Връх Голяма Сюткя – из най-дивата част на Родопите - Уикенд - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Връх Голяма Сюткя – из най-дивата част на Родопите
Автор: Александър Караджов

Преход из една от най-дивите части на Родопите. Заключена е между село Побит камък, Каратепе (Черновръх) и Грашево на запад и прохода Картала и язовирите Голям Беглик, Беглика и Тошков чарк на изток. Това е огромна по площ територия, където природата все още е в първичния си вид.

В този район има стотици местности, наречени "чарк" - Мяхов чарк, Домовчиев чарк, Димов чарк, Качаков чарк и др. Мястото, където спя през изминалата вечер, се нарича Пълев чарк. Изобщо, чаркове да иска човек. "Чарк" означава дъскорезница или работилница за гайтани, която се задвижва с вода. В миналото тук е имало много такива. Районът е бил изключително оживен, а реките са били пълноводни.

Събуждам се в добра кондиция въпреки големия студ през нощта. Пие ми се чай, но преценям, че това ще бъде лукс и излишно забавяне с оглед на пътя, който ме очаква, и влошаването на времето, което синоптиците прогнозират, че ще се случи само след няколко часа.

Качвам се с колата до Коларова поляна и друг един "чарк" с интересно име - Газинчев чарк. Паркирам, събирам нужните ми неща, слагам раницата на гърба и... наистина не зная накъде отивам. Поемам по стръмен, черен път, изкачващ се по левия бряг на река Семиза. Маркировка няма, а ми предстои навлизането в една от двете най-диви територии в Родопите. Намирам се на самата северна граница на резерват "Беглика", а само няколко километра северно от мен е другият див и непроучен резерват - "Мантарица".

Денивелацията е убийствена, а теренът на места - доста труднопроходим. Излизам на по-главен черен път и по интуиция поемем вляво. Появява се стара маркировка в жълт цвят. Определено хората не са най-често срещаното нещо тук. Много по-чести обитатели са елените, дивите прасета и мечките. Няколко крачки по-късно се стряскам от мощни плясъци на криле. Инстинктивно посягам към спрея против мечки, закачен на раницата ми. Изплашил съм едър глухар. Секунда по-късно изпод клоните на съседния смърч излита втори, а веднага след него - трети.

Глухарите могат да бъдат срещнати в природата изключително рядко. Обитават много стари иглолистни и букови гори, като отбягват места, където минават хора. Петлите имат перфектно зрение и слух, които са изграждани още от времето на терциера. Когато настъпи размножителният период, мъжките издават чудновати и специфични звуци, които не могат да бъдат сравнени с никой друг звук в природата. При т. нар. "брусене" глухарят запушва ушните си канали за няколко секунди и именно тогава той е изключително уязвим. Тези интересни птици имат определени места за сватбуване, наречени токовища, като между мъжките индивиди понякога там се водят ожесточени борби.

Нужни са ми няколко секунди за нормализиране на нивото на адреналина, след което продължавам с изкачването. Движил съм се точно един час и десет минути с доста бързо темпо. Излизам на разклон. Вляво от мен идва пътят от долината на Мечкина река. Отбивката вдясно трябва да ме отведе до върха. Оттук до върха по целия път личат следите от копитата на много едри диви прасета. Тук-там се мяркат стъпки и на кошути. Върхът е известен като най-високо разположеното еленово сборище в България.

След още четиридесет минути стъпвам на Голяма Сюткя - третия по височина връх в Родопите след Перелик и Широколъшки снежник. Височината му е 2186 м. Времето е приказно, но както се случва във високата планина, скапва се за броени минути. Почивам точно 12 минути, снимам, разглеждам, маркирам пътищата от върха. Сюткя е известен като един от върховете с най-много подходи и възможности за изкачване до него.

Цялото пътешествие можете да откриете в блога на Александър Караджов тук.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Уикенд
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин