Гара Бов – една истинска рицарска лю-Бов - Уикенд - Peika.bg

iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline Get News in English
Следете новите вдъхновения за пътешествия!
Гара Бов – една истинска рицарска лю-Бов
Автор: Зара Янева
Гара Бов – една истинска рицарска лю-Бов

Има един наистина прекрасен планински район в околностите на Софиясело Бов. Или гара Бов, която е по-позната, защото влакът спира там и къщичките са повече. Усещането за величественост те връхлита веднага, защото изведнъж се озоваваш сред огромни планински ридове. Очаквах да се влюбя в Бов още преди да го видя заради многобройните разкази, които бях чувала, и сега предчувствието ми се потвърждаваше. При всички положения място, което те посреща с табелка "Лю-Бов", не може да е лошо!

Нямах търпение да видя района, в който се е влюбил самият Вазов, и то до такава степен, че е живял няколко години тук. Беше есен и цветовете преливаха в едно неописуемо, шарено като пътека-покривало, наметнато върху безбройни хълмове и ридове. Къщичките са накацали буквално върху всеки хълм, което прави местността едно огромно и разпръснато село с много махали. Над гара Бов се намира и същинското селце Бов, което се извисява на прилична надморска височина. Ако се качите догоре, и вие ще се извисите със сигурност. Поне ние за малко да литнем от възторг. На връщане, долу до гарата, открихме и рицарски следи – чешма с тамплиерски кръст, издигната от модерните рицари тамплиери, които оценяват добрия избор на Мосю дьо Бьов за място за живеене.

Откъде идва това рицарско реноме ли? Местните с гордост разказват историята за средновековния рицар Сен дьо Бьов, който се заселва по тези места преди има-няма 800 години и завинаги оставя името си на тази местност. Бил е пленен от нашия цар Калоян, който впоследствие му позволява да се засели на това място. Изобщо не се учудвам, даже ясно си представям как френският кръстоносец, препускащ на път за дома, освободен от царя, всъщност е останал пленен от красотата на този планински район и е зарязал първоначалната си дестинация. Така де, някаква си Франция!

Ако тръгнете по стръмния баир след гара Бов нагоре, вече сте по пътя за селцето Бов. По-нагоре пред вас ще се открие невероятна гледка над реката и гарата, които остават в подножието, и ще видите стълб с паметна плоча, която съобщава, че от основаването на мястото са минали 800 години.

Другият любим маршрут е отново да тръгнете по пътя за село Бов нагоре, но да се отклоните по Вазовата екопътека, която започва именно от къщата, която е обитавал писателят навремето, минава през водопада Скакля и стига чак до село Заселе – местата, които Вазов е обикалял, сливайки се с природата и тънейки в мистично опиянение. Пътеката е укрепена, има пейки и дори беседка по пътя. Маршрутът е изключително вземащ-дъха, но не заради денивелацията, която си я има наистина, а заради факта, че околността наистина те оставя без думи. Да му мислят писателите!

Освен водопада Скакля, който между другото е четвъртият по височина водопад в България, в землището на Бов можете да видите множество пещери, река Трескавец, водопада Под камико, малкото параклисче Свети Архангел Михаил, множество оброчни кръстове, разпръснати из околността, на които по празник хората се събират за курбан, и разбира се – един куп природни чудеса само на хвърлей от столицата.  

 

Тази разходка ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук за още (не)обикновени пътешествия!

Вижте още от категория Уикенд
Коментирай
Roza Georgieva, 21.04.2013 | 12:30
много добър репортаж
Абонирайте се за нашия бюлетин