череши. И ярко червени. И почти черни. Добре, че не се обадих.

Отначало брането беше лесна работа. Клоните се свеждаха почти до земята, тъй че нямаше нужда да се катеря, а освен нас и хората от селото, имаше едно мъничко момиченце, което си беше дошло с котето. После обаче установих, че така се налага да работя непрекъснато, вместо – както планирах – предимно да ям. На едно съседно дърво беше опряна стълба,тъй че си взех кошницата и се изнесох към върха. Блажено ядох череши десетина минути, докато откъм кошницата ми не се разнесе жално мяукане. Една череша да бях сложил вътре, щях да видя, че 1) котето се е самонастанило там, 2) всички са заминали нанякъде и 3) братовчед ми е отмъкнал стълбата.

Когато най-сетне бях долу, другите вече приключваха. Баба си беше набрала голям букет билки и разправяше на момиченцето, че било Еньовден и сънищата тази нощ били много особени – когото сънуваш, за него ще се омъжиш. Набрах някакви треволяци и зачаках отмъщението.

22 май, вечерта, Тони

Когато вечерта Марти заспа в хотела, аз оплетох от треволяците един страшен венец, заметнах го с шала на баба и започнах да кръжа около братовчед си, надавайки тайнствени звуци. Мисля, че го очаква страховит брачен живот.

3-и юни, сутринта, Марти

Кюстендил

Баба ни заведе в галерия „Владимир Димитров-Майстора“. Когато бил малък, Майстора работел като писар в кюстендилския съд. В свободното си време рисувал по всички листчета, които намирал там! Аз, като рисувам така в работата на татко, само ми се карат, а на него му събрали пари да го пратят да учи в Художествената академия.

Най-известните картини на Майстора са портрети на хора от тукашните села – най-често жени, но има и деца. Зад главата обикновено се виждат много плодове. Плодовете и лицето са в едни и същи цветове, понякога доста особени, но изглежда красиво. Вечерта с братовчед ми решихме да си направим такива портрети. Наредихме череши по възглавницата, легнахме между тях и се снимахме така. Надявам се да продадем творбите за луди пари, така че да платим глобата в хотела.

*

СПЕЧЕЛЕТЕ книгата "Вкусна география" (Издателство "Точица").

Как? 

Споделете в коментар под статията тук любимата рецепта на баба, както и от кой край на България е?

Наградата ще изтеглим в томбола и ще обявим във нашата фейсбук страница на 22 март 2014 г.

Успех! 

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Хапване и пийване
Коментирай
Жабока Кърмит, 24.03.2014 | 11:13
Циганска баница! Бабите вече не правят такива неща. Когато времената бяха по-бедни и нямаше 150 вида вафли по магазините, ядяхме филия със сол, червен пипер и чубрица, поръсена с олио.
Nina Peicheva, 24.03.2014 | 10:35
Домати с яйца на тиган! Когато са готови, може да се поръси с малко сирене. Тази рецепта е изключително простичка, баба не слагаше никакви подправки освен сол - разчиташе на истинските вкусове на храната.
Kartofka Kartofkova, 10.03.2014 | 21:54
Пещерски милинки :))) любима рецепта от баба - забърквате тестото от мая (разтворена във хладка вода), 1 с.л. олио, 1 ч.л. сол, 1/2 буркан кисело мляко и 1 яйце. След това правите малки топчета (като всяко трябва да се натопи в мазнина) и в средата пъхате сиренце. Следва втасване. Втасалите милинки се заливат със смес от масло (1 пакет), 1/2 с.л. сол и 3 с.л. брашно - сместа трябва да е като гъста боза. И после печете.... и накрая хапвате :)))
Марияна Георгиева, 10.03.2014 | 13:01
Пълнените чушки на баба-със застройка от Северняшкият край.
Невена Михайлова, 08.03.2014 | 13:59
Моята баба от едно врачанско село също приготвя баница с локум. Корите наръсва със смлени орехи и малки късчета локум, после навива на руло и реже малки "пънчета", които подрежда в тавата, а след изпичането полива баницата със захарен сироп. Страхотен вкус! Като малка изяждах само долната част на парчето, в която е попил целия сироп...
Йорданка Чакърова, 07.03.2014 | 01:56
Любимата ми рецепта на баба ми е свързана със светоусещане, с един цял процес по приготвяне, който носи сетивния усет за корените ми и едно чувство за дом от друг порядък. Родопски пататник. С домашни точени кори - с малко оцет, за да стават крехки и хрупкави, брашно и вода. Точени на огромна дървена дъска, която после служи и за обръщането на пататника, след бавно и търпеливо изпичане на печка на дърва. Маслото и сиренето са от съседното село. Майка ми разказва, че нейната майка, а преди това и прабаба ми винаги са казвали, че постната храна става вкусна чрез солта и мазнината. Маслото не се щади. Картофите и лукът се стържат търпеливо, а най-важната подправка е джоджен или както го познавам аз от малка - гьозум. Цялата смес се изсипва в корите, който се подгъват в кръглата тава и започва чакането. Миризмата е като усещането за нещо познато, откакто се помниш, че и преди това. Баба ми е непретенциозна и добра. Няма нищо излишно, вкусът е точно такъв какъвто трябва да бъде - без излишни украси. Изключително рядко ни се отдава случай и повод да съм в Девин и тя да го приготви. Но когато стане се чувствам щастлива. Това е моята любима споделена рецепта от детството.
Иванка Караславова, 06.03.2014 | 20:35
Любимата рецепта, която помня от моята баба, е за баница с локум. В домашно точените кори увиваше малки парченца обикновен локум! Любим вкус от детството!
Марина Георгиева, 06.03.2014 | 19:40
Пълнен заек с ориз, маслини и орехи... незабравим вкус, похапван в Пернишко, иначе рецептата идва от една дебела книга със рецепти от цял свят.
Абонирайте се за нашия бюлетин