След бестселъра „Защо никой не ми го е казвал досега“ д-р Джули Смит предлага още полезни съвети за моментите, в които сме преуморени, тъжни, стресирани или изплашени.
Над 2 милиона души в Instagram и близо 5 милиона в TikTok – така изглежда в смайващи числа публиката на популярната психоложка д-р Джули Смит, която промени животите на своите почитатели с безценните съвети в международния бестселър „Защо никой не ми го е казвал досега“.
Само дни след световната си премиера у нас се появява и втората книга на специалистката по ментално здраве – „Отвори тогава, когато“. В нея Джули Смит събира някои от най-важните уроци от работата си като психолог, които могат да послужат като спасителен пояс в трудните моменти.
Като естествено продължение на „Защо никой не ми го е казвал досега“„Отвори тогава, когато“ навигира читателите през различни житейски ситуации и ги учи как да се справят с предизвикателствата в реално време – с мисъл за своите емоции и вътрешния си мир.
Предлагайки професионални насоки, написани с характерия за нея сърцат и приятелски тон, д-р Смит казва на читателя „Тук съм. Хайде да вървим заедно напред“ и засяга ключови теми като:
· Как да се преборим със страха да останем сами;
· Как да внимаваме в сравненията си с другите хора – онлайн и в обкръжението ни – превръщайки завистта във вдъхновение;
· Как да разберем кога идва времето да приключим неработещи взаимоотношения;
· Как да не се чувстваме неловко с непознати хора и да общуваме свободно;
· Как да реагираме в сблъсъци с пасивно-агресивни хора и да избираме добре битките си;
· Как да не се обвиняваме прекомерно, когато сгрешим като родители.
Всяка глава съдържа многобройни инструменти и упражнения, свързани с конкретни ситуации, в които имаме нужда да овладеем прекомерните емоции и да приложим самокритично мислене.
Магията на тази книга се крие в топлото и лично отношение на д-р Джули Смит, в чиято компания читателят се чувства чут, разбран и по-малко самотен.
„Отвори тогава, когато“ е книга, която ще бъде до вас в най-трудните моменти – когато сте преуморени, тъжни, стресирани или изплашени. И най-вече – когато имате нужда от подкрепа и приятел, от утеха и вдъхновение. Тях ще откриете на всяка страница от това съкровено пътешествие към себе си.
Из „Отвори тогава, когато“ от д-р Джули Смит
Когато ви е трудно дапоискате помощ
Питам се дали тази няма да се окаже най-използваната от всички глави в книгата. Ако има едно нещо, от което ние, хората, се нуждаем, това е един от друг. Но да знаете, че ви трябва помощ, не е нищо в сравнение с мъката да я поискате. Най-често ви тормози не страхът, че семейството, приятелите или колегите няма да могат да ви помогнат. А страхът, че ще могат. И ще се наложи да приемете тяхната доброта. А да допуснете нечий чужд принос противоречи на вътрешния ни стремеж да не зависим от никого, да не се нуждаем от никого. И така се вкопчвате в оправданието, че проблемите ви са или твърде големи, или твърде малки, за да оправдаят молбата за помощ. И с това оправдание убеждавате себе си, че най-големият ви приоритет е да не бъдете товар за другите.
Слава Богу, че нашите предци не са мислели по същия начин. Ако бяха, днес нас нямаше да ни има. Взаимната подкрепа е един от най-големите триумфи на миналото и ключ към оцеляването. През вековете хората винаги са помагали, когато могат, и са приемали помощ, когато не се справят сами. Не ги смятаме за по-малко достойни заради това. Напротив, възхищаваме им се. Затова не слагайте знак за равенство между упорството да се справите сами и силния характер. Силата е в групата.
Да откажете да търсите помощ, когато знаете, че тя би ви била от полза, означава да натиснете спирачките на собствения си живот. Така решавате, че онова, към което се стремите, не заслужава да използвате всички налични ресурси, за да го постигнете. Ограничавате развитието и растежа си. Обричате се да се чувствате безкрайно по-самотни. И значително увеличава риска да се откажете от мечтите си. Ако се стремите към нещо голямо, трябва ясно да осъзнаете, че никой, който постига велики неща, не го прави сам. Всички успели хора получават помощ от различни посоки. И всички те я приемат като найдобрия начин да се представят възможно най-силно и да си гарантират успеха.
Този вътрешен глас, който ви казва да се скриете от другите и да се справяте сами, обикновено е гласът на страха. Чрез него говори инстинктът да се предпазите да не ви съдят или укоряват. Но следвайки този импулс, приемате да платите висока цена. Може временно да сте си осигурили безопасност, но в замяна сте се отказали от развитие. А застоят продължава много по-дълго от усещането за сигурност. Скрили сте от света своята уязвимост, но и сте го лишили от това да види как се превръщате в най-добрата версия на себе си. За да си спестим миг усещане за уязвимост и разголване, цял живот ще се чудим дали нещата са можели да се развият много по-добре, ако просто бяхме достатъчно смели, за да поискаме помощ. В самата ни природа като хора е да помагаме и да приемаме помощ. И не само това – ако приемете помощ сега, утре ще бъдете в положение да предадете тази добрина на някой друг и да върнете повече, отколкото сте взели.
Инструментариум
Ето няколко инструмента, които могат да ви помогнат да преодолеете както мисловните процеси, така и емоциите, които ви спират да потърсите помощ, въпреки че си давате сметка, че ви е необходима. А когато решите да направите най-доброто за себе си и да поискате помощ, тук ще намерите още няколко неща, които да имате предвид, докато продължавате напред.
Чувството не е факт
Може би сте забелязвали, че когато сте потиснати, започвате да приемате нещата особено драматично и се отнасяте към чувствата, които изпитвате, сякаш са факти. В моменти, когато осъзнавате, че се нуждаете от помощ, това емоционално разсъждение е в състояние да се превърне в истински капан. Потиснатото настроение е плодородна почва за чувствата на страх, изолация, неадекватност и самоподценяване. На този фон си казваме, че след като чувстваме нещо, значи то е истина. И за почваме да вярваме, че сме сами и не заслужаваме помощ. Но тези мисли не отразяват реалността. Те отразяват нашето настроение и емоционално състояние.
Ако рационалната ви страна знае, че да потърсите помощ е разумно, но не го правите, препъвани от мисли, които отговарят повече на настроението ви, отколкото на действителността, дори напомнянето, че емоционалното разсъждение е мисловен уклон, може да ви помогне да видите ситуацията от птичи поглед и да намалите въздействието му върху себе си.
Така например, ако се чувствате недостойни за помощ и вярвате в това чувство, сякаш е факт, ще започнете да действате, сякаш то е истина. Но и вие, и аз знаем, че има хора, които са на съвсем различно мнение – хора, които смятат, че сте напълно достойни за помощ. Знам го, защото аз съм една от тях.
Има много причини да поискате помощ и много причини да не го направите. Но повечето от причините да не го направите произтичат от желанието да избегнете краткотраен дискомфорт. Когато се вслушвате в тях, се обричате да изостанете и да спрете да се развивате. Когато се усетите, че прибягвате до емоционално разсъждение, опитайте се да го балансирате с алтернативни перспективи. След това направете съзнателен избор да увеличите звука на мислите, които най-много ще ви помогнат да продължите напред. Воденето на дневник може да бъде особено полезно за забавяне на целия процес и ще ви осигури известна дистанция от мислите. По този начин ще запазите конструктивния си начин на разсъждение, вместо да си повтаряте едни и същи неверни обвинения, че сте недостойни за помощ. Съставете списък с всички мисли, които ви задържат и произтичат според вас от уклона към емоционално разсъждение. След това срещу всяка от тях запишете поне една алтернативна перспектива, от която бихте извлекли по-голяма полза.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
