Избрано от българските травъл блогове - февруари 2018 г. - Класации - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Избрано от българските травъл блогове - февруари 2018 г.
Автор: Peika.bg
Избрано от българските травъл блогове - февруари 2018 г.
Снимка: MagicKervan

Малък сечко ни изненада и се развилня в самия си край! Изненадаха ни и родните пътешественици, които през февруари споделиха с нас за любопитните места, които са открили през този месец!

Вижте кои са някои от най-интересните приключения на българските травъл блогъри. И не забравяйте - няма лошо време, има лоша екипировка!

MagicKervan: Една чудодейна реалност, скрита на остров Вануа Леву

Ставаме по тъмно, за да сгънем палатката и да си оправим багажа. Сбогуваме се с милите собственици на капанчето, които са съботяни и понеже днес е събота са се събрали с други членове на адвентистката църква и си пеят религиозни песнички. На кораба моряците ни поздравяват дружелюбно, а чиновникът ни намига и дори не ни взима пари и за един билет. Корабчето се напълва до горе с разнородни пътници, индийци, меланезийци, има и някаква мюсюлманска конференция на Вануа Леву, така че има мюсюлмани от Пакистан и Бангладеш, чиито жени са с черни бурки и изцяло закрити лица.

След около три часа наближаваме брега на острова, който изглежда коренно различен от Вити Леву. Джунглата е заменена с внесени от Нова Зеландия иглолистни дървета и планинският пейзаж прилича на такъв, като от страна с умерен климат, въпреки че жегата и поклащащите се тук, там кокосови палми издават, че не е точно така.

Пристанищният град Намбовалу (Nambouwalu) се състои от малко пазарче, ниска постройка и неголям паркинг. Времето сякаш е спряло. Местните са още по-любезни от тези от Вити Леву. Не е възможно да се разминеш с някой без да се поздравите. Изглежда, че тук е и по-малко населено.

Вървим пеша около половин час по пътя, но не минава нищо. Позелените хълмове има няколко къщички с красиви цветя пред тях. Достигаме до плажче с мангрова гора и се скриваме на сянка да си починем и да хапнем. Малко по-късно на стопа ни спира първата преминаваща кола – раздрънкан джип с шофьор индиец и няколко пътника. Мятаме се в каросерията при кошници със зеленилки и няколко връзки от корени таро. Не разбираме точно на къде са тръгнали, но това че са в нашата посока ни е достатъчно.

54434

Научете повече за пътешествието на Цветин и Маги. Следете пътешествието на стоп на Магическия керван тук.

*

Магията на пътуването: Любимите ни винени преживявания от 18 държави

Приветствахме 2018 година, а и приветстваме всяко винено преживяване, затова решихме да публикуваме статия с някои от невероятните винени изживявания от 18 различни страни. Да си спомним на всички тези вълшебни моменти беше чудесна задача …

Търсенето на снимки не бе толкова лесно и възхитително. Работата е там, че когато имаш невероятни преживявания с вино, снимките и видеото обикновено не са готини или дори липсват. Да бъдеш блогър и сомелиер в същото време може да бъде предизвикателен начин на живот.

Тъй като искаме да бъдем посланици на виното с цялата култура, общността и преживяванията около него, трябва да ви покажем различни начини, по които можете да опитате и да се насладите на виното. Обстановката, ситуацията, цената и т.н. са само фактори в уравнението.

Виното означава знание и сила, виното означава добри хора, виното означава незабравими преживявания по света. Нека разберем заедно!

Отпускане с вино на езерото Комо

Няма по-добър начин да се насладите на „Долче Вита“ от това да седнете на улична маса на малък ресторант и да попитате какво е най-доброто вино, което имат днес.

Италия има сериозен дял от световното производство на вино. Предлага твърде много начини човек да опита нейните вина. Да седнеш навън, да си поприказваш с приятели, да ядеш пица и да пийнеш Санджовезе – кой не би харесал това?

Бонусът: Разбира се, можете да седнете на калдъръмените стълби и да се преструвате, че не приличате на някой, който е дегустирал прекалено много вина. Езерото Комо е видяло всякакви видове непристойно поведение.

54431

Прочетете нашето интервю с Бистра и Наце. Открийте още от пътешествията им в блога им Магията на пътуването тук.

*

Друми в думи: Ронда - зашеметяващи гледки на ръба на каньона

Ронда беше ново за нас място при скорошното ни посещение в Испания. Казвам го, защото сме били няколко пъти в Испания – ей така на индивидуална екскурзия – и някои градове сме ги навестявали по два пъти.

За Ронда научихме няколко дни преди да се отправим за пореден път към слънчева Испания и го включихме в плана си почти в движение. Не съжаляваме. Градчето се оказа много интересно – едно от онези, за които казваме град-приказка. Имахме на разположение един цял ден в Ронда – напълно достатъчен, за да го разгледаме. Освен с многото си забележителности, град Ронда е уникален с това, че е разположен на ръба на каньона Тахо, издълбан от река Гуаделевин. Някои го наричат душата на Андалусия.

Как се стига до Ронда, Испания?

Ронда се намира на около 100 километра западно от Малага, които се изминават с кола за час и половина. Пътува се сравнително бавно, защото пътищата към Ронда са междуградски и няма магистрали. GPS-ът може да ви посочи и по-кратък по дължина маршрут – той минава през национален парк Сиера де лас Ниевес , който обаче се изминава значително по-бавно – за около 2 часа, защото пътят през планината е тесен и криволичещ. За сметка на това, картините, които се редуват по този път са много красиви – минава се през силно пресечен терен, скали, хълмове, рекички.

Ние на отиване от Малага към Ронда минахме по първия маршрут – през Пизара и Каратрака, а се върнахме през национален парк Сиера де лас Ниевес.

Освен това, ако не разполагате с кола, може да използвате влак от Малага до Ронда. От влака нямам лични впечатления, но според информация в интернет, с влак се пътува около час и 50 минути, а цената на билета е около 15 евро в едната посока и около 23 евро за двупосочен билет. 

54437

Запознайте се с приключенията на Ели. Още идеи за пътешествия в и извън България търсете в нейните блог „Друми в думи“.

*

Itinerariumvitae: Зимна Канада: водопадите Ниагара

... И така на следващата сутрин се събуждам на място, което до преди няколко месеца не смятах, че ще посетя в скоро време, да не кажа изобщо. „Първата закуска в Канада трябва да е от Тими“, така ми казва, преди да нахлупи вълнената ушанка и да излезе навън при – 22 градуса, за да ми купи кафе. Въпросното кафе от най-популярната канадска (първоначално, вече американска) верига за бързо хранене Tim Hortons има ужасен цвят и още по-ужасен вкус, но ще си го изпия цялото. Бейгълите са с крема сирене и бекон, а Майлс „Тим“ Хортън е изиграл 24 сезона като защитник в националната хокейна лига, преди да загине в автомобилен инцидент едва на 44 години. Колко обичана е веригата заведения от канадците си проличава от факта, че между 2007 и 2012 година има филиал на Tim Hortons в канадската военна база в Кандахар, Афганистан.

Докато закусваме, се консултираме с прогнозата за времето за следващите дни – студено ще бъде всеки ден, но ясно и без превалявания ще бъде само днес, така че трябва да използваме момента и да отидем до Ниагара. Не знам дали има българин, който може да произнесе това име, без да се сети за Алеко Константинов. Аз, разбира се, не правя изключение – в главата ми водопадите и Алеко са неразривно свързани от първия път, когато прочетох точно това описание на Ниагара през една лятна ваканция преди 15 години. Десетилетие по-късно пак той, заедно с Кнут Хамсун, ми помогна да си напиша дипломната работа, отново с „До Чикаго и назад“ и времето, което прекарах в четене на всичко свързано с него, го превърна в любимата ми българска личност от новата ни история. Да видя Ниагарския водопад още на първия ден и да повървя там, където може би самият Алеко е стъпвал, е много специално събитие за мен и с нетърпението на дете се качвам в автомобила. Чистачките се справят трудно с наслоените върху стъклата сняг и мръсотия, но пътят е чист, а небето е още по-чисто. Небостъргачите от двете страни на моста блестят под слънчевите лъчи, а в далечината се издига кулата CN Tower. Торонто е сиво-син, направен от стъкло и желязо град.

54436

Деница Стоянова е автор на прекрасния блог за пътешествия Itinerariumvitae.com

*

Първият ни велопоход – село Тъжа – масива Триглав – хижа Тъжа – Паниците (Част първа)

Часът беше след 19:00 и от тук ни очакваха тепърва 280км в този формат до Габрово, където щяхме да преспим и на другия ден да се отправим към Балкана и нашия веломаршрут. Интересното е, че имахме приблизителна идея какъв ще бъде той, но умишлено оставихме за накрая финализирнато на плана, за да бъде всичко още по-приключенски и спонтанно. За хора работещи в ИТ сферата и големи любители на природата, оценяваме изключително много технологиите, благодарение на които можем в движение да проучваме и планираме минимално необходимите части от нашите пътувания и да се възползваме от тях.

Целта за следващите два дни най-грубо казано беше връх Ботев с една нощувка, някъде горе в планината. Тук вече може би биха ни се присмяли планинарите, но ще уточним, че неведнъж сме минавали леки, средни и по-тежки пешеходни маршрути в планината, физически сме добре подготвени, екипироката ни може да бъде още по-добра, но знаем какво да очакваме в планината и нямаше да се впуснем безрасъдно в нещо подобно. Определено ентусиазмът ни беше малко в повече, но пък човек има нужда от такива моменти.

Изходна точка за връх Ботев може да бъде и северна и южна България. Изборът на маршрут с велосипеди обаче предопредели да се насочим към юг за начало на похода ни. Това означаваше първият ден да стигнем до хижа Тъжа, а вторият да направим изкачването на върха и слизането обратно на изходния пункт. И така мислейки си, че маршрутът е начертан, остана само да запазим места за спане, тъй като по това време от годината хижите са доста посещаеми. Предвид и това, че е уикенд, трябваше да звъннем няколко телефона предварително. Пътувайки по магистрала Хемус, открихме телефон на хижата, но се оказа че места няма, макар че хижата е 50 местна. Големи организирани групи бяха заели вече стаите и трябваше да търсим план Б. За щастие близо до хижа Тъжа се намира хижа Мандрата. Нея не я бяхме чували, но веднага проучихме, че хижата също е добре оборудвана, предлага добри условия, но има два пъти по-малък капацитет. Съответно места на хижа Мандрата също нямаше. Вариантът да подходим от север с нощувка на хижа Плевен беше отпаднал заради трудно достъпния маршрут с колела, а южният маршрут през хижа Рай също не беше препоръчителен. Отчаяние нямаше, но за момент трябваше бързо да се измисли нов вариант. Информацията за хижите на сайта www.bulgarian-mountains.com ни помогна да открием хижа Триглав, която е на два часа от хижа Тъжа, което ни се стори малко и добра алтернатива. Като добавим и това, че хижата е достъпна по офроуд път, звучеше идеално да я покорим с велосипед и от там на другия ден да се насочим към най-високата точка на Стара планина. Бързо се свързахме с хижа Триглав и за щастие места имаше. Вече можеше да си отдъхнем, че планът ни ще се осъществи, макар и с лека промяна.

54435

За още свежи пътешествия последвайте блога Тефтерчето на един Пътешественик на Надежда Серафимова за вдъхновение през лято и зима!

*

Time2Travel: Старосел и тракийския култов комплекс

Къде се намира Старосел?

Село Старосел  е разположено в централната част на община Хисар, под южните склонове на Същинска Средна гора. Средната надморска височина на района е 300 м н.м.р. Най-високите върхове на планината около Старосел са Алексица (1530 м) и Фенера (1450 м). Старосел се намира на около 2 часа път от София и има няколко варианта да стигнете до там

  1. През Автомагистрала Тракия- отклонявате се вляво от магистралата към Съединение, Любен, покрай язовир Пясъчник, Старосел -172 км
  2. През Подбалкнаския път-128 км

Им разбира се и други варианти, в зависимост откъде пътувате.

Ние се отклонихме малко и минахме първо през Хисаря и оттам се върнахме по пътя към Старосел.

Тракийски култов комплекс при Старосел

Тракийският култов комплекс край село Старосел е археологическа сензация със световна слава. Състои се от два тракийски храма, вкопани под могилен насип. През 2000г Георги Китов се натъква на основния храм (от Vв пр. Хр.), който се намира в Четиньова могила. През 2002 г бял свят вижда и единствената гробница-хероон с колонада, разположена в могилата Хоризонт. Разкопките не свършват дотук. Открити са общо 120 могили, а от тях само 22 са проучени.

54433

За още любопитни места и маршрути в България посетете блога на Юлия Time2Travel.

***

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Класации
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин