На Дрю Бински му бяха необходими 1458 полета и 1117 автобуса и влака, за да постигне целта си - да пътува до всяка страна по света. И го направи за по-малко от десетилетие.
Прочетете историята му. Как избира от коя държава да започне, как финансира приключението си и какво е да пътуваш в условия на пандемия.
“Мисля, че съм 250-ият човек, посетил всяка страна по света. Участвам в “Клубът всяка страна". Това е малка общност и аз съм приятел с може би 20 от тях. Има много драма в тази общност, като например коментари като: „Всъщност не си бил в Северна Корея, а си ходил само до границата на Южна Корея“. Но аз не се засягам.
Средно около седмица прекарвам във всяка страна. Има около 10 държави, в които прекарах повече от три месеца - във Виетнам, Филипините, Тайланд, Южна Корея и Чехия.
Но някои от тях — Люксембург, Монако, Лихтенщайн и има няколко държави в средата на Южна Африка — можете да влезете и да направите всичко, което искате, за 24 часа. В бъдеще смятам да остана минимум две седмици, защото така наистина можете да се потопите в културата.
Може да е шокиращо, но моят план е да нямам план. Много обичам да съм спонтанен. Най-добрите моменти в живота се случват, когато излезете от зоната си на комфорт и не знаете какво ще се случи след това.
Имам уникален начин на пътуване, тъй като разчитам на моите последователи в социалните мрежи и местни приятели. Взимат ме с тях и ми показват страната си. През повечето време, когато пристигна не знам къде ще отседна.
Получаването на визи е най-голямото предизвикателство. Имам голям късмет, че посетих 160 страни, без да имам нужда от виза. Но 40-те визи, от които имах нужда – Иран, Туркменистан, Северна Корея, Южен Судан, Венецуела, Афганистан, Ирак, Сирия – са трудни по политически причини.
Последните държави, които исках да посетя са Гана, Еквадор, Венецуела, Палау, Ямайка и Саудитска Арабия.
Оставаха ми шест дестинации през март 2020 г., които планирах да посетя в рамките на дванадесет седмици, когато удари Ковид. През пандемията успях да пътувам до няколко:
Мексико, защото те бяха единствената страна, отворена през юни 2020 г., след това Египет, Афганистан — преди талибанското превземане — Ирак, Дубай, Турция, Танзания и Доминиканската република. Това беше битка, но такава, в която беше забавно да се биеш.
Започнах да преподавам английски в Корея. Правех 2000 долара на месец и жилището беше безплатно. Бях на 22 години, така че беше страхотно по това време.
След това последователите ми в Snapchat силно нарастнаха през 2015 г. и бях спонсориран от куп марки. Платиха ми 5000 долара, за да отида на Олимпиадата в Рио де Жанейро, за да правя Snapchat истории. Цяла година си изкарвах прехраната със Snapchat. Направих $30 000, което е много, когато сте бюджетен турист.
Също така използвах моя блог за пътувания, за да намаля пътните разходи, като работя с хостели и бюджетни авиокомпании. Тогава започнах да правя видеоклипове през 2017 г. Първите ми 300 видеоклипа, не направих нито стотинка. Беше доста бавно.
Докато живеех в Банкок, направих видео за човек, който прави наистина добри бургери. Това видео има около 7 милиона гледания. Никога няма да забравя, когато погледнах приходите и осъзнах - бях изкарал 10 000 долара. Мислех си "Господи! Това ми отне само 5 часа работа".
Това беше знак, че можете да спечелите много пари чрез реклами във Facebook.
Тогава започнах да публикувам в YouTube, което сега ми изкарва между 20 000 и 40 000 долара на месец. В един наистина добър месец може да е и повече. Facebook е на подобен принцип.
Това звучи като много пари и са много пари. Но сега имам екип от около 23 души, така че плащам много заплати.
Това са само приходи от реклами. Таксувам марки, с които работя, между $15 000 и $30 000 за видео. Като прибавим и моята стока, която всъщност не е толкова печеливша. Това е повече за разрастване на общността. Продавам и курсове за хакове за пътуване за $150 на брой. Има много различни потоци на приходи.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
