Спортният журналист Илия Иванов разказва „истории и преживявания от главните действащи лица“ на някои от най-запомнящите се футболни сблъсъци.
Кои са футболните срещи от европейските турнири, записани със златни букви в историята на българския спорт – това припомня новата вълнуваща книга „(Не)забравените мачове“от Илия Иванов.
С историите, базирани на спомените и личните разкази на главните действащи лица, спортният журналист ни връща към времената, когато величия като Йохан Кройф, Герд Мюлер, Роберто Баджо, Фабио Капело, Еузебио, Алекс Фъргюсън и много други трудно се опълчваха срещу българските отбори.
Читателите щепреживеят (отново) „(Не)забравените мачове“ на родни клубни тимове срещу футболните страшилища „Барселона“, „Ливърпул“, „Манчестър Юнайтед“, „Ювентус“, „Милан“, „Байерн“ (Мюнхен) и много други. И ще срещнат познати любимци като Аспарух Никодимов, Петър Зехтински, Спас Джевизов, Атанас Пашев и още обичани спортисти.
Изданието ни връща към славните мигове, когато:
· два мача не бяха достатъчни на „Ювентус“ да пречупи пловдивското „Юве“;
· Алекс Фъргюсън страда срещу „Марек“ в Дупница в европейския си дебют;
· „Левски“ се изправя срещу „Барселона“ и „Аякс“ и прави големия си пробив в Европа;
· ЦСКА си извоюва прозвището „убиец на европейски шампиони“;
· Роберто Баджо и „Ювентус“ гостуваха в Града на стоте войводи.
С вълнение, спортен хъс, уважение и доза носталгия Илия Иванов ни праща на истинска обиколка през футболна България, задължителна за почитателите на затрогващия филм „Гунди“ и на книги като „Най-великите мачове“ от Джейми Карагър.
„(Не)забравените мачове“ вдъхва гордост и припомня защо футболът е любимият спорт на милиони зрители – „защото до голяма степен е олицетворение на мечтите ни. Колкото по-големи са те, толкова по-далече можем да стигнем.“
Илия Иванов е дългогодишен редактор и репортер в спортния сайт Sportal.bg. Създател е на проекта в социалните мрежи FootballStorycast. Работата му е насочена както към това да припомня на хората славната история на футболна България, така и да търси корените на днешните проблеми и начин тези (не)забравими мачове да се върнат.
Из „(Не)забравените мачове“ от Илия Иванов
Футболът е социален феномен, който ни обединява, но също така и ни разделя. Навярно сте чували често тази максима, в чиято истинност вече сте се убедили многократно. За радост на всички нас, футболът е тази движеща живота ни сила, без която не можем. Тя ни радва, често ни прави тъжни, а понякога просто ни държи в кондиция. Излишно е да споменавам колко много футболни умове са ни завещали своите мисли за любимата ни игра и нейната значимост за ежедневието ни. Написани със златни букви, техните цитати остават в съзнанието ни и много често, понякога и несъзнателно, ги повтаряме. Предаваме ги от поколение на поколение, с което запалваме любовната искра към футбола в сърцата на нашите наследници. Тези мисли ще се помнят вечно. Ще се помнят така, както победите, както загубите, както всеки един мач, останал в паметта на футболните фенове.
От много години в пространството се носи идеята за „магията на ФА Къп“. Това са онези мачове от най-стария футболен турнир, в който много често, сякаш по неписан закон, ставаме свидетели на невероятни срещи, за които се говори и ще се говори с десетилетия. Виждаме красотата на футбола и как пред нас оживява митът за победата на Давид срещу Голиат, в който само с прашка в ръце Давид поваля филистимския гигант. ФА Къп е надпреварата, в която малки и даже незабележими клубове получават възможността да стъпят на легендарни стадиони като „Олд Трафорд“ и „Анфийлд“, а мултимилионните селекции на „Манчестър Сити“, „Ливърпул“ и „Манчестър Юнайтед“ да се разходят до градчета и селца с непретенциозни стадиони. И ако във футбола имаше логика, то никога нямаше да предположим, че дребосъци като „Рексъм“, „Плимут“, Брадфорд“ и „Уолсол“ ще излязат като крайни победители срещу грандовете, чиито фенове са голяма част от футболните запалянковци в България. Затова футболът е красив. Защото до голяма степен е олицетворение на мечтите ни. Колкото по-големи са те, толкова по-далече можем да стигнем.
А как ще реагирате, ако ви кажа, че някои български клубове също са изживели своя футболен Еверест през годините?
Като започнем от победите на скромните „Чирпан“ и „Чепинец“ (Велинград) съответно срещу ЦСКА и „Левски“ в турнира за изчезналата вече Купа на Съветската армия и след това стигнем до подвизите на родните клубове в европейските клубни турнири, където победени от България си тръгват величия като „Ювентус“, „Рома“, „Ливърпул“, „Барселона“, „Милан“, „Байерн“ (Мюнхен) и други.
Сами можете да се уверите колко интересен е бил турнирът за Купата на Съветската армия, който бих определил като побългарена версия на ФА Къп. Мачовете в тази надпревара са били чакани с огромно нетърпение от феновете по селата и малките градчета, а не са никак малко случаите, в които за премии на футболистите са давани от сирене и кора с яйца до цели прасета и агнета.
Не са малко и мачовете на родна земя, в които в нашата малка страна, често пренебрегвана от големите футболни сили, гостуват носители на „Златната топка“. Такива са случаите например с идването на Лев Яшин в Разград, както и на Роберто Баджо в Сливен, като последният дори бележи във вратата на българите и се разписва с флумастер върху бедрото на фенка от ромски произход. И това не са единствените случаи, някои от които ще засегнем в тази книга.
Участието на българските отбори в европейските клубни турнири е необятна тема, пораждаща след себе си много истории, за които една книга няма как да бъде достатъчна. По-младите читатели навярно бегло са чували, а може и изобщо да не знаят, че и ние имаме достойнства и постижения, с които можем да се похвалим. Ще научим повече за някои от най-големите ни успехи на най-високо ниво в следващите страници на книгата.
А как се роди идеята да напиша тези страници? През последните години имах възможността да обиколя голяма част от стадионите в България и да се запозная от първо лице с историята, главните герои и златните мачове, играни на тях. Видях много футболни кътчета в нашата красива страна, някои от които са останали забравени и определено не заслужават тази своя съдба. Също така се сблъсках с родната действителност и разрухата, за които голяма вина имаме всички ние – управляващи, фенове, журналисти и общество. Стадиони, приемали по над 20–30 хиляди по трибуните, в момента са погълнати от растителност, а природата бавно, но сигурно ги превзема. Други, на които все пак се играят мачове, отдавна са забравили възгласите на феновете и днес атмосферата на тях е като на погребение – тягостна и мъчителна. Звучи нереално и в същото време възхитително как 70 000 са драли гърла за „Левски“ и ЦСКА съответно в мачовете им с „Аякс“, „Барселона“ и „Нотингам Форест“ и „Ливърпул“ на фона на сегашното състояние на футбола ни и поведението на феновете. А какво да кажа за героите на тази книга, с които имах възможност да се запозная лично и да разговарям? Без тях и техните спомени тази книга нямаше да съществува и да остави на вас теми за размисъл. Искам да им благодаря отново за отзивчивостта, доверието и отделеното време, защото именно здравето и времето са двете фундаментални неща в така забързания ни живот. Читателю, в следващите редове ще се изумиш от историите, които ще научиш, и се надявам да се почувстваш горд от това, че си българин. Ще те срещна с някои от най-големите ни футболисти, които ще разкажат от първо лице своите истории с трепет, желание, блясък в очите и голяма любов към футбола. Тази книга е изцяло плод на техните спомени и истории.
Нека обиколката ни из футболна България започне сега!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
