Години наред писатели и художници от цял свят идват в Париж, за да намерят вдъхновение.
Апогей са "Лудите двадесет" - десетилетието, допринесло най-много за чара на Париж, като люлка на културата. В Les deux magots и Cafe de flore, които всички започват да наричат "литературните" кафенета, Хемингуей разгръща таланта си, а Бунин намира своите тъмни алеи. Не всички са го харесвали. Едни са го обожавали, а други - ненавиждали, но истината е, че Париж не е оставил никого безразличен.
В сборника „За Париж“ (издателство Smart Books) ще намерите най-вълнуващото обяснение в любом към Париж. При това с думите на най-великите автори - Ърнест Хемингуей, Иван Бунин, Гертруд Стейн, Алексей Толстой, Владимир Маяковски, Андре Мороа, Марк Твен и др.
Прочетете впечатленията на Хемингуей в откъс от книгата „Рождество в Париж“, а в края научете как да спечелите книгата от Peika.bg.
Целият Париж е в сняг. Огромни нажежени до червено въглени пламтят в мангала пред кафенето. На масичките в кафенето зиморничаво треперят мъже с вдигнати яки, които въртят в ръцете си чаши с американски грог, а момчетата съобщават, крещейки, заглавията на вечерните вестници.
Автобусите бучат като зелени булдозери през сипещия се в здрача сняг. Белите стени на домовете се мержелеят през сумрачния сняг. Никъде другаде снегът не е така красив, както в града. Прекрасно е да си на моста над Сена в Париж и да гледаш през завесата от меко стелещия се сняг сивата грамада на Лувъра, реката, пресечена от множество мостове и обрамчена от сивите къщи на стария Париж, а в далечината, някъде в здрача, дреме Нотър Дам.
Много красиво е в Париж и много самотно е там на Рождество. Младеж и девойка вървят по улица „Бонапарт“ от страната на реката в сянката на високите къщи към ярко осветената малка уличка „Яков“. В малкото ресторантче на втория етаж, истински ресторант на Третата република с две зали, с четири миниатюрни масички и котка, сервират специални рождественски обеди.
- Всичко това не ми прилича много на Рождество – казва девойката.
-Аз пък искам боровинки – казва младежът.
Те се нахвърлят на специалния рождественски обед. Пуйката е нарязана на странни геометрични порции, в които има малко месо, огромно количество хрущяли и голяма кост.
- Спомняш ли си пуйката у дома? – пита момичето.
- Не говори за това – казва момчето. Те се нахвърлят на картофите, пържени в мазнина.
- Интересно, какво ли правят сега вкъщи? – пита девойката.
- Не знам – отговаря младежът. – Как мислиш, ще се върнем ли някога у дома?
- Не знам – казва девойката. – Как мислиш, ще ни провърви ли в изкуството?
Собственикът влиза с десерта и малка бутилка червено вино.
- Съвсем забравих за виното – казва на френски.
Момичето заплаква.
- Не смятах, че Париж е такъв – казва тя. – Мислех, че е весел, изпълнен със светлина и много красив.
Младежът я прегръща. В крайна сметка това може да се направи и в парижки ресторант.
- Стига, скъпа. Ние сме тук само три дни. Париж ще бъде друг, ще видиш.
Те похапваха десерта и никой не забеляза, че той беше позагорял. После се разплатиха и слязоха по стълбите на улицата. Снегът продължаваше да вали. Те тръгнаха по улиците на стария Париж, който беше свикнал с дебнещите вълци и ловуващите хора, а високите стари здания, които са били свидетели на всичко това, сега се извисяваха застинали и недокоснати от Рождеството.
Момчето и момичето тъгуваха по дома си. Това беше първата им Коледа в чужбина. Вие никога няма да разберете какво е Рождество, докато не го изгубите в някой чужда страна.
*
СПЕЧЕЛЕТЕ сборника "За Париж".
Как?
Отговорете в коментар под статията тук: Кое е нещото, което не ви оставя безразлични към Париж?
Един от отговорилите ще бъде изтеглен чрез жребий и ще спечели книгата. Името му ще обявим на страницата във фейсбук на Peika.bg на 1 декември 2015 г.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
