Зад кулисите: 4 неща, които не знаете за Иран - Култура и фестивали - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Зад кулисите: 4 неща, които не знаете за Иран
Автор: Стефан Стефанов
Зад кулисите: 4 неща, които не знаете за Иран
Снимка: Andrea Papale

Иран е една от най-непознатите за туристи мюсюлмански държави и същевременно е една от най-интересните, защото историята на народа й е много древна. Заради политически и религиозни причини до скоро страната беше трудно достъпна, но това вероятно скоро ще се промени, защото нещата се развиват в посока на отваряне на Иран към света.

Подписването на рамково споразумение през април 2015 г. за ограничаване на ядрената програма на Иран, от една страна, и свалянето на международното ембарго, от друга, е първа стъпка към това древната персийска земя лека-полека да стане по-достъпна за пътешественици. А те има какво да видят там, защото Иран е черно-бяла маска от много древни традиции и история, арена на борба между религиозни догми и непрекъсната социално-културна съпротива срещу тях, репресии и жизнена ъндърграунд сцена. Всичко това прави Иран интересен, защото е място като никое друго на света. Ето само четири от нещата, които правят Иран уникален.

32996

1. Иранската Нова година

Новруз – иранската Нова година е един от най-древните религиозни празници в света и се чества на пролетното равноденствие. Корените на празника са в древната религия на персийските предци на иранците - зороастризмът. Зороастризмът е по-стара религия от юдаизма, християнството и исляма и е повлияла на развитето и на трите. Всъщност е уникална, защото зороастризмът е първата монотеистична религия, базира се на борбата на доброто и злото по света, както и посочва връзката на човека с природата. Зороастрийците почитат огъня, днес в Иран живеят около 30 хиляди зороастрийци (любопитен факт е, че легендарният фронтмен на Queen Фреди Меркюри е от зороастрийско семейство), а отношението към тях от страна на ислямските религиозни власти никога не е било добро, въпреки че всички в Иран празнуват Новруз.

Преди разпада на Съветския съюз този празник се е празнувал само в Иран, но днес той се чества в много други страни като Ирак, Грузия, Афганистан, Азербайджан, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, Киргизстан, Пакистан, а разновидности има в Албания, сред кюрдите в Ирак и Турция, и на Индийския полуостров, че даже и в националния календар с празници на Канада от 2009 г. През 2010 г. Новруз беше включен със собствен международен ден в календара на ООН и бе описан като „персийски пролетен фестивал, който е честван повече от 3 хиляди години.“

Преди Новруз традицията налага хората да правят големи почиствания на къщите си и да си купят нови дрехи. В последната сряда преди Новруз е Чахар Шанбе Сури, когато иранците палят огромни огньове на общестевни места и ритуално ги прескачат за здраве. Властите в страната обаче се опитват максимално да ограничат тази традиция, защото я считат за езическа, както и заради проблемите, които създава – през 2015 г. над 400 души са пострадали и трима са загинали в инциденти, свързани с ритуала.

Иранският Дядо Коледа на Нова Година

На Новруз всички си слагат нови дрехи и се веселят в продължение на 12 дни, посещавайки роднини приятели. 12-те дни на Новруз са свързани с идеята за 12-те зодиакални позиции, а на 13-я ден всички семейства излизат за Сизда Бедар - пикници и празненства на открито сред природата. По време на Новруз масата на иранците е отрупана с храна и се разменят подаръци. Менюто включва седем храни, започващи с буквата С в персийската азбука - сабзех (покълнали пшеничени стръкове), сенджед (сладки, изсушени плодове от лотосово дърво), саману (сладък пудинг), серке (оцет), сир (чесън), сиб (ябълки) и сумак (плодове от смрадлика)

Една от интересните подробности, свързани с иранската Нова година е, че те също имат Дядо Коледа и неговия помощник. Там добрият старец се нарича Аму или Чичо Новруз и също раздава подаръци на децата. Помощникът му обаче е по-колоритен – Хаджи Фируз е вестителят на Новруз, чието лице е почернено със сажди (черното носи късмет във вярванията на древните перси). Фируз е облечен в червено и свири из улиците на дайре или барабан, а много мъже и момчета също си мажат лицата със сажди като част от традицията.

32997

 2. Женени за няколко души

Иранската представа за брака е основана на религията и е изцяло в полза на мъжете. Там един мъж може да има постоянен брак с една жена, но може да има отношения с друга без да уведоми своята съпруга. При това, новата жена в този триъгълник може да договори определена сума за тези отношения. Освен това, тя на практика няма други задължения, освен да прави секс с мъжа. Този трик е измислен от иранските мъже, защото бракът в тази страна се води за свещен и прелюбодеянието се счита за огромен грях, а разводите са много трудни и не се приемат добре от обществото. С други думи, те са измислили как религиозно да узаконят проституцията.

32993

3. Какво – паркур в Иран?

Паркурът е изключително опасен, но много атрактивен уличен спорт, който дава възможност да се придвижвате възможно най-бързо из урбанистичната среда, използвайки особеностите й – стълби, парапети, покриви, стени. Вероятно заради гореописаната хватка с браковете (както и заради факта, че жените в Иран са силно репресирани) паркурът навлиза като субкултура изключително силно именно сред тях.

Паркурът е мода сред иранските жени, която беше описана в западните медии, заради своята масовост. А и наистина е странна гледка да видиш как забулени жени се мятат и скачат от покриви и стълби. Това, разбира се, също не е прието от религиозните хардлайнери в страната, защото изглежда „неприлично“, но жените продължават да тренират, виждайки в паркура начин да поддържат отлична физическа форма, както и възможност индиректно да се съпротивляват срещу половата сегрегация в страната.

32994

4. Изкуството на вежливостта

Тароф е персийско изкуство на вежливостта, което проповядва определено социално поведение и налага различни типове комуникация в обществото. Например, ако работник преговаря за заплата, той може да започне с възхвала на работодателя, последвана от продължителен пазарлък в много учтив стил. Накрая се очаква и двете страни да разберат основната причина за разговора и да се договорят. Случва се работници да работят без пари известно време, преди въобще да се стигне до този диалог. В друг случай, в магазин, според Тароф, купувачът трябва да настоява да плати поне около 3 пъти, преди продавачът да посочи цена и да започне пазарлъкът.

Тароф определя и гостоприемството – домакинът трябва да даде всичко на госта си, а гостът трябва да го откаже. Това може да продължи също 3 пъти, преди двамата да се разберат какво може да предложи единият и какво иска другият. Това, разбира се, понякога води до затруднения и доста конфузни ситуации.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Култура и фестивали
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин