Ел Кенеди продължава възпламеняващата поредица „Off-Campus“с нова любовна история.
Сензацията в романтичния жанр Ел Кенеди се завръща с дългоочакваната трета част от поредицата „Off-Campus“. След „Сделката“ и „Грешката“ този път книгата обещава същински пир за почитателите на наситените с еротична енергия отношения между наглед невъзможни влюбени.
„Свалката“ е пламенна любовна история, която идва, за да покаже, че дори най-ледените сърца могат да бъдат разтопени.
За изкусителния Дийн сериозните връзки са нещо забранено. Момичетата знаят, че могат да го имат само за една нощ и са се примирили, че красавецът е забранено изкушение за желаещите нещо повече. Той прекарва времето си или на хокейното игрище, или в безразборни свалки. Но сърцето му няма да остане студено завинаги.
Невинната Али току-що е преживяла тежка раздяла. Отчаяна, наранена и объркана, тя дори не иска си помисля за ново гадже. Романтичката в нея не може да си представи да бъде с някого, на когото сърцето ѝ не принадлежи изцяло. Но срещата ѝ с Дийн се оказва съдбовна и за двамата.
Когато пътищата на Дийн и Али се пресичат, притегателната сила между тях е по-силна от волята и здравия разум. Прекарват една незабравима нощ заедно. След тази нощ за първи път в живота на Дийн се появява желание за нещо повече от „Свалката“ на века. Най-сетне той вижда другата страна на монетата и разбира какво е да бъдеш преследващият, а не преследваният.Изненадващо дори за самия него се оказва, че Али е много повече от поредното му бързо завоевание.
Бивши гаджета, любовни триъгълници и ревност го спъват по дългия път към момичето на живота му. Дълбоките чувства, които неусетно започват да бушуват в душата на хокеиста, преобръщат целия му свят. Али е единственото момиче, което Дийн иска за повече от една нощ, а тя не отвръща на желанията му. Любовта изглежда почти невъзможна, но обсебващите мисли няма да го оставят, докато не я спечели завинаги. И само за себе си.
Предизвикателният, изпъстрен с пряма сексуална страст разказ на Ел Кенеди е доказателство, че съдбата обича да дава втори шанс на онези, които имат смелостта да се възползват от него.
В духа на „Игра с огъня“ и„Вишъс“ на обичаната Л. Дж. Шен, „Свалката“ есъблазнителнаистория за силата на желанието и неудържимата сила на любовта.
Из „Свалката“ от Ел Кенеди
2
Двайсет минути по-късно се настанявам в сепаре в дъното на „Малоун“.
– Извинявай, че закъснях – казвам на Бо. – Тренировката продължи цял час повече.
Куотърбекът на „Брайър“ свива едрите си рамене.
– Нямаш грижа. Аз пристигнах преди няколко минути. – За мое облекчение той почти не е пил от чашата с тъмно пиво.
Свалям хокейното яке и го хвърлям на пейката до мен тъкмо когато сервитьорката брюнетка, истинска сладурана, пристига, за да ми вземе поръчката.
– Казвай какви ги вършиш – пита Бо, след като тя се отдалечава. – Не съм те виждал след контролните по средата на семестъра.
– Знам, човече. Графикът на тренировките ни е брутален. Изгубихме всички мачове преди началото на сезона и треньорът Дженсън не може място да си намери.
– Мама му стара, сигурно. Същата работа и с Делука – признава той за старшия треньор. – Нямаме шанс да стигнем до плейофите. Мама му стара, сигурно ще бъде голяма изненада, ако изобщо ни включат в мач за купата. – Той е по-мрачен, откогато и да било, но аз не мога да му вдъхна увереност.
Футболният отбор вече претърпя три загуби. След една или две можеха да се вдигнат на крака. Само че три направо ликвидира шансовете им да се класират както трябва този сезон.
Сините очи на Бо потъмняват, когато отпива дълга глътка бира и пресушава почти половина чаша от петстотин милилитра. Усещам негодуванието му. Знам какво е да си играч над средното ниво в екип, който е под средното ниво. Хокейният сезон едва започна и предварителните мачове не се броят за класирането, само че неефективното ни представяне и тромаво проведените тренировки не вещаят нищо добро за предстоящия сезон.
От друга страна, ние сме три пъти шампиони, така че няма да проливам сълзи всяка вечер, ако тази година не стигнем до плейофите. По дяволите, може пък да ни чака кофти сезон. Може би това е начинът, по който боговете си осигуряват смирението ни.
Положението на Бо е различно. „Брайър“ са го взели от гимназията и той отвя всички през първата си година. Треньорите изтеглиха на скамейките тогавашния куотърбек, студент последна година, и сложиха Бо на негово място. Той поведе отбора и осигури върховен сезон, изведе отбора до шампионата. Да, изгубиха, но фактът, че „Брайър“ стигна до плейофите след повече от десет години, в които бяха вън от класацията, бе супер постижение.
На следващата година нещата се разпаднаха. Почти всички звездни играчи от отбора или завършиха, или приеха по-изгодни предложения и оставиха Бо със слаба защита и още по-слаби нападатели. Оттогава насетне отборът търпи поражение след поражение, което е обезсърчаващо като цяло, а най-тъжното е, че Бо беше изключително талантлив куотърбек. За свое нещастие той не разполага с нужните оръжия, за да изведе отбора до победа.
– Ти имаше възможност да се прехвърлиш във втори курс – напомням му аз. – Щатският университет на Луизиана само дето не ти врътнаха свирка, за да те привлекат.
Той се мръщи.
– И какво, да изоставя отбора си ли? Що за кретен би направил подобно нещо?
Кретен, който иска да играе в Националната футболна лига, иска ми се да кажа, но преглъщам забележката. Благодарение на скорошната игра на футболния отбор шансовете на Бо да заеме високо място в подбора – или да бъде избран – са доста ограничени. Човек обаче може да се възхити на лоялността му към „Брайър“. Това определено говори за характера му, само това мога да кажа.
– Сменяме темата – решава Бо. – При това веднага, преди да ревна над бирата.
Сякаш по поръчка, сервитьорката се връща, за да донесе моята бира. Помолих за бутилка вместо халба и тя изнася истинско представление, докато отваря капачката и ми подава бутилката „Корс“ с издължено гърло, като се навежда толкова ниско, че в деколтето ѝ не остава нищо скрито.
– Момчета, да ми кажете, ако искате още нещо – гука тя. – Достатъчно е да ме повикате.
И двамата опипваме с погледи задничето ѝ, когато се обръща. Дори не се чувствам като перверзник, защото тя направо си проси вниманието, като подрусва заоблено дупе и поклаща бедра на всяка крачка. Бо въпреки многобройните ми предупреждения е добре запознат с тези задни части.
– В петък видях Сабрина в „Малоун“ – казвам му аз.
Той откъсва поглед от сервитьорката.
– Сериозно?
Кимам.
– Все още ли се виждате? – Като питам дали се виждат, имам предвид неангажиращо чукане, защото ние с Бо сме сродни души. И той не е от тези, които си падат по връзките.
– Неее. Нещата се разсъхнаха – признава той. – Тя е твърде заета.
– С какво е толкова заета? – Доколкото знам, Сабрина дори не работи.
– Нямам представа. Живее в Бостън, така че пътуването има нещо общо. Само че стигнахме дотам, че тя идва да ме види веднъж, може би два пъти в месеца. През уикендите изчезва просто така, прас и я няма никаква. – Той свива рамене. – Реших, че се прави на недостъпна, но сега вече мисля, че води двойствен живот. – Той млъква. – Мислиш ли, че е от ЦРУ?
Замислям се.
– Няма съвест, коравосърдечна… да, връзва се.
Той се подсмихва.
– Я чупката. Тя е готино парче, въпреки че няма начин да я разбереш.
– Да не би, като казваш готино парче, да имаш предвид „критична гаднярка“, тогава да. – Мой ред е да сменя темата. – Миналата седмица Джъстин мина към нас и каза, че имало един първокурсник, нападател, от когото можело и да излезе нещо.
Бо кима.
– Джонсън. Бърз е, но все още не успява да опази топката.
През следващите десет минути обсъждаме отборите си. Аз може да играя хокей, докато Бо е господин Футбол, но сме фенове на съответните си спортове, така че разговорът между нас тече без засечки. След като си поръчваме втора бира, започваме да говорим за мадами и аз мрачно разказвам на Бо за предложението, което Кели ми отправи в тренировъчния център.
– Какво, мама му стара, какво ти става, мой човек? Ти си отказал оргия? И то оргия, на която съм бил поканен и аз? – Той клати глава. – Да не би да те е пипнал грип, нещо да си болен?
Прокарвам пръсти по гърлото на бирената бутилка.
– Не. Просто не ми се занимаваше.
– Не ти се било занимавало с оргия – при това с близначки. – Става ми ясно, че той не може да повярва. – Кой, по дяволите, си ти и какво си направил с приятеля ми Дийн?
Пъшкам.
– Не знам. Прецакан съм, пич. Изчуках една онази вечер и сега не мога да си я избия от главата.
– Ти майтап ли си правиш?
– Не. Казвам ти самата истина.
Бо продължава да ме зяпа.
– Да не би да мислиш, че тази работа ми харесва? – опитвам се да се защитя. – Повярвай ми, не ми трябва това главоболие. – Преглъщам бирата. – Я кажи, ти знаеш ли „Здрач“?
Той мига.
– Моля?
– „Здрач“. Вампирската книга.
Той ме оглежда предпазливо.
– Какво за нея?
– Добре, нали знаеш, че кръвта на Бела е супер специална? Тя надървя яко Едуард всеки път, когато е с нея.
– Ти ебаваш ли се с мен?
Не обръщам внимание на приказките му.
– Мислиш ли, че такива неща се случват в истинския живот? Феромони и разни подобни простотии. Това да не би да е някаква скапаняшка теория, която някой ебливец е измислил, за да се оправдава, защото е привлечен от майка си или някоя подобна гадост? Наистина ли е биологична причина защо ни привличат определени хора? Като проклетия „Здрач“. Едуард я желае на биологично ниво.
– Ти сериозно ли правиш анализ на „Здрач“?
Господи, точно това правя. Ето докъде ме докара Али. Превърна ме в тъжен, жалък нещастник, който отива на бар и принуждава приятеля си да участва в клуба на книгата, където се разглежда „Здрач“.
– Не знам дали да ти се подигравам, или да те пратя на психиатър – казва Бо. – Не познавах човек, който е чел книгата.
– Не съм я чел. Сестра ми се беше побъркала по тези книги, когато излязоха. Следваше ме из къщата и ми разказваше подробности, въпреки че нямах никакво желание да я слушам.
– Аха. Ясно. Обвини сестра си. – Бо прихва, преди да стане сериозен отново. – Добре, значи това момиче те надървя. Защо тогава просто не я изчукаш?
– Защото тя не иска да се вижда отново с мен – отвръщам през стиснати зъби.
– Невъзможно. Всички искат да се виждат с теб.
– Знам, така е. – Вдигам бутилката към устните си.
– Какво да правя?
Бо свива рамене.
– Преживей го. Намери си друга.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
