Юен Мей, велик китайски гастроном, веднъж попитал готвача си защо, след като е толкова надарен и може да създаде изумителни деликатеси дори от най-простите съставки, е предпочел да остане в тяхното сравнително скромно домакинство. Готвачът отвърнал: „Да намериш работодател, който оценява храната, не е лесно. Но да намериш такъв, който да разбира нещо от готвене, е още по-трудно. Толкова много въображение и усилено мислене са необходими за направата на всяко ястие, че може да се каже, че поднасям с храната целия си ум и сърце.“
Една история, която се върти около Китай и хубавата храна. Ние ви даваме възможност да спечелите книгата „Последният китайски готвач“ (Издателство „Гурме Публишинг“). Как – научете в края на откъса.
***
Готвачът живееше в ниска, старинна на вид сграда, гледаща към тясно, обградено от дървета продълговато езеро на име Хоухай. Улицата покрай езерото беше опасана от сиви, излъскани от времето постройки. Някои бяха домове с пране, преливащо от прозорците им, и с жени отпред, седнали на табуретки. Други бяха превърнати в кафенета и барове, като последните се разпознаваха по кофите с празни бирени бутилки, оставени отвън предната вечер. Къщата на готвача бе с лице към улицата, от нея се виждаше само каменна стена с масивна червена дървена порта, белязана само с малък номер встрани. Маги почука.
От другата страна на стената долетя звукът от стъпки по чакъла, след което мъж, на ръст почти колкото нея, с изпъкнали скули и черна коса, прибрана в конска опашка, отвори портата. Можеше да е чужденец – от Южна Америка или Средиземноморието, – въпреки това по стойката му, по отпуснатата поза тя моментално видя, че е американец.
— Сам – представи се той, подавайки ръка.
— Маги.
— В кухнята съм.
Той я изчака да престъпи издигнатия трегер и пусна резето на портата. Пред тях имаше жълто-зелена керамична стена, предпазваща от духове. Маги спря, не можеше да се сдържи да не докосне релефните порцеланови въртящи се дракони.
— Това има ли нещо общо със злите духове? – попита.
— Да. Общо вярване е, че се придвижват само по права линия. Стената стои тук от дълго време. Когато преустроих къщата в ресторант, реших да я оставя с мисълта, че ми е нужна всякаква помощ от духовете. Нещо, което да прогонва злите и да привлича добрите.
— Не знам дали върши работа, но е красиво.
От другата страна на стената се простираше двор с дървета в саксии и пътеки с мозайки. Четири стаи с украсени покрити веранди гледаха към него.
— Това е старото устройство на пекинската къща. Няма много останали такива. Нагоре – подкани я той и двамата се качиха по трите стъпала, водещи до покрита тераса на стая, гледаща към портата.
— Къщата под наем ли е, или сте я купили? Сега може ли да се купуват имоти тук?
— Да, макар че нямаш дългосрочна сигурност като на Запад – нещата могат да се променят. Но тази къща принадлежи на семейството ми от 1925 г. Тогава е била доста по-голяма – с осем двора, а не с един. Когато успяхме да си я върнем преди няколко години, беше смалена до тези размери.
***
Спечелете книгата "Последният китайски готвач" на издателство "Гурме Публишинг".
Споделете в коментар под статията тук: В коя страна бихте отишли само заради кухнята й?
Победителят ще бъде изтеглен в томбола и обявен във фейсбук страницата на Peika.bg на 22 ноември 2013 г. Късмет!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
