Кръв, кости и масло или мемоарите на един готвач - Хапване и пийване - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Кръв, кости и масло или мемоарите на един готвач
Кръв, кости и масло или мемоарите на един готвач
Снимка: Photl

За първата книга на авторката Габриел Хамилтън (шеф-готвач в ресторант Prune, Ню Йорк) известният тв водещ и готвач Антъни Бурдейн казва: "Най-добрите мемоари, писани някога от шеф-готвач”.

Въпреки предизвикателното си заглавие книгата Кръв, кости и масло“ (Издателство Гурме Публишинг) е лирично четиво. Своята история Габриел Хамилтън разказва с вдъхновение, хумор и страст. И ако вечерята в ресторант Prune в нюйоркския Ист Вилидж е вълшебно преживяване за сетивата, то нейният едновременно епичен и интимен роман е рядко срещано удоволствие за душата. Прочетете откъс от книгата и научете как можете да я спечелите от Peika.bg - в края на откъса.

Сега, без мама, но със странното съдържание на нейния килер, който баща ми не беше почистил – дали като опечален съпруг, който изпразва дрешника на починалата си съпруга, или като мъж, който ни е чистил никога през целия си семеен живот - разчитах на това, което я бях виждала да прави, и импровизирах.

Ядях бели аспержи от консерва с малко от сока им, каперси, зехтин и магданоз от градината. Ядях и консервирани сардини и дъвчех шипчетата и сребристата им неприятна ципа, докато накрая разбрах как да махам кожата и да ги филетирам с ножче за белене, да слагам месестата част върху дребни крекери „Трискит“ с нарязан червен лук и майонеза. Миех маруля от градината с топла вода, за да не замръзват ръцете ми, а тя се спаружвaше, но въпреки това я изяждах. Добавях дижонска горчица към млякото и се опитвах да направя сос чрез деглазиране, който се пресичаше, но въпреки това го ядях върху жилави студени и сурови в средата пилешки гърди, които бях сложила съвсем замръзнали в тигана, смятайки, че просто ще се пържат по-дълго. Когато дижонската горчица и зехтинът свършиха, добавях към салатения дресинг доматено пюре и мармалад от малини, а веднъж сложих дори пилешки бульон.

Махах японските бръмбари от бобените растения в градината, както майка ми беше показала, и ги пусках в буркан с бензин, а марулите берях така, че да поникнат отново и да продължат да раждат. Катерех се по малиновите храсти и берях плодовете, като междувременно се цапах, жулех и раздирах. Изоставената ни градина даваше плод цяло лято въпреки моята неопитност и аз ядях всичко, което тя можете да ми предложи. Научих се да готвя много различни зеленчуци, както съучениците ми се научаваха да си правят сандвич с фъстъчено масло и желе.

Най-накрая си намерих нова работа, на която съумях да се задържа няколко години: работех през лятото, след училище и през ваканциите в ресторант на главната улица, който по ирония на съдбата се наричаше „При мама“. Там се превърнах в тийнейджърка и начинаеща готвачка и дори работих като сервитьорка и барманка за кратко, когато напуснах колежа.

Отначало помагах в малката пекарна, режех и завивах двете пълни кутии с торти, с които ресторантът с право беше прочут. Правеха всичко от самото начало в пекарната горе и създаваха прекрасни високи торти, привличащи хиляди клиенти, които планираха храненето си така, че да имат място за един от двайсетте замъка с маслен крем, изложени в лъскавата хладилна витрина близо до мястото, където чакаха салонния управител да ги заведе до масата им. Но скоро ми се прииска пак да се върна в шумната и свистяща кухня зад двете летящи врати с кръгли прозорчета – влизаш през лявата, излизаш пот дясната – и затова миех чинии. След това помагах за приготвянето на салатите в по-натоварени дни или когато персоналът не достигаше и в крайна сметка стигнах до топлия бюфет, когато бях на петнайсет.

В „При мама“ имаха известно ястие, наречено чимичанга от морски дарове, което представляваше голяма купчина сотирани морски дарове: миди, скариди и сьомга, смесени с нарязани люти чушки халапеньо и залети с няколко резена разпотено сирене „Монтерей Джак“. Вместо да увиват морските дарове в тортиля от брашно и след това да ги пържат, както приготвят чимичанга в ресторантите за бързо хранене, в „При мама“ изсипваха плънката от сирене от горещия железен тиган в ядивната купа, направена от пържена тортиля, която приличаше на огромно цвете или на мидена черупка. След това сортировачът гарнираше лепкавите морски дарове с портокалови полумесеци и стръкче къдрав магданоз и ги изпращаше през летящите врати.

Правех купчини панички за чимичанга, като пусках тортилята във фритюрника, където за момент тя се носеше и съскаше по повърхността като лилия в езеро. След това я натисках в средата с дълбок черпак и тортилята се надигаше около него като дългата рокля и фустите на викторианска жена, цопнала напълно облечена в езеро, чиито поли се издуват около тежкото й потъващо тяло. Сигурна съм, че през уикендите сервирахме по двеста чимичанги на ден в този старомоден град с безкрайни антикварни и живописни изложби и разходки с муле по канала, и гарнирахме всяка чимичанга с резен портокал и стръкче къдрав магданоз.

На път за вкъщи, след като измиех подложките за сервиране, излъсках стоманата с насапунисани зелени четки, а след това и изтриех под наблюдението на главните готвачи Джо и Том, стисках в ръка чека със заплатата си от „При мама“ – седемдесет и четири долага и единайсет цента след удръжката на непроницаемите и нежелани осигуровки и данъци – и се чудех кой отговаря за мен сега, когато изкарвам пари, а всички останали се крият в Ню Йорк или сред хълмовете на Върмонт. Никой бъдещ университетски семинар, посветен на феминизма, нямаше да има същата сила като тази заплата. Убедих се веднъж и завинаги – ако изкарвам пари, мога да правя каквото искам.

***

СПЕЧЕЛЕТЕ книгата  „Кръв, кости и масло“ (Издателство Гурме Публишинг) от Peika.bg.

Споделете в коментар под статията тук: Кое е ястието, заради което бихте пропътували и 1000 км?

Победителят ще бъде изтеглен в томбола и ще бъде обявен на фесйбук страницата на Peika.bg на 10 декември 2013 г. Късмет!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още необикновени пътешествия!

Вижте още от категория Хапване и пийване
Коментирай
Zornitsa Panayotova, 07.12.2013 | 13:39
До Италия за неустоимо вкусните пици, до Франция за любимите макарони и кроасани с масло, до Испания за паеля, до Турция за баклавичка и на хиляди други места само и само да опитам атентичните им кухни!
Lili Mladenova, 07.12.2013 | 12:16
Бих пропътувала 1000 км. за да опитам родопския пататник и хилядите вкусни неща, които са типични само за Родопите. Бих се завърнала и за на мама манджите - вкуса на домашно огнище...
Марияна Георгиева, 07.12.2013 | 11:45
Швейцарски рьощи
Симеон Ангелов, 05.12.2013 | 15:55
Преди години в малко селце в сърцето на Франция ядох най-уникалното тирамису. Беше приготвено от възрастна жена на около 70 години. Побеляла, слаба, но с отворени обятия и усмихната. Всичко за тирамисуто, сподели, че е произвела сама. Сервира го в дълбок керамичен съд - отвътре жълт, а отвън син. Даде ни по една лъжица и каза да ядем направо от съда. Така било по-вкусно. Всяка хапка се топеше в устата обливайки ме с емоции. Очите ми се насълзиха. Знаех, че този миг няма да се повтори никога в живота ми и се стараех да запазя пълния спомен за него. Бих се върнал отново там на 1000 и няколко километра дори само за една лъжица от това тирамису и за един топъл поглед от невероятната възрастна французойка, която можеше да вплете красотата на света в една единствена хапка.
Златка Дикова, 05.12.2013 | 15:50
Турска баклавичка с шам-фъстък!
Diana Georgieva, 05.12.2013 | 14:32
Прясно изпечени италиански кроасани
Анелия Станчева, 05.12.2013 | 14:22
Бих пропътувала 1000 км за което и да е ястие, приготвено с любов от природни продукти, придружено от чаша вино и заобиколена от приятели.
Iliana Ilieva, 05.12.2013 | 14:06
С най- голямо удоволствие бих пътувала 1000 км за най -вкусните арасбски сладкиши с шам фъстък, страхотния вкус на прясно извадена от Средиземно море рибка и всякави морски деликатеси, вплетени с ароматни ориенталски подправки и нотки на типично арабска кухня....мммм внезапно изпитах адски глад и желание за пътуване в света на ориента.
Valentina Genova, 05.12.2013 | 13:28
Ястията са няколко - суши, истинска италианска писа и енчилада!
Янка Иванова Чанкова, 05.12.2013 | 12:52
Бих пропътувала повече от 1000 км до САЩ , за да опитам на едно място смесицата от ястия на различните култури-типично американски,китайски, японски,италиански и други.
Ani Yordanova, 05.12.2013 | 12:36
Бих пропътувала 1000 км. за гозбите на мама. За щастие не ми се налага :-)
Рени Томова, 05.12.2013 | 12:17
В Мексико-за енчилади,в Турция-за баклава,локум и кебап,във Франция-за истински франзели и кроасани и т.н.
Dorothea Bojitch, 05.12.2013 | 12:01
Бих отишла до Япония за професионално приготвено, автентично суши.Колко са едни 1000 км.
Невена Михайлова, 05.12.2013 | 11:59
Бих пропътувала 1000 км, за да си хапна от домашните сладки на баба - праскови и фуниики с млечен крем са ми любимите. За щастие ми се налага да пътувам само около 250 км. :)
Пенка Богоева, 05.12.2013 | 11:54
До Неапол за автентична италианска пица!
Истинският Типун, 05.12.2013 | 11:51
Бих изминал 1000 км пеша за порция вкусни панирани родопски каламари ...
Рени Томова, 05.12.2013 | 11:50
В Италия за истинско пармиджано и тирамису
Даниела Цветанова, 05.12.2013 | 11:49
За парче сьомга,прясно и професионално приготвено,бих пропътувала 1000км. Още повече ,че съм много запалена и по шоколада,а на Север (Сакандинавието) имат страхотни шоколадови изкушения,както и сладкиши....... Или пък за хубави домати,моцарела,прясно изпечен хляб,маслини и кана вино бих пътувала и повече от 1000км на Юг :) И внезапно огладнях !
Рени Томова, 05.12.2013 | 11:44
В Мароко-за истински кускус
Рени Томова, 05.12.2013 | 11:43
Бих отишла в Канада да опитам истински кленов сироп
Reni Lozanova, 05.12.2013 | 11:36
Бих пътувала до Италия за спагети Болонезе (мм)
Веселина Карамешева, 05.12.2013 | 11:05
С удоволствие ще пропътувам 1000 км за парче торта Сахер с топка бита сметана отстрани и чаша черно кафе :-) Засега не съм го правила само заради тортата, но при всяко пътуване до Виена...мммм! :-)
Абонирайте се за нашия бюлетин