Мечтаният дом крие стари тайни в заплетения роман на британската писателка.
Колко далеч бихте отишли, за да получите дома на мечтите си? Да, онази къща, зад чиито стени винаги сте си представяли да живеете? Която изглежда сякаш е създадена специално за вас?
Ако съдим по зловещия психологически трилър „Новата къща“ от британската авторка на бестселърови романи Тес Стимсън, който вече е и на българския пазар, отговорът на тези въпроси е – „твърде далеч“. Сред страниците на този смразяващ разказ за най-мрачните човешки желания една къща ще стане ябълката на раздора в няколко наглед обикновени живота.
Бихте ли приели ключовете за „Новата къща“, за която си заслужава да умреш?
Стейси и Филикс Портър са щастливите собственици на Стъклената къща – архитектурно бижу, закътано в богаташките улички на Югоизточен Лондон, с прозорци от пода до тавана и приковаващо завистта на съседите. Двамата обаче искат да се разделят с богаташкия си имот, но не преди Стейси да намери перфектния купувач за него. Някой, който би направил всичко, за да има Стъклената къща. И да пази тайните ѝ.
Мили и Том Даунтън винаги са си мечтали да живеят точно в Стъклената къща и от години дебнат така дългоочаквания знак „Продава се“ най-после да се появи отпред. С граничещото си с мания хоби да разглежда – и прониква в – чуждите къщи, Мили знае всичко за дома на семейство Портър. И от мечтата ѝ я дели единствено продажбата на собствения ѝ дом, която трябва да стане достатъчно бързо.
Харпър и Кайл са работили усилено, за да достигнат статута си на популярни инфлуенсъри с милиони последователи и да осигурят на децата си живота, които те самите никога не са имали. В търсене на нов дом, те попадат на обявата на Мили и Том и веднага се влюбват в къщата им.
Три двойки. Две къщи. И една продажба, която пропада и повлича след себе си лавина от ужасни събития.
Защото „Новата къща“ не е просто история за недвижими имоти. Това е история, в която разумни рамки не съществуват, а амбицията е грозен плевел, който задушава мечтите и желанията на хората, обладава умовете им и помрачава разума им.
Героите в този модернистичен, заплетен и хипнотизиращ трилър съвсем не са тези, които изглеждат на пръв поглед. Защото между тях се крие и един психопат, чиито тъмни импулси излизат извън контрол. Но как се различава той от нормалния човек?
В „Новата къща“ Тес Стимсън ни кани да пристъпим през прага на умело изплетен разказ, в който границата между доброто и злото не е видима с просто око. А абсолютно непредвидимият му финал ще остане в съзнанието ви седмици наред…
Из „Новата къща“ от Тес Стимсън
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
МИЛИ
По време на сутрешния си крос забелязвам табела „Продава се“ пред Стъклената къща.
Тя е знакова постройка в Югоизточен Лондон, скрита в лабиринт от улички между Фулъм и Пътни. За разлика от други квартали, по-голямата част от сградите в жилищния фонд тук са еднотипни, построени в трийсет и пет годишния период на просперитет, когато с идването на метрото – Дистрикт Лайн – през 1880-а жилищните сгради заемат мястото на обработваемите площи. Безкрайни са редовете с идентични едуардски и викториански градски къщи, туктам прекъснати от следвоенни дуплекси, вдигнати върху разрушения от бомбардировките.
Там беше и Стъклената къща.
Дворът е разположен в правия ъгъл на Г-образна улица, натикана между перпендикулярни редици къщи като резенче пица. На това място имало работническа къщурка, докато не била заличена от бомба през Втората световна война. Известно време смятали, че това парче земя е твърде малко за нов строеж, докато хората не започнаха да плащат по седемстотин и петдесет хиляди британски лири за паркомясто.
С млечно прозрачната си фасада и черната си метална конструкция къщата прилича на стъклен фенер. Състои се от два куба, поставени под ъгъл един върху друг, и благодарение на външните стени от прозрачно и матирано стъкло излъчва сияйна аура. Според архитекта, проектирал я през шейсетте, е вдъхновена от модернистичната стъклена къща в Париж, сграда от трийсетте години на двайсети век, известна като La Maison de Verre.
Основните дневни стаи в куба са на горния етаж, увенчан с градина на покрива, докато трите просторни спални се намират на долното ниво. Обърнатото разположение и стъклените стени позволяват на светлината да се излива в стаите, а ефектът се подсилва от прозрачните плъзгащи се вътрешни врати – като онези, които се срещат в традиционните японски домове.
Ако беше построена другаде, цената на тази къща би била осемцифрена, но единственият достъп до собствеността беше през пътечка, по-тясна от два метра, която разсичаше два съседни имота под ъгъл четиресет и пет градуса. Естествено, нямаше паркомясто. Изобщо нямаше двор, като изключим покрива и тесния басейн, проектиран по-скоро за спорт, отколкото за отдих, който заемаше цялата задна градина.
Като квадратура къщата е по-малка от нашата, но пространството е разчертано така ефективно, че етажното разпределение е като произведение на изкуството. Имотът е сменял собственика си само веднъж, откакто е построен. Според имотния регистър настоящият собственик е „Саломе“ ООД, компания с двама директори – Филикс и Стейси Портър. Купили са я преди дванайсет години точно след като госпожа Портър започна кариерата си в сутрешния блок на телевизията.
Знам всичко това, защото дебна къщата от години.
Видях я за първи път, докато тичах и бутах количката на Питър, оползотворявайки по най-добрия начин отпуска си по майчинство. Тогава живеехме отвъд реката в двустаен апартамент в Уондсуърт. В онзи момент само това можехме да си позволим.
Спрях така внезапно, че Питър едва не получи камшичен удар. Тогава най-ясно усетих значението на израза „любов от пръв поглед“.
Бях като ударена от гръм – това бе моята къща! Но все още не го знаеше.
Веднага щом се прибрах вкъщи, казах на Том, че съм открила къщата, в която ще остареем. Той знаеше много добре, че не си фантазирам, въпреки че в онзи момент едва смогвахме да си плащаме вноските по ипотеката на апартаментчето.
Следващия уикенд наблюдавахме Стъклената къща от тротоара и бяхме единодушни – влизаше в официалния списък.
Други двойки си правят списък със знаменитости, с които им е разрешено да спят без последствия, ако шансът им се усмихне.
Ние имаме списъци с къщи.
Пет за всеки. Ако някоя от тях се освободи и можем да си го позволим финансово, другият няма избор, освен да се съгласи.
И преди съм хлътвала по къщи, разбира се, но не чак така. Имаше например един изумителен апартамент в Нарни, градче, кацнало на върха на хълм в Умбрия, Централна Италия, който плени сърцето ми преди няколко години. Невероятна къща на западното крайбрежие на Тихия океан с гледка към необятната морска шир, на която попаднахме по време на пътуване до Калифорния по-миналото лято. Стъклената къща обаче е голямата ми любов. Има нещо в студеното ѝ самодоволство, в безкомпромисната ѝ отдаденост на форма пред функция. Тази къща никога не би се извинила за това, което е.
Фактът, че не съм била вътре, няма значение. Семейство Портър имат сложна система за сигурност, срещу която би било глупаво да си меря силите. Не съм нинджа. Знам си способностите. А и онази жена доста държи на уединението си; за разлика от повечето знаменитости от малкия екран, никога не е канила камера в дома си за обичайните воайорски статии по списанията.
На мен обаче не ми е необходимо да влизам. Когато си сигурен, си сигурен.
Агентът по недвижими имоти здраво разтърсва стълба, на който е закрепена табелата „За продан“, за да провери дали е стабилен.
– Интересувате ли се? – пита той, докато аз стоя като зашеметена на тротоара.
С Том вече можем да си я позволим. Аз изкарвам добри пари, а последните десет години неговият бизнес в областта на хайтек сигурността беше доста успешен.
– Да – казвам. – Интересувам се.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
