Екстремното лице на Метеора - На ръба - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Екстремното лице на Метеора
Автор: Албена Стоянова
Екстремното лице на Метеора

Ако застрашително приближаващата се земя не ви притеснява по време на полет; ако напрежението в сухожилията при закачането на поредния карабинер в следващата примка ви зарежда; ако дивото профучаване на две колелета през непознати местности ви се струва забавно и не на последно място, ако разходките из хълмисти, зелени пространства с накацали по високото манастириви зареждат, то тогава Метеора е мястото за вас.

Когато решихме с група съмишленици да посетим манастирите Метеора, за нас те не бяха нито религиозен, нито исторически, нито архитектурен обект. Ако преведем от старогръцки името Метеора, буквално означава „между земята и небето”. Ние също искахме да сме между земята и небето. Имахме намерение да летим и да се катерим. А като ни се прииска да стъпим на земята, ще си организираме поход с колела, планинарски обувки и щеки.

Данчо бе част от групата и това си беше чист късмет за всички нас. Той е запален парапланерист. Толкова запален, че гаджето му подари крило за миналата Коледа. Така всеки от нас можеше да усети вятъра и да види земята от „птичи поглед”. Да летиш е нещо, което не може да се опише с думи. Усещането обаче да наблюдаваш манастирите отвисоко е неповторимо. Приличат на накацали птички по скалите. Гледам ги и се чудя как ли са ги построили без модерна техника, на която се радваме днес?

Монасите обаче са имали своя метод. Използвали са плетена мрежа-торба от дебели въжета. Тя била закачена на дълго въже, завързано на дървен барабан горе на ръба на скалното плато. Мрежата се навивала и спускала или издигала, като въжето се навивало ръчно на барабана от двама монаси. Благодарение на този метод са пренасяли както провизии, така и по-възрастни монаси, които не са можели да се изкачват.

Оказа се, че Метеора не е от вчера място за екстремни спортове. Първите катерачи по тези места се появяват през IX-X век. Те са всъщност отшелници, които искат да се откъснат от светския живот. Оформят няколко монашески братства по околните малки пещери и ниши. След това решават да се изкачат до плоските върхове – билата на скалите, и да построят там свои храмове. Изкачват се като първобитни алпинисти - с въжета и дървени клинове, които забиват в дупките и цепнатините. Това със сигурност е било голямо предизвикателство, имайки предвид, че скалите са над 400 метра високи. Ние доста се поизпотихме по многобройните катерачески маршрути.

Най-хубавото тук е, че независимо дали ще се катерите, летите или ще се разхождате, винаги може да се наслаждавате на гледката с манастирите. Не случайно през 1988 г. ЮНЕСКО включва местността в списъка на световното културно и природно наследство, защото те са пример за човешкото търпение, трудолюбие и стремеж към високото.

Полезна информация:Местността е разположена на 240 км югозападно от Солун по пътя Солун-Катерини-Лариса-Трикала-Панагия. В непосредствена близост до Метеора се намират селищата Каламбака и Кастраки, използвани като изходни точки за обиколки в района. В Каламбака и Кастраки има множество хотели и квартири под наем, както и няколко къмпинга в околността. Югоизточно от Каламбака и северно от Кастраки има прокарани асфалтови пътища, по които може да обикаляте шестте действащи манастира.

Ако решите да разглеждате манастирите входа за всеки е 2 евро. В манастирите жените трябва да са с дълги поли и покрити рамене. В района е много горещо – пийте много вода.

Вижте още от категория На ръба
Коментирай
Абонирайте се за нашия бюлетин