Фредерик Бегбеде за пътуването и книгите - Градски легенди - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Фредерик Бегбеде за пътуването и книгите
Фредерик Бегбеде за пътуването и книгите

В новата си книга „Първа равносметка след Апокалипсиса“ (ИК „Колибри“) Фредерик Бегбеде си е все същият, какъвто го познаваме - цапнат в устата, неумерен, нецензуриран. Събрал 100 от своите любими книги „на цената на една“, той споделя мислите си за миналото и бъдещето на книгите и всичко останало.

Прочетете откъс от „Първа равносметка след Апокалипсиса“ (размисли върху „Употребата на света“ от Никола Бувие) и научете как да спечелите книгата в края на откъса.

***

Пътуването не се нуждае от мотив. То бързо доказва, че си е самодостатъчно.“ Светът става все по-грозен и тесен. Глобализацията е сложна дума за назоваване на нещо много просто: откакто стъпи на Луната, човекът знае, че планетата му е миниатюрно зелено кръгче на черен фон. Самолетът, високоскоростният влак, телевизията и интернет стесниха и без това неширокия терен за игра. Как да се измъкнеш от място, което те прави все по-клаустрофобичен? Има ли все още някакви разлики между народите? Дали накрая всички ще се обличаме еднакво, ще седим пред един и същ екран, ще говорим един-единствен език? Никола Бувие не знае дали, но вкусът му към пътуването е последният опит на едно човешко същество да избяга от уеднаквяването. Бувие бяга не само от родната си Швейцария, но и от обуржоазяването, конформизма, баналността. Той иска да е Никола Бувие, за да не е Никола Тартампион. Употребата на света е пророческо заглавие. Ще речеш, че нашият свят е пространство, което трябва да използваме, а митарствата на Бувие са в крайна сметка начин на употреба на планетата.

Трябва да побързаме с употребата на тази земя. Но за какво служи тя? Да крачим отгоре й, да се возим по пътищата й, да държим очите си отворени, да си водим бележки,за да не забравим нещо. Когато пишем, ние всъщност правим умствени снимки. И научаваме повече, като мърдаме,а не като стоим неподвижни. Блез Паскал греши: щастиетосе състои в това да излезеш от стаята си. „На нас, разбира се, ни е лесно да сме весели – куфарите ни са готови иутре заминаваме.“ Шедьовър на литературата, посветена напътуването, „Употребата на света“, първа книга на Бувие,разказва за хаотичната му обиколка от Женева до Кабул вкомпанията на художника Тиери Верне, който рисува като

Жак дьо Лустал. През 1953 г. с риск за живота си дваматабезотговорни хипари с къси коси обръщат гръб на езеротоЛеман и се отправят към Азия. Ще преминат през Югославия, Турция, Иран, Пакистан и Афганистан. Получил отказот всички издателства, публикуван на разноските на автора през 1963 г., десет години след написването си романът„Употребата на света“ е манифест на преоткритата невинност и новозавладяната свобода. Не чак толкова митомански като у Блез Сандрар, по-класически от този на Керуак,години преди раждането на Силвен Тесон пътят на Бувиее обвеян с лукса на бавното придвижване с наместо мотоследния Шекспиров стих: I must be gone and live, or stayand die. Нещо като Ларбо на стаж у Кесел. След това Бувие ще пътува сам в Индия, Япония, Китай. Приключението ще продължи. Аз, който никога не напускам VI район в

Париж, обичам да си пея „На пътя на Бувие / имаше еднопреспапие“. Това е най-лошият каламбур в тази книга, номе разтоварва.

Животът на Никола Бувие

Роден е през 1929 г. близо до Женева. Когато навършвадвайсет години, получава като подарък от родителите сиедин фиат „Тополино“ (тоест малка скапана кола), който щему позволи да обиколи планетата, като редовно се разваля.

Защото ако беше пътувал с беемве, нямаше да има какво даразказва! Без да е имал такова намерение, със своя интимистки и екстравагантен начин да описва митарствата сиБувие е станал изобретател на travel-writing (независимо чепреди него Флобер и Лоти са поотъпкали пътя). Писането запътешествия няма да има само положителни последствия - то ще вдъхнови авторите на пътеводители, а пътуването щесе демократизира. Но талантът на Никола Бувие си оставааристократичен. Малко туристи умеят да пътуват с такъвфинес като него. Защото човек не може да извърши гениално пътешествие за пет седмици през лятото! Пътят е несъвместим с платения годишен отпуск. Истинският номадпосвещава живота си на желанието си да бъде другаде. „Дабезделничиш в един нов свят, е най-поглъщащото занимание.“ Главни шедьоври: „Употребата на света“ (1963), „Рибата скорпион“ (1981), „Дневник от Аран и други места“(1990). След 17 февруари 1998 г. той вече няма да пътува.

***

СПЕЧЕЛЕТЕ книгата на Фредерик Бегбеде „Първа равносметка след Апокалипсиса“ (ИК „Колибри“) от Peika.bg. 

Как?

Отговорете в коментар под статията тук: Кое е вашето любимо място, което според вас най-много се е променило през последните години?

Победителят ще бъде изтеглен чрез жребий и ще бъде обявен на 18 декември 2013 г. във фейсбук страницата ни. Късмет!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Градски легенди
Коментирай
Manuela Ruseva, 18.12.2013 | 09:51
Ако гледаме по - глобално на нещата: нашата любима планета - тя се е променила и продължава да се променя съвършено много.
Svetlana Todorova, 18.12.2013 | 09:46
Несебър е едно от любимите ми места, където усетих промяната най-силно. Може би заради дългия период, в който не бях посещавала града. Спомените, звуците, дори ароматите на Несебър, които помня от детството си, отдавна ги няма. Духът се се променил. Може би защото хората са се променили. Не казвам добра или лоша е промяната - всяко нещо има своята цена и гледните точки може да са различни.
Svetlana Todorova, 18.12.2013 | 09:44
Несебър е едно от любимите ми места, където усетих промяната най-силно. Може би заради дългия период, в който не бях посещавала града. Спомените, звуците, дори ароматите на Несебър, които помня от детството си, отдавна ги няма. Духът се се променил. Може би защото хората са се променили. Не казвам добра или лоша е промяната - всяко нещо има своята цена и гледните точки може да са различни.
Rossina Todorova, 18.12.2013 | 09:42
Перперикон - комерсиализира се!
Марияна Георгиева, 15.12.2013 | 16:36
София-става все по Европейско място за живеене.
Lili Mladenova, 15.12.2013 | 16:26
Черноморието и то не в добра посока!
Ирина Христова, 15.12.2013 | 15:27
Любимото ми място е вкъщи!Променя се непрекъснато,пълни се с много приключения,емоции и любов!
Gergana Darleva, 15.12.2013 | 15:22
Черноморското ни крайбрежие и то не към добро, за съжаление...
Мария Иванова, 15.12.2013 | 15:20
Сарафово-беше прекрасно,малко и спокойно място
Nina Peicheva, 15.12.2013 | 15:02
Пловдив - според мен през последната година - две се променя към добро.
ЛаМаринка Винена, 11.12.2013 | 14:11
Град Бургас - промяната, за радост, е в положителна посока! :)
Янка Иванова Чанкова, 11.12.2013 | 13:33
Нашата столица - София, която вярна на своя девиз все повече расте и се променя.
Valentina Genova, 11.12.2013 | 13:12
много са, но например Созопол. Посоката на промяна не ми допада особено, жалко, че такава е тенденцията навсякъде в България.
Пенка Богоева, 11.12.2013 | 12:56
Созопол - едно време можеше спокойно да обикаляш крайбрежните скали и да се радваш на чудни гледки. Днес виждаш единствено бетон и хотели и се чудиш къде са скалите...
Иванка Караславова, 11.12.2013 | 12:51
Родопите - променят се - в някои места за добро, в други - не толкова.
Абонирайте се за нашия бюлетин